"Скъпи г-жа и г-н Х, изключително тъжни сме, че Ида почина. Това беше толкова неочаквано! Много ни натъжава това, че не можахме да направим повече, за да ѝ помогнем." Цитатът е от картичка, която екипът на едно детско отделение в Германия подготвя за родителите на починало дете. Българско дете, лекувано при тях. "Знам колко ви е тежко, и че няма думи, които да ви успокоят", казва в личното си писмо до родителите директорът на клиниката.
Предлагам да видим този текст заради разразилата се словесна битка между лекари и нелекари в България. Тя беше провокирана от смъртта на едно тригодишно дете.
Как се държим, когато почине дете
У нас словесната война достигна своя апогей с изказването на премиера Бойко Борисов, според когото "трябва да има възмездие". Тази война нито започва с този случай, нито ще завърши с него – тя се разпалва всеки път, когато скърбящи близки на починал пациент публично търсят отговори на измъчващите ги въпроси:
Защо умря?
Можеше ли да бъде спасен?
Кой е виновен?
Нека не говорим за известното - че е ужасно да няма детска болница у нас, че пътеките по педиатрия са недофинансирани, че заплатите са ниски, че в основата на детските политики на страната стои необяснима арогантност. Това са проблеми, чието решение изисква време, финансиране, политическа воля, компетентност и готовност за обществено усилие, а не забелязвам да разполагаме с никой от тези ресурси тук и сега, въпреки че "толкова пари за здравеопазване се дават" (по Борисов).
Оплакванията от лошо отношение са двустранни – от пациенти към медицински персонал и от медици към пациентите и техните близки. 35% от съдебните дела за лекарска грешка се водят заради лоша комуникация, сочи изследване на специалиста по медицинско право Мария Шаркова.
Засега обаче нито медицинските университети, нито съсловните организации на лекарите и медицинските специалисти показват осъзнаване, че носят отговорност за този проблем. Държавните институции не само не помагат, а в настоящата си форма вредят, подхранвайки с популистка псевдоактивност недоказаните страхове на пациентите и близките, или заставайки без ясни аргументи зад конкретни имена от гилдията в бяло.
Цялостният срив в доверието към всяка институционалност прави пациентите свръх мнителни и подозрителни, а при лош изход – гневни и агресивни. Понякога – както изглежда ще се окаже и в случая с починалото дете – дори когато лекарите са направили всичко по силите си. Пациентите понасят последствията от стреса, на който са подложени медиците, и невъзможността им да се справят с трудните условия и негативните емоции, свързани с работата. Обвиненията, желанието за мъст и саморазправа са всичко, което смазаните от загубата и безсилието хора успяват да отправят като послание. Очаквано, този разрив ескалира при крайно чувствителни казуси, когато смъртта е психологически и обществено неприемлива – когато почине родилка, когато почине дете…
Как се държи лекарят, когато лекува
От друга страна в България все още преобладава патерналистичната нагласа, според която лекарят, като "учил десет години", е овластен да взима решения без да разговаря с пациента или близките му, а на информирания и питащ, не дай Боже изискващ пациент, често се гледа най-малкото като на досада, а понякога – и като на враг. Продължава да се насърчава назидателното говорене от медици към пациенти в стил "Знаете ли на нас какво ни е?", "За какво ти е да знаеш, ти нямаш медицинско образование?" и "А какво ще правите без нас?".
В този порочен кръг медиите получават нелеката роля на разследващ и защитник на истината. Заради недоверието към официалните институции от журналистите се очаква да открият какво всъщност се е случило и да въздадат справедливост. И крайно неизненадващо – те се провалят в тази си мисия. Естественото съчувствие и съпричастност към почернените близки не е обективност и не помага грешките в системата да бъдат открити и коригирани. Близките искат линч, а медиите неволно се превръщат в оръжие на този линч, човъркайки в още топлата рана.
