Търси се алтернатива на скъпия тунел през Кресненското дефиле

Скъпият, опасен и неекологичен тунел от над 15 км през Кресненското дефиле може и да не се строи. Разработва се алтернативен вариант за преминаване през този участък на магистрала "Струма". Това съобщи вицепремиерът и министър на регионалното и на инвестиционното проектиране Екатерина Захариева по време на обществения съвет към ведомството.

Новината идва след като през април пет организации - Камарата на строителите, Браншова камара "Пътища", Сдружение "Българска браншова асоциация пътна безопасност", Сдружение на пътните инженери и консултанти, Сдружение "Българска асоциация интелигентни транспортни системи" и Университетът по архитектура, строителство и геодезия се обявиха срещу рискованото скъпо строителство и поискаха преразглеждане и публично обсъждане на всички възможни варианти. Тогава пътните експерти оцениха като най-щадящ природата и приемлив вариантът с преминаването на участъка между Крупник и Кресна чрез изграждането на къси тунели и виадукти. Той ще струва над два пъти по-малко от сегашния тунелен вариант и така ще се освободят средства за строежа на магистрала "Хемус".

Разработваният в момента нов вариант предвижда максимално придържане към съществуващият в момента път, каза Асен Антов, изпълнителен директор на Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти". По думите му това означава, че се проектира скоростен път – по две ленти за движение във всяка посока, без аварийна с максимална допустима скорост за движение от 80 км/час.

Това е сериозен пробив предвид факта, че всички управляващи досега не желаеха да чуят аргументите на пътни специалисти и еколози, които са на различно мнение от официалната позиция.

Първо признание за неекологичност на тунела

Нещо повече, за първи път служебното правителство призна, че не е била направена екологична оценка за ефектите върху околната среда по време на изграждането на самия тунел.

Екологичната оценка на трасето през Кресненското дефиле е направена и одобрена през 2008 г. и се произнася, че единственият възможен вариант за преминаване от там е тунел. Не е взето предвид обаче фактът, че прокопаването на този тунел няма как да стане без навлизането в защитени територии и прокарването на обходни пътища през тях, каза Екатерина Захариева.

За да се построи тунелът, ще е е нужно да бъдат прекарани над 40 км помощни пътища в защитения природен парк, като част от тях ще останат за поддръжка на съоръжението и след изграждането на тунела. Отделно ще трябва да се извозят и депонират 44 млн. куб. м скална маса. Този въпрос също не е решен, призна Захариева.

Ако докажем на Европейската комисия и експертите от Българската академия на науките, че има по-щадящ и удачен начин за преминаване през Креснеското дефиле, тогава ще бъде реализиран друг вариант, но засега той е само резервен, каза вицепремиерът Захариева.

Магистрала "Струма" е топ приоритет на оперативна програма "Транспорт" до 2020 г., защото без завършването на оставащите 62 км, ще загубим инвестираните 538 млн. лв. безвъзмездна помощ през изминалия програмен период 2007 – 2013 г.

Незащитимата "Хемус" влиза за финансиране от еврофондовете

Вторият приоритет по оперативна програма "Транспорт" до 2020 г. е строежът на магистрала "Хемус" от София до Варна. "Длъжници сме на Северна България. Без пътища и свързаност няма работа", каза Захариева.

Вицепремиерът обаче не обясни как този проект ще бъде защитен пред Брюксел, за да получи финансиране. Проблемът е, че магистрала "Хемус" не е част от трансевропейски коридор и затова е недопустима за финансиране. Отделно в отсечката от Велико Търново до Шумен няма почти никакъв трафик – средно между 5000 и 7000 автомобила минават на денонощие. Това е твърде малко спрямо изискването от поне 20 000 коли, за да излезе сметката от разходи и ползи, която придружава всяко едно кандидатстване пред Брюксел.

Много по-логично е магистрала "Хемус" да се построи със заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), по чието отпускане служебното правителство вече работи, стана ясно от обясненията на Захариева.

Пътят София – Видин ще се финансира със заем от ЕИБ

Неясно по каква логика обаче, за строеж със заем от ЕИБ е заложен европейският коридор от София до Видин, за който настоява Европейската комисия.

Не е ясно какъв отговор са дали или предстои да дадат на Брюксел българските управляващи на въпроса - защо след като дадохме европейски пари за втория мост над Дунав при Видин – Калафат, а през програмния период 2007 – 2013 г. пътят София – Видин беше заложен като приоритетен проект, сега изпада за финансиране от настоящия програмен период.

Захариева не отговори на този въпрос, защото не беше зададен. Не беше дадена думата на гражданите, за да я попитат, защото се оказа, че предварително обявеният като обществен съвет всъщност бил експертно-консултативен.

Новата програма "Европейски транспортни коридори"

Пълна промяна прави служебният кабинет с програма "Транзитни пътища", която беше за ремонт. Заради недостатъчния европейски ресурс за нови пътища, подходихме творчески и досегашната програма се трансформира в "Европейски транспортни коридори", като по нея вече няма да се ремонтират пътища, а ще се строят нови магистрални участъци, съобщи Лазар Лазаров, председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).

"Транзитни пътища" съществува от 20 години и се финансира със заеми от ЕИБ. До момента по нея са теглени пет кредита. Кабинетът "Орешарски" планираше шестият заем да е около 300 млн. евро за ремонт на пътища, като сред отсечките беше включена реконструкцията на старата част на магистрала "Тракия".

Служебният кабинет обаче отмени тези търгове, а сега вицпремиерът Захариева обяви, че се преговаря за заем от 800 – 840 млн. евро от ЕИБ при лихва от 3%. Не е страшно да се теглят заеми, ако парите се инвестират така, че да доведат до икономически растеж, каза тя.

Парите ще отидат за строежа на пътя София – Видин, магистралата София – Калотина и на два участъка от Южната дъга на София, съобщи Лазар Лазаров. От околовръстното на София ще се правят отсечките от бул."България" до магистрала "Люлин", както и от последното кръстовище на жк."Младост ІV" до магистрала "Тракия".

Целта е да бъдат изградени основните пътни артерии, за да се разтоварят локалните пътища, каза Лазаров. Да не се лъжем - без пътища няма икономика и инвестиции, допълни Захариева.

Тази генерално нова идея получи одобрението на присъстващите експерти. Единствената забележка от независимия експерт Жана Стойчева беше, че отново се концентрират парите в София, въпреки че в Националната концепция за пространствено развитие се залага на полицентричното развитие на страната.