Търговската тайна за надзорни цели трае 5 години

Търговската тайна за надзорни цели трае 5 години

Търговската тайна, свързана с упражняването на финансов надзор в ЕС, трае 5 години. Това следва от решение на Съда на Европейския съюз от 19 юни, което е приложимо във всички държави членки на ЕС.

Тълкувателното решение е по преюдициално запитване на Федералния административен съд на Германия от 2015 г. по дело между инвеститора Ewald Baumeister срещу компанията Phoenix Kapitaldienst, действала като финансова пирамида. През 2005 г. срещу дружеството е започнало производство по несъстоятелност и в момента е в ликвидация.

Пострадалият инвеститор е поискал от местната служба за финансов надзор да му предостави достъп до документи, свързани с Phoenix - например становище от специален одит, доклади на одиторите, документи за вътрешно ползване, доклади и кореспонденция, получени или изготвени от службата в рамките на надзорната дейност, отнасяща се до Phoenix. След като германският финансов надзор отказва да предостави на гражданина достъп до съответните документи, той завежда дело пред германските съдилища, което впоследствие стига до Люксембург.

В решението си СЕС тълкува Директивата относно пазарите на финансови инструменти, според която компетентните органи имат задължение за професионална тайна и нямат право, освен в изчерпателно изброени от директивата случаи, да разкриват получената от тях поверителна информация.

Според решението на съда в Люксембург "нито цялата свързана с поднадзорното предприятие информация, предадена от него на компетентния орган, нито всички съдържащи се в преписката относно надзора изявления на този орган (включително кореспонденцията му с други институции), представляват безусловно поверителна информация, която попада в обхвата на задължението за запазване на професионална тайна".

"Като поверителна следва да бъде квалифицирана информацията, която, първо, не е публична, и второ, разгласяването на която би могло да накърни или интересите на предоставилия я, или интересите на трето лице, или пък безпроблемното функциониране на системата за контрол върху дейността на инвестиционните посредници, въведена с директивата", посочва още съдът.

Според решението "информацията, която е могла да представлява търговска тайна, по принцип губи поверителността си, когато датира отпреди пет или повече години". По изключение случаят може да е различен, когато страната, която се позовава на поверителността, докаже, че въпреки давността си тази информация все още е съществен елемент на търговското ѝ положение или на това на трети засегнати лица.

Съдът посочва още, че предвидената от директивата обща забрана за разгласяване на поверителна информация визира информацията, която трябва да бъде квалифицирана като поверителна при разглеждането на искането за разгласяване, независимо как е квалифицирана тази информация към момента, в който е била предадена на компетентните органи.

Съдът подчертава още, че "държавите членки имат свободата да разширят защитата срещу разгласяване до цялото съдържание на преписките на компетентните органи относно надзора, или обратно, да допуснат достъпа до информацията, притежавана от компетентните органи, която не е поверителна по смисъла на директивата." Всъщност, единствената цел на директивата е да задължи компетентните органи по принцип да отказват разгласяването на поверителна информация, посочват съдиите в Люксембург.

Специално по отношение на германското дело административният съд трябва да провери дали притежаваната от местния финансов надзор информация, чието разгласяване е било поискано от местния инвеститор, попада в обхвата на задължението за професионална тайна, което този орган е длъжен да спазва съгласно директивата.

Споделяне
Още от Бизнес