Тал Калах - бунтовническият сирийски град съссобствено мирно споразумение

Някогашната бунтовническа твърдина, град Тал Калах от сирийската страна на границата с Ливан, премина към противниковия лагер в края на миналата седмица и сега е под контрола на сирийската армия. Смяната на лоялността е поредното настъпление на правителствените сили в райони, където те са имали малка или почти никаква власт от началото на бунта в Сирия преди две години.

Правителството тържествуваше когато 39 местни командири от бунтовническата Свободна сирийска армия (ССА) се предадоха с оръжията си, които бяха церемониално изложени пред стената на един от военните щабове в града. Точните условия на споразумението са загадка, но няма съмнение, че редовната сирийска армия сега контролира всички райони на Тал Калах, който преди войната е имал население от 55 000 души и е важен маршрут за контрабандата на оръжия и боеприпаси от Ливан - само на няколко километра в южна посока. Командири от сирийската армия заявиха, че бунтовниците в града се предали така лесно заради поражението си по-рано този месец в битката за сходния по стратегическа важност Кусейр - на около 30 км от тук.

Сирийската опозиция отрече Тал Калах да е паднал, заявявайки, че там все още се водели сражения. По време на тричасовото ми посещение не видях никакви боеве. Войниците и гражданите изглеждаха спокойни и нямаше индикации за скорошни разрушения, макар че има доста сгради, пострадали от артилерийски обстрел или надупчени от куршуми от сражения през 2011 или 2012 година. Подкрепящият бунтовниците арабски сателитен телевизионен канал "Ал Джазира" твърдеше, че над града се издигал дим. Нито видях, нито усетих миризма на такъв.

Упоритото отричане от страна на бунтовниците, че са загубили важен град без битка, може да е знак за известна доза отчаяние у тях. Ахмед Мунир, губернаторът на провинция Хомс, която включва и Тал Калах, заяви в интервю, че сирийската армия е влязла в града точно когато 11 големи световни сили, включително САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Саудитска Арабия и Катар се срещнаха в Доха и обещаха на бунтовниците още оръжие и оборудване.

Местен командир на ССА, представил се като Халид ал Ейд, обясни, че преминал на страната на правителството заедно с 20 души, които командвал, заради всеобщо разочарование от бунта. Пълничкият трийсетина годишен мъж с черна брада и червена бейзболна шапка изглеждаше самоуверен и почти агресивен, докато говореше за живота си като командир от ССА.

Ал Ейд каза, че преди бунта работел "като полицай през деня, а вечерно време в семейния парфюмериен магазин". Той изглеждаше сигурен, че ще може да се върне към стария си начин на живот. Докато той говореше, невъзмутимо го слушаха офицери от сирийската армия и няколко цивилни, включително баща му, който го изгонил от семейния дом, когато се присъединил към ССА.

Споразумението, върнало правителствената армия в Тал Калах, изглежда е уредено от уважавани негови жители, които не искали той отново да се превърне в бойно поле. Опустошителните разрушения в Кусейр, когато бе щурмуван преди повече от две седмици от сирийската армия и ливанските милиции Хизбула, е придало усещане за спешност на финалните преговори.

Тал Калах може сега да е спокоен, но градът беше сцена на доста боеве в близкото минало. На изхода на града е установен контролно-пропускателен пункт, точно до главния път Хомс-Тартус, където се проверяват документите. Атмосферата във военния щаб, помещаващ се в административна сграда на огромен силоз за зърно, бе спокойна, сякаш никой не очакваше да се сражава повече.

Сградите, намиращи се точно срещу армейските постове, са разрушени от оръдеен огън и изглеждаха изоставени. Въоръженият бунт започва рано в Тал Калах, през май 2011 г., може би защото местоположението му на ливанската граница е улеснявало контрабандата на оръжия.

Изложените на показ от армията оръжия - няколко минометни снаряда, ракети и експлозиви - не бяха много впечатляващи. Показан бе и камион с мебели, които бунтовниците откраднали от местна болница, но старите, боядисани в бяло легла и столове изглеждаха непродаваеми.

Отвъд една зона на истински разрушения пред фронтовата линия на сирийската армия имаше район, който изглеждаше сякаш магазините и къщите в него са били изоставени отдавна. Правителствен гид, който се опита да обясни защо няма никой по улиците, каза, че "в момента е сиеста и всички са по леглата". Но това не обяснява липсата на коли и на съхнещо пране в дворовете.

