Търсят се кандидати за подялба на държавния дял в "Белене"

"Българският енергиен холдинг" е готов да се раздели с мажоритарния си дял от 51 на сто в проекта за АЕЦ "Белене", съобщи в четвъртък изпълнителният директор на холдинга Галина Тошева по повод намеренията на бъдещия премиер Бойко Борисов да направи проекта по-частен и бюджетът да не е ангажиран с реализацията му дори с държавни гаранции.

"Намалението на държавния дял в АЕЦ "Белене" не е фатално, дори би било добре", каза Тошева като предупреди, че с какъв точно процент ще се раздели държавния холдинг, ще се реши след анализ.

Предстои да се обсъди и как да бъдат привлечени още частни партньори освен досега избрания стратегически съакционер – германската RWE, която държи 49% според подписано вече споразумение.

По думите на председателя на борда на БЕХ Борис Пеков досега са водени принципни разговори с различни инвеститори, които са проявили интерес.

"Проектът е достатъчен да поеме и повече участници", заяви Пеков.

Доскоро БЕХ и Министерството на икономиката и енергетиката смятаха, че е задължително държавата да притежава мажоритарен дял в проекта, за да може да диктува условията.

Това обаче влече и задължения за държавния бюджет, които вече изглеждат непосилни, особено заради кризата.

Проектът е в застой заради провала на опитите да се намери пазарно финансиране. Поради тази причина правителството на Сергей Станишев поиска кредит от Русия, какъвто бе обещан от Владимир Путин още при подписването на проекта, но все още не са договорени държавните гаранции, които да осигури България.

С RWE още не е подписан основния договор за АЕЦ "Белене", като по неофициална информация германската компания, чието ръководство е разделено по въпроса изгоден ли е проектът, търси начин да подели 49-процентовия си дял с други инвеститори и така да минимизира финансовия риск.

Наскоро се появиха информации, че интерес са проявили руски компании.

До края на септември с RWE трябва да се постигне единна концепция за финансирането на "Белене", тъй като германците обвързват участието си с такъв документ, каза Тошева.

Остава висящ и въпросът с минималния обем работи, който трябва да се свърши по втората атомна централа, докато се осигури цялостното финансиране от 4 млрд. евро. Това трябваше да стане до октомври 2009 г., но финансовата криза отлага процеса за след година.

Изчислено е, че са нужни минимум 202 млн. евро, за да може проектът да върви, макар и с по-бавни темпове, каза Пеков. Откъде обаче ще се осигурят тези пари се очаква да се изясни след придвижването на преговорите с RWE.

При това положение се очертава сериозно забавяне на проекта, който според договорения с руския изпълнител "Атомстройекспорт" план трябваше да има един работещ реактор през 2013 г., и втори – година по-късно.

Пеков обаче призна, че поне още две години трябват за довършителни работи - изграждане на подстанции и други съоръжения за достъп до преносната мрежа, които не са включени в договора с руснаците

По повод искането на Борисов да се прекратят временно всички разпоредителни сделки и преговори за заеми в енергийния сектор, Тошева коментира, че очаква след съставянето на правителството да се анализира свършената досега работа по различните проекти и да се реши как те да бъдат продължени.

Борисов е на мнение, че "Белене" ще се строи едва ли не на всяка цена, докато икономическият му екип твърди, че това трябва да стане само при наличие на инвеститори, които смятат, че проектът е изгоден и са готови да го финансират.

По думите ѝ като цяло сегашният мораториум не оказвал влияние на преговорите по проекта за "Набуко" и за новия газов договор с "Газпром", тъй като и без това по тях няма движение в последно време.

БЕХ е изпратил свой вариант за създаване на смесено дружество с "Газпром" за "Южен поток", но отговор няма от месеци, както и по предложенията за нов газов договор, в които искаме руският монополист да осигури гаранции за транзита на синьото гориво, за да не се повтаря януарската криза.

България настоява да има алтернативни на украинското трасе за транспорт на суровината, като това може да са газопроводът по дъното на Черно море "Син поток" през Турция, както и през Гърция.