Техеранска пролет

Иранската полиция се готви да обучи няколко стотици жени, които скоро ще бъдат приети на служба. Това е значителен напредък в борбата между желанието за въвеждане на реформи и бурните реакции на фундаменталистите. Още преди няколко години почти половината от служителите в служба "Имиграция" на техеранското летище бяха жени. В тази връзка силно впечатление прави случая с Джалалудин Тахери, един от приближените на аятолах Хомейни, който от яростен традиционалист, стана привърженик на реформистите. В продължение на 30 години Тахери произнасяше прочувствени речи в защита на традициите.

През декември миналата година един от най-авторитетните американски коментатори Томас Фридмън писа на страниците на в. Ню Йорк Таймс, че Иран прави нещо от типа на ислямско протестантско движение по подобие на делото на Мартин Лутер. В същото време обаче никой не смее да махне огромните плакати в центровете на иранските градове с надписи, възхваляващи покойния Хомейни или героите от войната срещу Ирак. Така както никой не си прави труда да заличи графитите по стените на много сгради с надписи "Долу Хомейни" в стил, който напомня антиглобалисткото движение.

Докато САЩ упорито включват Иран в списъка на страните, съставляващи остта на злото, самите ирански студенти не крият своя интерес и любопитството си към Америка. В своите общежития те слушат дискове с американска музика, които се продават напълно свободно, гледат видеокасети с холивудски филми, не по-малко популярни от филмите на голямото иранско кино. Нетърпението е типично младежка черта, но президента Хатами се вижда принуден да балансира между настроенията на реформистите и позициите на традиционалистите. Дали става дума за компромис или за назряващ конфликт? На този въпрос е трудно да се отговори. Посещението на иранския президент Хатами в Кабул, където се срещна с афганистанския лидер Хамид Карзай, осъждането на тероризма на Ал Каида, фактът, че студентските демонстрации не са официално разрешени, но полицията прояви толерантност - всичко това свидетелства за някаква наложена търпеливост от страна на президента.

Колебанията на махалото се забелязаха миналата година и в интервюто на иранския външен министър Камал Харази за Нюзуик, в което личат многозначителни намеци и привидни противоречия. Да, Ирак е използвал химическо оръжие срещу Иран, но Иран е против нападението на Ирак. Едни от ръководителите на Ал Каида е бил арестуван в Иран и предаден на Амстердам, където се намира в затвора. Арафат "не работи добре", но Иран не признава държавата Израел, макар че смята съжителството между палестинци, евреи и християни за желателно.

Иран има много древна традиция, корените му са още от древната империя на персите. Там не се говори арабски, а език, наречен фарси или новоперсийски. Културата на страната е отворена към Запада и за да се убедим в това, е достатъчно да хвърлим поглед върху учебните програми и поведението на интелектуалците. Въпреки болести като СПИН-а и бедността, Иран е сигурна страна с ниска престъпност. Новите тенденции са един съвет към Запада да не приема твърде буквално реториката за Иран като част от "остта на злото". Неотдавна дори американският заместник-държавен секретар Ричард Армитидж заяви, че Иран е "нещо като демокрация".

По БТА

Споделяне
Още от Свят

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?