Телефонният указател на Красьо показва скритата власт в България

Телефонният указател на Красьо показва скритата власт в България

Г-жо Цонева, вашата организация анализира работата на предния Висш съдебен съвет (ВСС). Предвид това, което се случва със сегашния, може ли да се каже, че реформата в системата върви в положителна посока, както уверяват мнозинството от членовете на ВСС?

Организацията, която ръководя, наблюдаваше през 2006 г. изпълнението на Стратегията за борба с корупцията в съдебната система и изследваше изпълнението на мерките, които бяха възложени на ВСС. От изводите и препоръките, които направихме тогава, става очевидно ясно, че мандатите на предния ВСС, както и на сегашния, се четат през скандали.

Българското общество ги чете през скандали, те присъстват на първите страници със скандали, а добрите новини отсъстват и вината за това не е в медиите. Реформата, която трябваше да започне и да промени съдебната система, очевидно не се случва.

ВСС непрекъснато продуцира скандали през една от своите главни функции – кадровата политика. Именно заради правомощието да назначава, този орган се нарича и "правителство на съдебната власт".

Последният скандал обаче сериозно поставя въпроса кой всъщност е "министър-председателят" на това правителство. Може ли това да бъде Красьо от Плевен или твърде много се вглеждаме в Красьо? Не е ли добре да помислим дали този човек е само функция на мащабна корупционна схема, стъпила върху мрежа от политико-икономически връзки?

Красьо има няколко телефона с дълго меню от номера на политици, полицаи и магистрати. Аз изключвам възможността той да е един самотен брокер, намерил своята бизнес - ниша като посредник между заинтересовани магистрати, искащи да бъдат ръководители, със съответните членове на ВСС. Мисля, че той е функция на една много по-мащабна схема, която на практика разяжда фундамента на съдебната системата.

Може ли този ВСС да се измъкне сам от блатото, в което е затъна?

След всичко, което беше изнесено публично (а можем само да гадаем каква част е то от целия скрит пъзъл) става повече от ясно, че съдебната система в България не може да гарантира изпълнението на своите функции независимо и безпристрастно. В момента всичко е поставено под въпрос. Вижда се, че е разяден фундаментът на системата. Нуждаем се от радикални действия. Този ВСС трябва да престане да съществува, защото с част от действията и позициите си обезсмисля съществуването на самата система.

Самото прекратяване на мандата на този ВСС би ли решило проблемите?

Не. Докато не се състои смяна на рамката и няма решение на структурните проблеми, проблемът ще остане същият. Трябва да има политическа воля категорично да се реши как ще бъде конструиран този орган. Имаме примера от прекратения мандат на предния ВСС след промени в закона за съдебната власт и конституцията. Този ВСС е различен от предния само с това, че е постоянно действащ орган.

Нищо не сочи, че неговата работа е станала по-ефективна, по-надеждна и доверието в съдебната система е нараснало. Напротив. Всички изследвания сочат, че доверието в съдебната система в България е най-ниското от страните в ЕС и страните кандидатки и продължава да намалява. Ако трябваше да се изправи на избори, това правителство на съдебната система нямаше да бъде преизбрано. Не бих искала да си представям, че правителството на съдебната система може да има за свой работодател Красьо или паяжината от политико-икономически връзки и зависимости. Има дума за това и тя е "мафия".

До този момент прави впечатление, че в съдебната власт по-прозрачни са станали само скандалите.

Това е заслуга преди всичко на медиите, защото тяхното внимание е фокусирано върху работата на ВСС. Когато ние извършвахме своя мониторинг на ВСС, съветът беше поставен под натиск, защото предстоеше присъединяване към ЕС. Във всички доклади на Брюксел този орган беше главен герой. Сега отново е така.

Тогава излизаха т.нар. роднински назначения, назначенията по изключение на магистрати, които не притежават необходимия стаж. Назначиха близо 100 човека без конкурс, въпреки че законът вече беше променен и конкурсът беше станал задължителен. Онзи ВСС беше доминиран от роднинските назначения и от компроматната война между Филчев и Григоров. Въпреки това, смятам, че те все пак отстъпват на сегашния скандал. Онзи ВСС остана емблематичен с роднините, а този, безспорно ще остане емблематичен със съмнението, че кадруването става по белите покривки, без гаранция за безпристрастност и обективност.

Какви, според вас, са причините?

Сега трябваше да се извършват множество назначения на административни ръководители. Атаката към тези позиции и желанието да се повлияе на този процес е изключително порочно, защото хора, назначени със съмнения за зависимости или такива с очевидни зависимости, поставят в зависимост самата система.