За да не се повтарят подобни ситуации отново и отново, общуването между медицинския екип и пациентите трябва да се припознае като значима тема. Създаването на умения за комуникация на медицинските специалисти и за отработване на собствените им емоции би успокоило значително атмосферата, дори при трагични ситуации.
Човешко разбиране и доверие
Когато това го има, вместо взаимни обвинения, обществена истерия и доживотна психологическа травма и за лекари, и за пациенти, бихме получили човешко разбиране - като в писмото от началото на този текст.
Психологическата наука доказва, че емпатичната и включваща комуникация от страна на овластения, на лекаря, естествено води след себе си по-спокойни, доверяващи се и съдействащи пациенти и близки.
Дотогава всички ние, страничните наблюдатели, сред които е дори премиерът, бихме могли да окажем смирена, необвиняваща и приобщаваща подкрепа както на близките, така и на въвлечения в казуса медицински екип, и да изискаме институциите да изпълнят своите задължения, за да създадем онази среда на човешко разбиране и доверие, без която медицината не може да вирее.
* Текстът на Надежда Цекулова е публикуван в "Свободна Европа". Тя дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма "Кампании и комуникации" в Български хелзинкски комитет.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Част от джипитата трябва да станат държавни, на твърда заплата. Да се освободят от бумащината и да съсредоточат усилията си в усъвършенстване на знанията, съобразени с най новите медицински открития. Скъсване на зависимостта от фармацевтичните картели и внедряване на алтернативни методи на лечение.Студентите във висшите медицински училища да изучават алтернативни теории и практики. Лекарския съюз да се разтури, като орган ограничаващ свободата на лекарите.
Мисленето на лекарското съсловие е горе-долу следното: парите са малко, трябва да бъдат насочени към тези, за които помощта е от значение... Линейка, извикана за паднал на улицата пияница, отказва да го вземе, защото "какъв човек е той?", може да бъде спасен човешки живот вместо него?! Болен от рак може да бъде пренебрегнат, прегледан последен, може да чака, защото така и така ще умре, него Господ го държи жив... Неизлечимо болните, тежките случаи се неглежират, защото те така и така ще умрат, чували ли сте това?!
Когато си управляван от диваци и нравите са дивашки. И така 75 години.
Момиченце едва не умря заради разкарване между болници
След случая с починалото момченце се оказва, че много родители се сблъскват с подобни проблеми
Надежда Неменски Надежда Неменски
21 ноември 2019, 08:54, oбновена в 09:01
37
С лед случая на 3-годишното дете, чиито родители са търсили помощ в три болници преди то да издъхне в „Пирогов”, се оказва, че за съжаление родителите често се сблъскват с такива проблеми..
Родители разказват, че и на тях им се налагало да чакат с часове пред педиатричната …
клиника в София. А много от тях са били препращани към други болнични заведения. Причината не е изненада, тя е все една и съща – в педиатрията няма място.
Борисов: Родителите са снимали как се държат в болниците
Повечето родители се притесняват да застанат пред камера. Осмеляват се Лора и Георги Стоилови, чиято дъщеричка само преди няколко месеца е била на косъм от смъртта заради разиграване между болници.
„Едните нямат хирург, другите нямат ехограф и само си прехвърлят. Родителите са в някаква безизходица”,
разказва Лора Стоилова пред NOVA. „Всеки родител, който се е сблъсквал с това нещо, знае, че трябва да обиколи няколко лечебни заведения, няколко кабинета”, коментира Георги Стоилов. „Понякога нямаш това време. Ние загубихме 2 дни, които можеше да се окажат фатални”, обяснява Лора.
Един кошмарен уикенд, който семейство Стоилови няма да забравят никога – невярно поставена диагноза, липса на места в болници, недостиг на медикаменти, недостиг на специалисти, забавяне на лечението и неяснота кой може да помогне на 3-годишно болно дете. С всичко това се сблъскват Лора и Георги през март тази година.
