Търговци настояват за улеснен внос на медикаменти

Още осем лекарства се изтеглят от българския пазар

Търговци настояват за улеснен внос на медикаменти

От Асоциацията за развитие на паралелната търговия с лекарства настояват за законови промени, които да улеснят вноса на медикаменти от други европейски държави, тъй като така според тях ще могат да бъдат разрешавани проблеми с възникнали липси или недостиг на българския пазар.

Паралелен внос на лекарства от ЕС и в момента се осъществява, но е затруден от законовите регулации. Така например у нас има регистрирани 128 продукта от паралелен внос, но реално в оборот в търговската мрежа са 75 от тях, обясни председателят на асоциацията Христофор Иванов на кръгла маса по проблема на паралелната търговия с лекарства във вторник.

Той коментира, че паралелният внос на лекарства увеличава конкуренцията на пазара, намалява цените и успява да разреши бързо внезапно възникнали липси.

Иванов даде пример с продукт за облекчаване на болката, който преди появата на паралелен внос е струвал 1.10 лева за едно саше, а в момента струва под 70 стотинки. “Виждате, че в рамките на четири години цената се е променила с над 40% и това е икономия точно от средствата, които пациентите отделят от джоба си“, коментира той.

Той даде пример и за организирането на бърз внос при възникнала липса на медикамент за сърдечно-съдови заболявания. “Това лято през юли и август един от производителите декларира, че няма да може да задоволи пазара с продукт за сърдечно-съдови заболявания. През това време доставките за българския пазар бяха изцяло осъществени от двамата паралелни вносители“, посочи той.

“В тази ситуация реагирахме случайно, защото имахме разрешение за употреба. Ако това се беше случило за продукт, за който нямаме разрешение за употреба, вносът нямаше да може да се случи толкова бързо“, обясни Иванов.

Той коментира, че паралелните търговци са бързи и относително гъвкави на фона на големите мултинационални компании, а в същото време имат добре развита мрежа в ЕС и могат да организират доставката на лекарства в рамките на 2-3 седмици. Според Иванов това са предимства на европейския пазар, от които страната ни трябва да се възползва.

Едно от предложенията на асоциацията е паралелните търговци да могат да внасят и дерегистрирани продукти, а не само такива, които вече са регистрирани на българския пазар. Дерегистрираните медикаменти са такива, които са изтеглени от производителя поради липса на търговски интерес или по друга причина, която не е свързана с безопасността.

Иванов даде пример какви пречки създава сегашното ограничение: "През 2014 година купихме и дарихме противопаразитен продукт за нуждите на бежанци, след което се оказа, че сме изкупили последните количества на българския пазар. При опита да потърсим нови се оказа, че притежателят на разрешението за употреба е изтеглил продукта от България, но разрешението му за употреба беше активно. В мига, в който подадохме заявление за паралелен внос на този продукт, притежателят на разрешението си го изтегли и процедурата стана невъзможна. Затова повдигаме въпроса, защото търговските интереси трябва да бъдат оставени на заден план“.

Иванов коментира също, че паралелният внос е в полза на безопасността на пациентите, тъй като продуктите от паралелен внос подлежат на строг контрол и регулация. Докато сега пациентите са принудени да търсят от съседни държави липсващи у нас продукти, без никой да гарантира безопасността на медикаментите, с които се снабдяват по различни канали.

Освен това паралелните търговци настояват и за промяна в наредбата за цените на лекарствените продукти, която в момента ги вкарвала в тежка и ненужна процедура по рефериране, както когато на пазара стъпва изцяло нов продукт. От асоциацията искат връщане на стария режим отпреди 2014 година, когато продуктите от паралелен внос са влизали на цената, регистрирана в позитивния списък.

Иванов обясни, че това дава предвидимост и възможност на търговците да си направят сметката изгоден ли е вносът на даден продукт и откъде могат да го внесат.

През миналата седмица от асоциацията изнесоха данни, че 50% от липсите на българския пазар могат да бъдат решени чрез бързи вътреобщностни доставки.

Още осем медикамента напускат българския пазар

Междувременно от Агенцията по лекарствата съобщиха във вторник, че продажбите на 8 лекарствени продукта са преустановени или ще бъдат преустановени в близките месеци. Причините са липса на търговски интерес, скорошно маркетиране на нови продукти, наличие на други лекарствени продукти със съответното показание, оптимизиране портфолиото на компанията производител и ограничена употреба на лекарствения продукт.

От началото на този месец се спира продажбата на продуктите Osseor 2 g granules for oral suspension x 28 sachets (за лечение на остеопороза), Klimonorm 2 mg / 0.15 mg coated tablets - 1 x 21 ( хормонозаместителна терапия при симптоми на естрогенен дефицит при жени и при профилактика на остеопороза) и Rizatriptan Actavis orodispersible tablets 10 mg x 3 (при мигрена).

От октомври 2018 г. от пазара се изтегля медикаментът Cytoblastin solution for injection, 1 mg/ml - 10 ml, който се използва самостоятелно и в комбинация с други продукти за лечение на злокачествени неходжкинови лимфоми, болест на Ходжкин, авансирал карцином на тестисите, рецидивирал или метастатичен карцином на млечната жлеза, както и при хистиоцитоза на Лангерхансовите клетки.

От 1 юни 2019 година у нас няма да се внася Arzerra 1000 mg Concentrate for solution for infusion x 50 ml (20 mg/ml) - 1 vial и Arzerra 100 mg Concentrate for solution for infusion x 5 ml (20 mg/ml) - 3 vials. Двете форми на медикамента се прилагат за лечение на хронична лимфоцитна левкемия.

От 2019 г. се изтеглят лекарствата Exviera 250 mg film-coated tablets x 56 и Viekirax 12,5 mg/75 mg/50 mg film-coated tablets x 56 за лечение на хроничен хепатит С.

От началото на следващата година няма да се внася и още един медикамент за остеопороза - Rocaltrol 0.25 micrograms soft capsules x 100.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?