Генерира се неизкоренима липса на доверие. Нека си припомним изявленията на български магистрати, че в някои съдилища се правораздава едва ли не с примка на шията. Визирам изявленията на съдията от Софийския градски съд Жаклин Комитова.

Спомняме си и изявленията на Константин Пенчев, че назначенията в система се редят на маси с бели покривки. В тази ситуация нека си представим един коктейл, организиран от Красьо. Можем ли да си представим какво точно общество ще се събере на тези маси с бели покривки? Кого очакваме да видим там? Там ще има политици, магистрати, там ще има сигурно много членове на Българския футболен съюз (БФС). Знаете, че някои от магистратите изпитват особена слабост към тази организация, въпреки че им е забранено да членуват в каквито и да е такива организации. Хора на високи позиции в съдебната система обаче продължават да бъдат в БФС.

Ако домакин на този коктейл бъде Красьо, ще е любопитно да видим как се конструира невидимата власт в тази страна. Когато едно общество се изправи пред един такъв проблем, очевидно има нужда от действие, което да е безусловно. Няма кой друг да предприеме това действие освен управляващото мнозинство.

Защо управляващите от ГЕРБ стоят настрани в тази ситуация?

По скандала " Красьо" позицията на правосъдния министър е, че трябва да се даде възможност на ВСС сам да се справи с проблема. Това, от което има нужда, обаче е ясно заявена визия за реформа в съдебната система - от стратегия, която да даде необходимата доза предвидимост за намеренията на управляващите. Защото както отбелязва в обширна статия в съботния си брой в-к "Монд" - делото "Борилски" става емблематично за българското правосъдие, ярък пример за дисфункцията на една остаряла съдебна система, засегната от корупцията.

Правителството има своя график от 57 мерки, представени пред Брюксел. Част от тях са свързани с дейността на ВСС, като тази с приемането на нова Наредба за атестиране на магистрати.

До 15 ноември ВСС трябва да се приеме методика за обучение на магистратите по практическото приложение на Етичния кодекс. Много е интересно какво ще се случи, след като комисия на ВСС установи, че има нарушаване на Етичния кодекс от страна на членовете на ВСС Стойко Стоев и Иван Димов. При това положение кой точно ще разработи тази методика и дали тези случаи ще влязат в наръчниците?

Очевидно Иван Димов не е убеден в смисъла на този Етичен кодекс и отказва да подаде оставка. Как в този контекст магистратите ще приемат кодекса като важен за тяхното поведение? Това е голямо предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно. Кодексът няма пожелателен характер. Това са принципи, ценности и модели на поведение, които би трябвало да гарантират безпристрастността при взимането на решения от магистратите.

Имаме обаче петима души, които са си говорили с Красьо и са избрани на ръководни постове в съдебната власт. Имаме други девет, които са му звънели и не са избрани. Имаме други 30 действащи магистрати, които са правили същото. Стилът, по който един съд работи, зависи до голяма степен от организационната култура на неговия ръководител. Пораженията от скандала са колосални и трябва да бъдат предприети радикални действия.

Да, петното върху магистратската общност и върху ВСС е много голямо, но най-пострадали са гражданите. Те се оказват в ситуация, в която няма кой да гарантира безпристрастността на българския съд. В парламента сега има конституционно мнозинство. Дебатът за друг тип устройство на системата трябва да започне веднага. Иначе няма начин доверието да бъде възстановено. Съдебната система не може да съществува извън системата на доверие на обществото. На ход са политиците.

Натискът на ЕК би ли могъл да ускори реформата?

И върху предния състав на ВСС беше оказван постоянен натиск. Очевидно е, че няма критична маса тук, в страната, която да изнесе и случи тази реформа. Вие си спомняте реакцията на ВСС на писмото на Съюза на съдиите в България. В отговор бе заявено, че някой се опитва да оказва влияние върху ВСС и прави внушения в обществото.

А кой друг да оказва натиск освен представителите на магистратската общност и представителите на гражданското общество? Когато започнаха да излизат все повече информации за контакти между членове на ВСС и Красьо, че разговори са се провеждали и в дните, в които е имало избор на административни ръководители, нещата стана ясни. Но за ВСС натискът за промени отново се оказва външен.

Имаше призиви назначенията да спрат, а те продължават. Това означава, че мнозинство във ВСС не смята, че този скандал уронва в такава степен доверието и че може да продължи. Те нямат убеждение, че е станало нещо наистина лошо и трябва да бъдат променени.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?