Лекар: Никой на мен не ми каза, че детето е било в болница „Лозенец"
Петък срещу събота момиченцето започва за повръща. „Призори вече се притеснихме и решихме, че ни трябва лекарска помощ. Първо отидохме при дежурен педиатър в частна клиника. Педиатърът констатира, че има стомашно чревно разстройство. Даде ни някаква рецепта, която ние купихме от аптеката. Детето обаче продължи да се влошава, вдигна и висока температура. Тогава решихме да отидем в детската педиатрия”, обяснява Лора.
Там разказът звучи болезнено познато. „Там ни прие дежурната гастроентероложка. Тя прегледа детето, само опипа корема. Заяви, че наистина е стомашно-чревно разстройство, но детето е силно дехидратирано. Трябвало да се сложи на системи, но тъй като те нямали свободно легло, можела да ни насочи към частна клиника. Те нямат стационар, няма да лежи, само ще стоим за часовете, докато изтече системата, а след това да се прибирам в къщи. Или другият вариант –
ако ни била настаняла при тях, трябвало да лежим в коридора, което естествено нас нямаше как да ни устройва”,
разказва Лора.
Така родителите взимат детето на ръце и го водят в 3-та болница, пак частна. Със себе си носят документ от педиатрията, в който пише каква диагноза е поставила лекарката само с опипване на корема.
„Отидохме в следващата клиника. Там направиха кръвни изследвания. Нещо, което в педиатрията не направиха. Установиха, че има възпалителен процес. Индексът за възпаление CRP ѝ беше 8, което е завишение леко на този етап. Сложиха ѝ системи, поседяхме няколко часа и ни изписаха”, разказва още Лора.
Казали им да дойдат на другата сутрин, защото нямат леглова база. На следващата сутрин те отишли, направени били нови кръвни изследвания. „Въпросният индекс CRP е скочил на 113! От 8 на 113! Но дори и за тях това не е чак толкова притеснително”, обяснява Лора
„Ние през цялото време искахме преглед от хирург, те казваха, че нямат такъв.
За ехограф, казват: „Ние нямаме такъв, евентуално в понеделник ехографът ще работи”. Следобедът детето видимо се влошава. Тя просто се отпуска и само стои полунеадекватна. След изрично мое настояване, че най-вероятно е апандисит ме поглежда и казва „Категорично не е!”, разказва майката.
След което пак ги изпрашат у дома. С една уговорка – да дойдат пак на следващия ден в 14 ч., за да продължат със системите. Но вместо да се приберат вкъщи, родителите обръщат колата и тръгват към „Пирогов”.
„Настоявахме за преглед от хирург и в 1 ч. през нощта детето е вече на операционната маса. Благодаря на д-р Житянов, който я спаси и който след операцията, като излезе и каза, че
ако 5-6 часа още сме закъснели, е нямало да може да ни помогне”,
разказва Лора.
Така се оказва, че ако Лора и Георги бяха послушали лекарката в последната клиника да идат на следващия ден по обяд, най-вероятно днес дъщеря им нямаше да е сред живите. „Според д-р Житянов тя нямало да изкара до сутринта, всичко е било в гной. Спукан апендисит, перитонит, по неговите думи всички черва са вадени и мити”, каза още майката.
Още по темата вижте във видеото горе.
РСЕ се финасираше от ЦРУ. Сега агент на ЦРУ оглавява държавата! Видими резултати. Има място за гняв, не за съчувствие! И за анализ, не за баламосване и пропагндни кьрфишеци!
РСЕ настояваше за приватизация на ЕРП-тата.Костов и Муравей отказваха,следващите-се поддадоха на милионите и -приеха. РСЕ настоваше за -здравна риформа-че тъй било на запад, ръйш! Костов ви я направи.Докторите станаха както търговци, ткаа и чиновници претрупани с бумащина. Видими резултати. От вашите съвети на НАША територия. Имайте малко срам. Съчувствие ли да ви? ГНЯЯЯВ! Напъхахте докторите в ТАЯ ваша матрица. Взехте им душите, превърнагте ги в търгаши. И в бездушни чиновници. Всичко е пазар бе, да ви. Пациентите-стока.