Тактиката на Доктора

Доктор Бойко Борисов*, кмет на българската столица София, развива политическата си кариера почти по научному. Това, което го различава от много други политици е, че умее да чака, да се стиска и да преценява отдалече.

Той поема и сериозни рискове. Един такъв риск е, че в суматохата на хората може да им дотегне от неговите медийни изяви и от това да бърка пръв във фонтаните, за да види дали във водата тече ток. Другият риск е, че и той ще оплеска София или поне няма да може да оправи катастрофалните бакии на предшественика си и тогава хората ще си кажат: “Той не може една градинка да спретне, държава ми тръгнал да управлява.”

Без рискове обаче не се успява. Важното е, и Доктора го знае добре, да държиш погледа си върху далечната мишена. А за него това е премиерския пост.

За да стигне дотам, той предприема три подхода. И трите са доста разумни и пределно прости.

Първият е да подкрепи някой друг за президент. Ако кандидатът му (да речем Петър Стоянов) загуби, Доктора ще даде да се разбере, че никой не може да го замести. Ако спечели, още по-добре, тогава ще си има президент, който ще му помогне да стане премиер.

Вторият е да се противопостави на левите. Тук тактиката е също много проста. Първо, десните са раздробени и се нуждаят от Спасител. Второ, червените са единни и нямат нужда от Спасител (освен това те си имат). И, трето, малко вероятно е левите да постигнат грандиозна популярност, което ще рече, че като се задвижи електоралното махало, точно като дойде време за избори, то ще виси върху дясната половинка. Тогава Доктора ще скочи от махалото право в премиерското кресло.

Третият научен подход е да се противопостави на партиите. Когато Симеон дойде на власт през 2001 г. стана ясно с каква охота българският избирател зарязва партийните формации. България е безпартийна страна. Не само, че 45 години си имаше безпартиен (или еднопартиен, което е същото) режим, но и през десетилетията преди това все се е деляла на някакви странни граждански полюси. Русофили - русофоби. Туркофили – туркофоби. Гръкофили-гръкофоби. След 1989 -та страната не се раздели на ляво и дясно, или на нещо друго по-партийно, а на комунисти и антикомунисти. Това беше и оправдано и благородно, и много необходимо. Когато тази опозиция направи много плах опит да еволюира в партийна опозиция, Симеон пристигна и я помете.

Затова Доктора създаде ГЕРБ – за да каже, че и той не е партия и че ще се бори срещу партиите и с тяхна помощ ще сложи край на партийната мърсотия. Така той ще съгради една по- близка до сърцето на българина опозиция – от една страна, БСП, губеща отново почва под краката си, но все пак олицетворяваща партийността, тоест онова, което граби и мами хората. От другата страна, гражданите. Обикновените хора. Тази формула винаги работи в България. Тя работи добре за ДПС и за Ахмед Доган. На последните избори проработи и за новодошлия Волен Сидеров (с когото кмета не случайно флиртува). Когато СДС дойде на власт за първи път, това стана, защото синият съюз беше по-скоро безпартийно движение. Когато Костов дойде на власт, хората в суматохата се объркаха и го припознаха като израз на антипартийната улична стихия. Той не се усети и това му беше голямата грешка, която го доведе до драматична загуба на следващите избори.

Българинът не обича партиите. То не че някой много ги обича, но българинът хич не ги обича. И не без основание. Партиите често се държат или като кръжочници, които обсъждат някакъв въпрос в продължение на години без да го решат, или като някаква тайфа, която си е платила за файтоните, с които обикаля страната и не иска да слезе от тях, или пък като някакво дисфункционално семейство, което вдигат такъв непоносим шум с родовите си кавги, че комшиите искат час по-скоро да се отърват от него.

Затова тактиката на Доктора е да се разграничи колкото се може повече от партийността. Другият проблем с партиите е, че те са колективни тела. Няма герой. Ние не искаме “много баби, хилаво дете”. Нито дори “сговорна дружина, планина повдига”. Ние искаме герой. Дали ще е Крали Марко, дали ще е Симеон, Дали ще е Доган, дали ще е Бойко, няма значение. Герой да е. Чудотворец. Силен. Смел. Безпощаден. Моралният му облик не ни вълнува. Стига да е герой, всичко му прощаваме. И го обичаме.

Именно затова президентът винаги е популярен у нас. Дали ще е Стоянов, дали ще е Първанов, дали ще е читав, дали ще може да си върши работата или не – стига да гази с гумени ботуши в наводнените села и да мъмри партиите – той става народен любимец.

Идеята за героя можеше да се определи като четвъртия похват на Доктора, ако кралимарковщината не му беше толкова присъща, че да не може да се отдели от природата му. Но той я използва. Държи се като закрилник, хайдутин, малко анархист, обича да руши правилата, спасява бедните, грижи се за пострадалите. Сам.

С Доктора България напълно ще загуби шанса си да изгради партийна система. Ако обаче някой тръгне него да упреква за това, ще се подведе. Това е като да упрекваш Симеон за провала на СДС през 2001.

Воден от тези размисли (или по-вероятно преживявания), Бойко Борисов няма да се кандидатира за президент, ще открие колкото се може повече фонтани и градинки и ще се опита да повлече след себе си всичките разбити десни и полудесни партии (включително НДСВ) и като дойдат избори, ще се изправи срещу партиите.

Сега има две партии – БСП и ДСБ. Тези две организации се държат партийно, правят си (или си имат) партийни структури, мислят за разни политически решения, имат си лидери, но разчитат и на политическия си елит, относително дисциплинирани са. Тяхната партийност обаче е и същественият им недостатък. И Доктора знае това. На всичко отгоре едната е на власт.

БСП си мисли, че като влезе България в Европейския съюз на 1 януари 2007, българинът ще си отдъхне и ще и бъде благодарен. Обикновено става точно обратното. Влизането в ЕС само ще отприщи българското недоволство от БСП и тройната коалиция – благодарността никога не движи поведението избирателя. Именно затова Доктора заговори за избори догодина.

Лансирането на идеята за предсрочни избори е засега единствената грешка на Доктора. Ако той подходи и тук по научному, ще се усети, че тя никога не печели. Освен ако не е предизвикана от стихийни обстоятелства. Но дори и докторите правят грешки и се учат.

Ако Доктора иска да стане министър - председател, той трябва да се държи настрана от вотове на недоверие и предсрочни избори.  Предсрочните избори, и особено вотовете на недоверие, са партийна работа. Ако той иска да заеме най-силовото работно място в страната, би трябвало да стои настрана от тези политически маскарлъци и да чака момента, за да полети в суперменския гащеризон над копнеещата за спасител България.

[email protected]

*Бойко Борисов е кмет на София. Автор е на докторската дисертация "Психо-физическата подготовка на оперативния състав".