Търговското третиране на общинската собственост ожесточи небивало кампанията

Тази предизборна кампания се набива на очи с особената ожесточеност, огромните финансови средства, хвърлени в нея, и големия брой кандидати за едно кметско или съветническо място. Имате ли обяснение защо кампанията е такава?

Изпуснахте и това, че тази кампания завършва с това, с което започна – принципът на уседналостта. Всяка кампания започва с правилата, по които ще се провеждат изборите, и донякъде ключов за сегашната бе проблемът за избирателните права и тяхната реализация. Голямо бе усилието да бъде въведен принципът на уседналост, който е най-нормалната връзка между избирателя и неговото местоживеене. Усилието не даде резултат и последното, което виждаме, е форма на самоуправство за налагането му. В случая, или поне това, което показа една от телевизиите – активисти на ВМРО блокираха входната артерия на Капитан Андреево в четвъртък за определени автобуси, с което сами реализираха идеята за връзката между избирателя и общността, в която той живее. В предаването се коментираше, че има и автобуси, които „чакат” да превозват до определени места определени хора и че това се заплаща от някого с някакви пари.

Това е тема, която не би трябвало да занимава в този момент когото и да било, защото трябваше да е разрешена много преди началото на кампанията. Така се връщаме там, откъдето тази кампания започна. Въпроси, които са важни за политическите партии, като преноса на едно или друго място на гласове, се решават без значение какво е мнението на гражданите. Важно е партиите да се чувстват уютно, а те очевидно се чувстват така. 

Подобна оценка може да направена  и за развитието на учителските протести, които се вече преминаха в хаотично брауново движение на протестиращи по възлови кръстовища. Стачката и отношението на властта към нея ме кара да си мисля, че бавно се размива основополагащото за всяка общност чувство за необходимостта от базов порядък, за това че трябва да съществува ред.

Кой предизвиква това чувство – учителите или властта?

Всъщност управляващите в момента са заинтересовани да съществува само дотолкова ред, доколкото е необходим за запазване на статуквото т.е. местата и формулата на управлението, което намирам за най-малко необичайно. Отсъствието на ред е белег на териториите, а не на държавите. Несигурността няма как да не се отрази на изборите. Най-вероятно ще допринесе за още по-голяма на апатията и, като цяло намаляваща подкрепа за традиционните партии.

Това не би могло да не е видяно от управляващите. Защо го допуснаха?

По-скоро те са готови да реагират на даден проблем само когато той повече не може да бъде отлаган, което е „царски подход” към политиката. Знаете как се управляваше между 2001 и 2006 година. Няма значение какви са проблемите, важно е доброто настроение. Няма значение дали са решени, важното е да се говорят положителни неща.

Това като че ли от този “стил” се е заразила и коалицията. Ако се съди по публичното говорене, понякога имам усещането, че няма воля да се изрази някакво мнение дори.  

Стечението на предизборни обстоятелства е необичайно. Никога досега не сме имали избори, непосредствено преди които има такъв масов протест, какъвто е на учителите, и никога развитието, на който и да е протест не е  приемало толкова хаотични форми. Трудно е да се отгатне в каква посока чувството за безпомощност, неуправляемост и хаотичност ще се отрази на изборните резултати.

Може би в посока наказание на управляващите?

Напълно възможно е страхове да помогнат на подкрепата за партиите на статуквото. Насаждането на събужда първично чувство за самозащита и може да насърчи гласуването за партии като БСП или НДСВ. В абсолютни числа най-ниска е била подкрепата за БСП не през 1997 година, когато е било логично срещу  управлението на Виденов да е подаден голям наказателен вот, а през 2001. От друга страна е възможно да се получи наказателен вот, който да се изрази в негласуване или преместване на предпочитанията към други партии, в частност ГЕРБ.

Няма ли да спечели опозицията?

