Скептично за новата регулация на кредитирането

Таванът на разходите по заемите ще развие сивия финансов сектор

Въпреки несъгласието си, вносителят на проекта Румен Гечев няма да иска прегласуване на изненадващо приетия таван от 50%

Таванът на разходите по заемите ще развие сивия финансов сектор

Промените в Закона за потребителския кредит, приети в края на миналата седмица, предизвикаха критиките на експертите и съмненията, че замисълът на вносителите - да се ограничи "своеволието на кредитните институции да оскъпяват заемите с различни такси и с непрозрачно образуване на лихвата", няма да се осъществи. Няма да бъдат "ударени" и фирмите, отпускащи бързи кредити, които наводниха пазара с услугите си в последните месеци.

Самият основен вносител на законопроекта, депутатът от левицата Румен Гечев, също не е доволен от внезапно вкарания и приет текст, който слага таван на всички разходи по обслужването на кредита, включително с лихвите, до 50% от стойността на кредита.

Критики към текстовете изказаха и редица експерти.

В сряда пред БНТ Румен Гечев защити повечето от приетите текстове в закона с аргумента, че с тях се въвежда "принципът на банкиране в ЕС и равновесие между банките и кредитополучателя". Той дори изрази и виждането, че самият променен закон трябва да влезе по-бързо в сила - един месец след обнародването му в Държавен вестник, а не три, както в момента се предвижда.

Гечев разкритикува изненадващо приетия текст за таван върху разходите по кредитите от 50%, внесен от съпартиеца му Георги Кадиев и подкрепен почти единодушно от депутатите от всички парламентарни групи.

"Таванът от 50% върху лихвите по кредитите не засяга кредитите, давани от банките. Този таван е за един малък сегмент от пазара - бързите кредити", каза Гечев, според когото обаче няма да се стигне до прегласуване на този текст.

"Това решение за таваните на лихвите ще е в услуга на тези, които перат пари и които искат да работят извън закона. Трябват мерки, регулиращи таксите при бързите кредити, както и такива, регулиращи произхода на капитала и лицензирането, необходимо е и включването на БНБ в този процес", продължи Гечев и напомни, че е имало предложение фирмите, които искат да получат лиценз за даване на бърз кредит, да депозират поне 5 млн. лв.

"Бюджетната, правната и икономическата комисии искахме този сегмент за бързите кредити да бъде решен с комплексни методи, но това не можа да стане. Ние сме наясно, че с този таван от 50% не се решава проблемът. Още от тази сутрин фирмите са намерили начин да заобикалят новите правила, като въвеждат по-висока такса. Вместо 10 лв. те вече искат примерно такса от 50 лв., за да отпуснат кредита", обясни депутатът.

Гечев защити още една от приетите промени - регулацията на образуването на лихвите. "Банките няма да могат сами да формират лихвите, те ще се формират на пазарен принцип, банките ще могат да формират само фиксираната част на лихвите. Това означава пълна прозрачност и всеки ще може да следи в медиите и в банката как се движат неговите лихви", каза той.

По същото време пред Нова ТВ финансистът Емил Хърсев напомни, че "лимитите на цените на определени продукти не вършат работа на който и да е пазар".

"Или таванът ще е твърде висок и тогава все едно го няма, или наистина ще въведе ограничение, което няма да е в интерес на кредитора и тогава продуктът ще изчезне. Ако някой сложи таван на месото 4 лв., месо няма да има“, даде пример Хърсев.

Председателят на Асоциацията на банковите клиенти Васил Кендов заяви, че "това е изолирана популистка крачка, която сама по себе си няма да даде резултат, а ограничението може да се заобиколи".

Кендов посочи, че миналата година е отбелязан ръст на бързото кредитиране от 35-40% въпреки медийните репортажи и многократните предупреждения, че лихвите са много високи. "Сега хората ще продължат да търсят такива кредити, а фирмите, които ги предлагат, ще минат в сивата икономика", предупреди той.

Според адвокат Светослав Димитров, за да има таван, той трябва да е икономически обоснован. При бързите кредити, където рискът е огромен, този таван няма как да работи. "За да се определи лимит, първо трябваше да се говори с потребители и с бизнеса", каза Димитров. И според него има риск част от сектора да мине в сивия сектор.

Хърсев напомни, че около 20% от получателите на бързи кредити никога не са си мислили да ги връщат.

Васил Кендов коментира и заложения нов принцип на образуване на лихвата при ипотеките на базата на индексите SOFIBOR, EURIBOR или LIBOR.

"Преди кризата, когато икономиката работеше, EURIBOR беше стигнал 4-5%. Когато го включите (в лихвата - бел. ред.) на сегашната ниска стойност, след години при повишаване на индекса лихвите ще се повишат", прогнозира той. Според него законодателят отново давал възможност да има неясно формиране на лихви, като банките комбинират различни индекси.

Хърсев не се съгласи с него, като посочи, че изискването за обективна база при определянето на лихвите е една от смислените промени в закона.

Кендов коментира, че конкуренцията сваля цените – ако потребителят може свободно да отиде от една банка в друга, проблемите ще се изчистят. В момента това се ограничава от различни такси при искането на рефинансиране. Сега около 65% от хората не искат да чуят за кредит, а според отчета на БНБ потребителското кредитиране намалява през януари и февруари. За кого правим тези промени, попита той.

Според Ина Илиева, директор във фирма за бързи кредити, промените в Закона за потребителския кредит ще засегнат най-много хората в лошо материално положение, които най-често прибягват до бързи заеми. Пред бТВ тя каза, че "когато лихвите са ниски, ще бъдат засегнати основно хората с по-ниски доходи – те няма да получават лесно пари. За да минимизират риска, кредиторите ще отпускат по-трудно пари”.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?