Таванът на кешовите плащания остава 10 000 лв.

Снимка: БГНЕС

И третият опит на финансовия министър Владислав Горанов за сваляне на тавана на кешовите плащания от 10 000 лв. на 5000 лв. се провали, след като депутатите в сряда окончателно отхвърлиха предложението му на принципа "всички срещу ГЕРБ". Това стана по време на гласуването на второ четене в пленарна зала на промените в данъчните закони за 2018 г. Така таванът остава 10 000 лв.

Срещу свалянето му се обявиха от "Обединени патриоти", "БСП за България", ДПС и "Воля". Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) защити предложението, като отбеляза, че това е важна мярка за борба със сивата икономика.

Красимир Янков от левицата обаче коментира, че ако се приеме текстът на правителството, всички разплащания над 5000 лв. ще минават през банковата система и ще се таксуват. Според него така на практика се повишава данъчната тежест за гражданите.

"Целта е, ако може, през банките и семки да си купуваме", коментира Павел Шопов от "Обединени патриоти".

Първият път, когато Министерството на финансите предложи промяната като мярка за борба със сивата икономика, беше по време на втория кабинет на ГЕРБ, а вторият път - в самото начало на третия мандат на Бойко Борисов. И двата пъти досега мярката не събра парламентарна подкрепа и таванът остана 10 000 лв., въпреки че втория път МФ бе предложило график, по който таванът да падне дори на 1000 лв. до няколко години.

"Ще помоля Министерството на финансите предложения, които са отхвърлени, да не ни се внасят в следващите 6 месеца. Нямаме шизофрения", коментира преди седмица пред бюджетната комисия Йордан Цонев от ДПС.

В сряда парламентът реши още да се запази отстъпката при онлайн подаване на годишната данъчна декларация от гражданите.

Първоначално Министерството на финансите настояваше от 2018 г. да отпадне 5-процентната отстъпка върху данъците на физическите лица при онлайн деклариране на доходите им. В момента при подаване на годишната декларация електронно до 31 март се ползва отстъпка от 5% върху данъка за довнасяне от последните три месеца на предходната година, но не повече от 1000 лв. Освен това сега срокът за плащане на данъка за довнасяне е 30 април.

Депутатите обаче гласуваха окончателно да запазят привилегията, но с известни ограничения. Срокът за подаване на формуляра и внасяне на данъка се скъсява до 31 януари, а облекчението се ограничава до максимум 500 лв.

От 2018 г. фирмите са задължени да подават годишните си декларации за корпоративния данък само по електронен път. Първоначално МФ настояваше това изискване да важи и за самоосигуряващите се, но парламентът окончателно отхвърли и тази идея на ведомството на Горанов.

Догодина фирмите ще имат срок до 15 март да представят в НАП справка за изплатените от тях през годината доходи на физически лица. Целта е НАП да възстановява по-бързо данъка на подалите декларация, а също и да се даде възможност гражданите коректно да декларират своите доходи, като им се предостави съответната електронна услуга за достъп до информацията с ПИК код. "Това е и стъпка към въвеждане на предварително попълване на данъчните декларации от страна на приходната администрация", твърдят от НАП.

Дава се и възможност гражданите да обявяват в годишната си декларация придобитите през годината необлагаеми доходи, например от социални помощи, продажба на имот или друго, а също и полученото имущество по наследство, завет или дарение или на базата на възстановено право на собственост. Целта е "да се оптимизират процесите, свързани с проверки и ревизии на физическите лица във връзка със съпоставката между имуществото, придобито през течение на годината и декларираните от тях доходи".

В момента, дори да иска, гражданинът не може да обяви необлагаемите си доходи, като това става само по време на проверка или ревизия. Така често граждани биват избирани за ревизия заради несъответствие, което впоследствие се оказва, че се дължи единствено на необлагаемите доходи.

Занапред НАП ще обявява в интернет списък на търговските обекти, които подлежат на запечатване за срок до един месец. Освен това мярката ще може да се прилага и по отношение на трети лица, които стопанисват обекта, предвиждат гласуваните на второ четене промени в Закона за ДДС. Тя ще се задейства, когато към момента на запечатване обектът се стопанисва от въпросното трето лице, "ако то е знаело или е могло да знае, че е започнала процедура по запечатване".

"Предложението е с цел превенция срещу избягването на налагане на принудителната мярка чрез смяна на лицето, стопанисващо търговския обект, във времето между установяване на нарушението и привеждане в изпълнение на заповедта за налагане на мярката", твърдят от МФ. През лятото данъчните запечатаха стотици обекти по Черноморието, но срещу част от тях бяха заведени дела в съда с цел да се предотврати спирането на работа на обектите в разгара на сезона, което предизвика гнева на вицепремиера Валери Симеонов.

Друга промяна предвижда съкращаване от 14-дневен на 7-дневен на срока за подаване на заявление в случаите на възникване на основание за регистрация по закона за ДДС.

Още от Бизнес