Най-малко можем да очакваме, че недоверието към сегашната коалиция ще се пренесе към опозицията, защото нейното поведение се свеждаше до пропагандно повтаряне на беззъби „съобщения” до управляващите. Ще ви дам пример с постоянното повтаряне, че стачката не е политическа, или че министърът на образованието не е работодател на учителите. И двете неща са неадекватно и превратно говорене за случващото се. Наистина, министърът на образованието не подписва трудовите договори на учителите, само че той подписва наредбата за работните заплати в сектора, а бюджета на министерството е отговорност на мнозинството. Кое от двете не е политическа отговорност? И какво от това, че формално трудовия договор се подписва от директора на училището?  Работодател различен от министъра имат само учителите в частните училища, които не са и помисляли да стачкуват.  

А безпрецедентното неприкрито купуване на гласове?

То също е свързано с началото на кампанията. Цензът за уседналост беше предназначен да ограничи гласуването на избиратели, които ще влязат в последните два дни в страната, ще гласуват и после ще си по местата, в които живеят. Но този ценз трябваше  и да предотврати пренасянето на избиратели от една община в друга или от едно населено място в друго, което променя списъка на тези, които имат право на глас на дадена територия.

Това не бе предотвратено и партии от типа на ЛИДЕР, ДЕЛА, НЕБЕ, МОРЕ се почувстваха  поканени да се потрудят върху всякакви комбинации, при които ще “изберат” 2-3 общински съветници с доведени, купени или натирени до урните гласоподаватели. Хубавата новина за управляващите, е че такива “политици” няма да са заплаха за статуквото. С гласовете им ще се управлява само общинската собственост с намерение добре да се спечели. Няма конкуренция, нито опозиция. Едно обективно и хармонично сътрудничество на полето на преуспяването.  

Защо точно сега се появи тази настървеност да се влезе в общинските съвети? Нищо не се е променило в последните десет години, а като че ли апетитът за общинска власт нарасна неимоверно.

За да дадем обяснение, трябва да се върнем доста назад. У нас съществува порочното разбиране, че общинската собственост е като всяка друга и тя може и трябва да бъде управлявана по правилата на Търговския закон. Нито една от политическите сили досега не е направила видимо усилие да промени правилата, по които се управлява общинската собственост. И понеже тази собственост е „обща” и част от нея може да бъде усвоена или присвоена от много и различни шарени мнозинства в отделните общини, това изостря апетита за обсебването ѝ, все едно чрез каква схема – директни покупки или чрез проекти за публично-частно партньорство.

Много от тези, които се явяват на изборите, изобщо нямат идея за граждански права, демокрация, уреждане на правилата за съвместно съжителство и т.н. Всички мислят едно и също нещо – за реализирането на частен интерес в съвсем слабо регулирана област, каквато е управлението на общинската собственост.

“Масовизацията” започна след 1999 г. След определенията на Конституционния съд за публично държавна, частна държавна, публична общинска и частна общинска собственост. И след либерализирането на практиките по търговския закон. Комуналната собственост е различна от частната и се надявам все някога да бъде приет закон, с които да бъдат въведени някакви правила за разпореждането с нея. В противен случай, просто нея няма да я има след време.

Хората, които няма как да не знаят в дадено малко населено място за различните сделки с общинско имущество, си мислят, че и техен ред е дошъл и че не е лошо и те да опитат, както се опитва в тотото.

Това е достатъчен мотив да има толкова кандидати.

В което и да е селище можете да забележите по едни, два плаката на много от портите. Все агитация по роднинска линия (когато роднините не са скарани). В малките населени места ползите от общинарстването са видими за всички и изглеждат постижими за много. Допълнителен “инвеститорски” интерес провокира отсъствието на правила за уседналост.

А парите от еврофондовете не са ли допълнителна стръв на въдицата?

За разлика от общинската собственост, за усвояването на европарите има правила и не всички могат да се класират. Мандатът на местната власт е все пак четири години и много хора смятат, че ще успеят за това време да наберат умения,  за  да отговорят на изискванията.

През следващите четири години ще бъдат усвоени няколко милиарда лева през проекти свързани с общинската собственост  и от еврофондовете. Това не е ли достатъчно основателен мотив?