Телескопът Хъбъл откри най-далечната галактика "лупа"

Астрономите неочаквано откриха с помощта на телескопа Хъбъл най-отдалечената галактика, която се държи като космическа лупа. Тази гигантска галактика надхвърля рекорда на предишната с 200 млн. години, съобщи сайтът на НАСА.

Галактиките "лупи" са толкова масивни, че тяхната гравитация изкривява, увеличава и пречупва светлината от обектите зад тях, а феноменът се нарича гравитационно линзиране (gravitational lensing). Намирането на такава галактика в толкова малък участък от небето е изключително необичайно, защото обикновено е необходимо претърсването на район стотици пъти по-голям, за да се намери поне една.

Обектът зад космическата "лупа" е малка спираловидна галактика, която преминава през процес на бързо избухване в звездна формация. На светлината ѝ са били необходими 10.7 милиарда години за да стигне до нас и наблюдаването на този процес на толкова огромно разстояние от Земята е рядка находка. Локализирането на повече галактики "лупи" ще позволи да се изследва по какъв начин от младите галактики на ранната вселена са се образували огромните галактики, в които преобладава тъмната материя. Тъмната материя не може да бъде видяна, но се доказва с обема на вселенската материя.

"Когато гледаш в миналото преди 9 милиона години към ранната вселена, не очакваш да откриеш подобен тип галактика изобщо", обяснява водещият учен Ким Ви Тран. "Много е трудно да видиш подобно подреждане между две галактики в ранната вселена. Представете си, че държите лупа близо до вас и след това я премествате доста по-надалече. Когато гледате през лупата докато я държите в ръка, шансът да видите увеличен обект е доста висок. Ако обаче преместите лупата в другия край на стаята, шансовете ви да я видите перфектно подравнена с друг обект са малки."

Астрономите използват гравитационното линзиране и случайното подреждане на галактиките, за да измерят общата маса на гигантската галактика, включително и количеството тъмна материя, измервайки интензитета на оптичното увеличение на светлината зад галактиката. Огромната галактика на преден план тежи 180 милиарда пъти повече от нашето слънце. Тя е и най-яркият член на отдалечен облак от галактики, наречен IRC 0218.

"Има хиляди галактики "лупи" за които знаем, но почти всички са сравнително близо, според космическите измерения", казва астрономът Кенет Уонг. "Да намериш "лупа" толкова далечна като тази е много специално откритие, защото ще можем да научим за съдържанието на тъмна материя в галактиките от далечното минало. Сравнявайки анализите на тази галактика с тези на по-близките галактики "лупи" ще започнем да разбираме как е еволюирала тъмната материя през времето".

Екипът подозира, че тази галактика е продължавала да расте през последните 9 милиарда години, поглъщайки звезди и тъмна материя от съседни галактики. Проучванията на масивните галактики сочат, че те събират повече тъмна материя от звездите тъй като продължават да нарастват. Преди астрономите са мислели, че тъмната материя и нормалната материя се изравняват с времето, но сега е ясно, че съотношението се променя с времето. Новооткритата гигантска галактика в крайна сметка ще стане много по-голяма от Млечния път и ще има много повече тъмна материя.