Търговци на метали обвиняват държавата, че пренарежда пазара за избрани фирми

Искат удължаване на сегашните норми до приемане на новия закон за отпадъци, заплашват с изнасяне в съседни държави

Търговци на метали обвиняват държавата, че пренарежда пазара за избрани фирми

Търговци на черни и цветни метали обвиниха държавата, че под предлог за синхронизация на българското с европейското законодателство пренарежда пазара и е в готовност след закриване на сегашните площадки да събиране на стари метали да ги предостави на неслучайни фирми. Дори вече в определени райони има подготовка за това, заяви без да навлиза в подробности адвокат Иван Груйкин, представляващ Гражданската инициатива на търговците на черни и цветни метали и тяхното рециклиране.

"Кои са фирмите, които чакат да навлязат на освободения пазар", попита и Владимир Димитров от Българската асоциация по рециклиране (БАР) на пресконференция в петък. В нея се включиха и представители на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и на Българската стопанска камара (БСК).

Бизнесът поиска да се удължи действието на влезлите в сила от 1 януари 2012 г. законови поправки, изискващи площадките са събиране на черни и цветни метали да са разположени само на специално определени за складове и производствени дейности места в общия устройствен план (ОУП) на съответната община. ОУП обаче имат само една трета от общините и в останалите населени места площадките за черни и цветни метали трябва да бъдат закрити. Съгласно промените също така до 15 февруари фирмите от бранша трябваше да внесат документи за прелицензирането им в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма МИЕТ).

Според търговците обаче тези изисквания трябва да се отложат до приемането на новия закон за управление на отпадъците, който в момента се разглежда на второ четене в парламента и който позволява площадките за скрап да отговарят на изискванията и на старите градоустройствени планове. В противен случай се появява правен вакуум и много фирми ще бъдат затворени неоснователно, посочват от браншовите организации.

Те отново заявиха, че 70 процента от площадките ще бъдат закрити, ако не се удължи срокът на новите разпоредби, а 17 хил. души ще останат без работа.

От есента на 2011 г. досега междувемодствена комисия в МИЕТ е заличила 452 площадки, останалите над 1500 заявления за прелицензиране тепърва ще се разглеждат, съобщи Пилитими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Онези площадки, които се окаже, че отговарят на новите изисквания, обаче ще получат твърде кратко спокойствие, тъй като обсъжданият в парламента законопроект за управление на отпадъците предвижда в 6-месечен срок след влизането му в сила да стартира нова процедура по замяна на лицензите на площадките с разрешения.

Браншовиците се оплакаха, че с новите изисквания се нарушава конкуренцията на техния пазар. Заплашено е и изпълнението на целите на страната пред Европейския съюз за рециклиране на конкретни обеми отпадъците по години, заяви Храйр Вахрам от БАР.

"Тази несправедливост и неяснота в политиката на управляващите към фирмите в бранша създава атмосфера на несигурност, която ще принуди голяма част от бизнеса да пренасочи инвестициите си в съседни държави и ще доведе до закриване на близо 14000 работни места в България.”, коментира още Вахрам.

Представителите на отрасъла се оплакаха и от обсъжданите сега в Народното събрание текстове на проекта за нов закон за управление на отпадъците, който забранява изкупване на отпадъци от черни и цветни метали и те трябва да се предават безплатно от гражданите.

С тези правила кражбите на метали няма да намалеят, заяви Груйкин. Сега фирмите сигнализират в МВР за нерегламентирани площадки за събиране на метали, но няма реакция срещу нарушителите на закона. Действията на властта са срещу подалите сигналите, заяви юристът, но без да даде конкретни примери. С новия закон ще се загубят работни места не само на площадките, но и в металургичните заводи, където се преработват металите. Тази индустрия осигурява пряко 20 000 работни места и още 200 хиляди на събирачи на скрап, каза Иван Груйкин.

Браншовиците се усъмниха и, че общините, които ще са длъжни до две години след влизане в сила на новия закон да направят площадки за безвъзмезно предаване на всякакви отпадъци от домакинствата, ще изберат "неслучайни" фирми за операторите на тези терени. Преди време екоминистърът Нона Караджова обясни, че местните власти сами ще решават как да избират тези фирми и няма да са длъжни например да обявяват обществени поръчки. В същото време операторът на площадката за безплатно предаване на отпадъците ще разполага с тези отпадъци, кметът би трябвало да го контролира, а приходите от дейността за отиват за екология в общината

Законопроектът за управление на отпадъците е поредният, за който не е направена оценка на въздействието, нарушава конкурентната среда и създава макроикономически проблеми, обясни от своя страна Димитър Бранков, заместник-председател на БСК.

В момента в България има лицензирани около 2400 площадки за отпадъци, в които бизнесът е инвестирал близо 1.136 млрд. лева, на които се извършват всички дейности, в това число събиране, третиране и рециклиране на отпадъци. За 2010 г., фирмите в бранша са внесли в държавния бюджет около 30 млн. лева корпоративен данък, 25 млн. лева данъци, такси и осигурителни вноски на близо 20 270 пряко заети в бранша. Оборотът на фирмите за 2010 година е 2.2 млрд. лева, от които един милиард лева са от износ на метали.

За 2011 година все още няма данни, но през последните 20 години бизнесът с метали отпадъци се е увеличил десет пъти, посочи Бранков.

Още по темата
Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: