Търсим европари за справяне с градските замърсявания

Разрешаването на проблема с градските замърсявания и подобряването на качеството на въздуха в населените места ще е приоритет на България при финансирането от еврофондовете през следващия програмен период 2014-2020 г. Това стана ясно в сряда на конференция "Smart city - модел на устойчиво местно развитие"

Страната ни смята да насочи усилията си към смяна на използваните сега в малките населени места дърва и въглища с екогорива, към саниране на сградния фонд, за да се намали използването на енергия и съответно замърсяванията. Чужди експерти пък препоръчаха всеки град са си разработи стратегия за намаляване на собствените вредни емисии.

Интелигентното развитие на градовете включва разумно управление на отпадъците, минимално черпене на ресурси от околната среда и инвестиции в човешки капитал и модерна комуникационна структура, които водят до повишаване на качеството на живот на хората и интереса на инвеститорите, отбеляза пред форума министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Тя посочи, че българските градове могат да надминат европейските, тъй като имат шанса да получат финансиране за интегрирано решение на множеството си проблеми.

Екоминистърът припомни, че в момента въздухът се замърсява основно от използваните през зимата дърва и въглища и този проблем може да се реши с развиването на централното топлоснабдяване и използването на екопелети, екобрикети и други екогорива, за чието производство още преди време Караджова обяви, че ще се търсят стимули за инвеститорите.

Тя посочи още, че най-сериозното намаление на вредните емисии във въздуха ще дойде от подобряването на енергийната ефективност на сградния фонд, тъй като над 40 на сто от енергията в страната се използва неефективно в бита. За целта средства ще се търсят не само от еврофондовете, но и чрез схемата за "зелени" инвестиции. България продължава да се надява да реализира сделка за продажба на спестени парникови емисии, чиито средства да се инвестират в саниране на обществени сгради панелни блокове, стана ясно от думите на екоминистъра.

"Обновяването на сградния фонд не само намалява разходите за енергия, но и осигурява работни места", обясни Караджова. Според нея бавното въвеждане на енергоспестяващи технологии в страната се дължи на липса на активност сред хората и фирмите, а не на финансови средства и припомни за осигурените от ЕС 500 млн. лв. за енергийна ефективност.

Държавните и фирмените бюджети също трябва да бъдат използвани за целта, каза Караджова и обеща, че ще осигури средства за всеки разумен проект за енергийна ефективност, подготвен от хората и фирмите, и ги призова за по-голяма активност

Потенциалът за намаляване на емисиите трябва да се търси в градовете и в ужасните сгради от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век, коментира пред форума Педро Балестерос, представител на организацията на кметовете Covenant of Mayors. Според него устойчивото развитие на икономиката е в пряка зависимост от развитието на местните местните дейности и подобряването на градския живот.

Той препоръча да се разработят планове за дейност за устойчива енергия и стратегия на всеки град за намаляване на вредните емисии. По думите му интелигентното управление е свързано с местното самоуправление, тъй като повечето решения се вземат на ниво населено място.

Според Балестерос в битката за намаляване на вредните емисии не бива “да чакаме Обама, Барозу, китайския президент, важна е мисълта, че градовете могат да се справят по-добре от който и да е друг“.