Телекоми се оплакаха, че КРС пречи на широколентовия интернет

Телекоми се оплакаха, че КРС пречи на широколентовия интернет

Алтернативните оператори продължават да срещат значителни бариери за навлизане на DSL-пазара на широколентов интернет, сочи анализ на “Индърстри Уоч“, представени в четвъртък на дискусия за конкурентоспособността на телекомуникационния ни пазар.

Докато в ЕС широколентовият интерет (броудбанд) е базиран на DSL-технологията, у нас платформата е представена най-вече от локалните (ЛАН) мрежи, заемащи 54 на сто от пазара, а DSL-достъпът е едва 34 на сто. Това се дължи основно на историческия монопол на “Виваком“ (бившата БТК) върху инфраструктурата, но и на активното сваляне от мрежата на съдържание в нарушение на авторските права.

В България проникването на достъпа до широколентов интернет е два пъти по-ниско от средното за ЕС и с коефициент от около 14% в средата на тази година страната ни е на опашката в Европейския съюз.

Според данни на Евростат около 26% от българските домакинства има броудбенд достъп в сравнение с около 56% в ЕС.

Скоростта на интернет достъпа в ЕС се увеличава, но едва около 23% от високоскоростния интернет достига скорост над 10 Mbps. В резултат на специфичната структура на броудбанд достъпа, доминиран от LAN, в България средната скорост на достъп е по-висока, но съществува значителна разлика между интернет скоростта при национален и международен трафик.

Само процент от българите ползват мобилен интернет

Докато в ЕС мобилен интернет се използва от 4.2 на сто от хората, в България тази услуга се ползва само от един процент, сочи статистика, представена на дискусията за развитието на телекомуникационните услуги.

Българите говорят на двойно по-ниски цени по мобилен телефон в границите на един оператор, в сравнение с останалите страни на ЕС, но разговорите на потребители на различни телекоми остават сред най-скъпите в ЕС. Българският пазар на мобилни услуги е много конкурентен. Средното "проникване" на мобилни телефонни услуги в ЕС е 121.9 на сто, а у нас е 138.9 на сто, т. е. много хора в нашата страна имат поне два мобилни телефона.

От “Индърстри Уоч“ посочват, че докато в Европа цените на широколентовия достъп падат заради подобряването на качеството, скоростта и пакетирането на услуги при изгодни условия, у нас поевтиняването се дължи на силната конкуренция в ЛАН-сегмента.;

Разходите за пълен и съвместен достъп в България остават по-високи от средните стойности за ЕС, въпреки постепенното им намаление за последните 5 години. Към октомври 2009 г. средните общи разходи за пълен и съвместен достъп в ЕС възлизат съответно на 9.75 евро и 3.53 евро, при 10.05 евро 4.83 евро месечно в България.

В Европейските страни историческите оператори са свили пазара си след 2003 г до около Пазарът на пакетни оферти в България разполага със значителен потенциал за растеж, посочват още от “Индъстри Уоч“.

Според организацията се налага Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да се намери и да либерализира пазара, тъй като историческият оператор “Виваком“ дълго време е развивал мрежата си в условия на защитен от държавата монопол. Компанията дълго се е възползвала от изключителни права и е финансирала инвестиционните си разходи благодарение на доходи получавани поради монополното си положение на пазара.

Основна характеристика е хронично изоставащото действие на регулатора. КРС предприема действия за различни реформи късно и взетите от него мерки влизат села със закъснение между 6 и 18 месеца.

Мобилните оператори също призоваха КРС да предприеме адекватни действия за развитието и регулацията на местния пазар на широколентов интернет и този на фиксираните гласови услуги.

Според тях БТК се толерира и се създават предпоставки за нелоялна конкуренция и спъва алтернативните телекомуникационни оператори.

От “ГлоБул“ призоваха Комисията за регулиране на съобщенията да изготви пълни анализи за пазарите на широколентовия интернет и на фиксираните гласови услуги, за да може да се вземат съответните регулаторни мерки за конкурентността.

От blizoo поискаха от държавата да вземе мерки срещу нелегалните фирми на пазара. 55 % от пазара на интернет достъп в България се държи от полулегални или нелегални играчи., които не плащат данъци и осигуровки, излъчват съдържание без разрешение, а потребителите им не са със защитени права, заяви шефът на оператора Ищван Полони.

Зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов обясни, че операторите на телекомуникационните услуги ще бъдат поканени при обсъждането на нови законодателни промени, които да улеснят достъпа и използването на инфраструктура за предоставяне на повече и по-качествени услуги.

Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?