Кепенците на магазините бяха ръждясали на места, а в пукнатините по паважа беше поникнала трева. Повечето местни жители вероятно са станали бежанци в Ливан преди повече от година.

Дори и тук има някои правителствени лоялисти. Ум Саид ал Масри, наобиколена от семейството си жена, отваряше наново зеленчуков магазин. "Бог да благослови армията", каза тя. Жената потвърди, че армията си е върнала контрола над града преди три дни. Децата ѝ скандираха лозунги в подкрепа на сирийския президент Башар ал Асад, а по стените бяха разлепени плакати с неговия образ, които изглеждаха като нови. По-навътре в града се появяваха повече хора по улиците, а повечето магазинчета бяха отворени, като в тях се продаваше всичко от плодове до обувки.

Близо до границата, по стръмните страни на хълмовете има села, населени с християни маронити, а в къщите често се виждат малки статуи на Дева Мария в бели и сини одежди, гледащи към пътя. По-нататък земята изчезва в намиращата се в дъното на силно гориста долина река Ал Кабир, която представлява границата между Сирия и Ливан. По тези земи се говори, че едно магаре, което е специално обучено да носи контрабандни стоки и да прекосява границата без човешка помощ, струва повече от лека кола.

Всички изглежда приемаха, че сирийската армия се е върнала окончателно. Войниците на КПП-тата не носеха каски и често пъти дори не носеха оръжията си, тъй като не очакваха някой да ги нападне. Халид ал Ейд каза, че в Тал Калах имало 300-400 бойци на ССА преди завръщането на армията, но че те трябва или да са се смесили с местното население по силата на неофициална амнистия или да са отишли в Ливан. Войници или бойци, преминали в противниковия лагер, често пъти са ненадежден източник на информация за бившите си другари, защото ги очернят, за да впечатлят новите си господари.

Но Халид ал Ейд все пак каза, че неговите хора получавали "по 1300 долара на месец и допълнителни 1000 долара, ако провеждахме операция". Той разказа как обикновено правел видеозаписи за ЮТюб: "понякога ни показват как стреляме, а в действителност нямаше по какво да се стреля". Записите после били излъчвани по сателитните телевизионни канали "Ал Арабия" и "Ал Джазира".

Какви точно са условията на споразумението, заменило ССА със сирийската армия? Мирът не е дошъл така изведнъж и е бил предшестван от поредица прекратявания на огъня на локално ниво и преговори, уредени от местни жители. Монсеньор Мишел Нааман, сиро-католически свещеник в Хомс, който често пъти е участвал в посреднически мисии при подобни споразумения, каза, че "възрастните хора в града видяха как голяма част от него е понесла щети и не искаха да той да бъде разрушен". Той допълва, че в момента се уреждат много други подобни сделки и споразумения. Например в Хомс много хора са се преместили в квартал "Ал Уар" за безопасност, поради което населението му се е увеличило от 150 000 на 700 000 души. В Стария град, в който преди живеели 400 000 души, сега няма никой освен бунтовнически бойци. Нааман казва, че прекратяванията на огъня или споразуменията с бунтовниците да сложат оръжието си в замяна на амнистия са далеч по лесни за уреждане, когато всички бунтовници са сирийци. "Когато има чуждестранни бойци салафити или джихадисти, както е в Стария град, да се сключи споразумение е почти невъзможно".

Губернаторът Ахмед Мунир смята, че "при всеки отделен случай трябва да се опитва да се сключи сделка без специална военна операция". Той казва, че въпросът със Стария град на Хомс е особено труден за уреждане, защото "не можеш да сключиш споразумение с толкова много банди и при положение че има толкова много тунели, водещи във и извън Стария град". Като цяло в провинция Хомс има малко сражения заради правителствения успех в Кусейр и защото тези местни сделки за прекратяване на огъня издържат. Наливането на още оръжия и пари, което може да е резултатът от срещата на 11-те от групата "Приятели на Сирия" в Доха в края на миналата седмица, може да доведе до ново увеличаване на насилието, но не и до решаващ резултат в гражданската война.

Мирното споразумение в Тал Калах е важно, защото никакви сериозни преговори за това кой държи властта в Сирия не могат да се състоят, предвид на сегашното равнище на насилието в страната като цяло. Единственият начин да се понижат политическите градуси е чрез локални споразумения за прекратяване на огъня и мир. Правителството тази година е в настъпление, както бяха бунтовниците през 2011 г., но никой няма да спечели на бойното поле.

По БТА