Темата "";Отбрана"" разделя ЕС и САЩ

Идва ли време на голямото разделяне на Запада на Европа и Америка в областта на отбраната? Може би временното охлаждане по въпросите на сигурността ще прерасне в труден и продължителен развод.

Засега Европа мълчаливо преглъща американските планове за противоракетна система, а администрацията на Буш дава знак, че няма да пречи на създаването на единна европейска отбрана. Дали това не е семето на конфликтите от бъдещето?

Оформянето на основни различия в доскоро общите виждания на Европа и САЩ в областта на отбраната и сигурността започна отчетливо да се пропуква в следствие на няколко фактора:

Войните в Босна и Косово

Гражданските войни в Босна и Косово показаха, че Европа не е способна да реагира адекватно в ситуации, в които е застрашена нейната сигурност и е нарушен мирът по границите ѝ. Без намесата на САЩ тригодишната босненска война трудно би могла да бъде прекратена, а конфликтът в Косово също бе преустановен с решаваща американска намеса. Различията в политическите доктрини и приоритетите на европейските правителства правят ЕС неспособен да води единна външна политика и да защитава обща външнополитическа позиция. ЕС обаче си взе урока от босненската война и от косовската криза и се насочи към създаване на европейско споразумение в областта на отбраната.

Смяната на управляващия политически елит в САЩ

Администрацията на Клинтън бе склонна да толерира европейските намерения за създаване на отбранителни структури. Чрез тази политика САЩ се надяваха да накарат Европа да поеме по-голяма отговорност за финансирането и обезпечаването на военните и мироопазващи операции в рамките на НАТО.

Колелото на европейските намерения обаче се завъртя на по-бързи обороти, точно когато в САЩ на власт дойде политически елит, наследил консервативния политически стил от последните години на Студената война. Новата администрация на Буш иска по-скоро да обезпечи трайно геополитическо превъзходство на САЩ в областта на сигурността, отколкото да продължи тенденцията за превръщането на САЩ в международен полицай.

Засилването на политическата интеграция в Европа

Влизането в обращение на единната европейска валута евро на 1 януари 2002 г., е предпоставка за нов етап в политическото обединяване на континента. Лидерите на държавите в ЕС си дават сметка за това и всяка от страните се опитва да настрои скоростта на собственото си развитие към тази на общото европейско колело. Дори държавите -евроскептици, като Великобритания и Швеция, си дават сметка, че политическата интеграция на Европа е в доста напреднал етап.

Исканията за създаване на европейско отбранително споразумение е следващата крачка към засилване на властта на институциите на ЕС за сметка на националните държави. В по-дългосрочна перспектива, политическата интеграция на Европа е предпоставка за създаване на нов геополитически център, който неизбежно от партньор на САЩ, все повече ще се превръща в конкурент.

Повече различия, отколкото общи цели

Различията в приоритетите на ЕС и САЩ проличаха отчетливо на Конференцията за международна сигурност в Мюнхен, която събра заедно законодатели и висши чиновници в областта на отбраната.

Според загубилия изборите в САЩ вицепрезидентски кандидат от демократическата партия Джоузеф Либерман американците считат, че проектът за противоракетна отбрана е изгоден за Европа. В същото време обаче, ЕС казва, че създаването на европейска отбрана е "добра новина" за САЩ.

По време на управлението на Клинтън американският проект бе забавен, защото тогавашната администрация го обяви за твърде скъп, технологично недостъпен и твърде спорен - съмнения, които позволиха на европейските правителства да се надяват,че той ще бъде отложен за неопределено време.

В същото време през миналата година европейските правителства направиха значителен прогрес в засилване на сътрудничеството в сферата на отбраната. Докато администрацията на Клинтън окуражаваше процеса на военно сближаване на Европа, новият президент Буш обаче е доста скептично настроен към военните амбиции на ЕС.

Мотивите на съюза за изграждане на обща отбранителна структура започват от създаването на сили за бързо реагиране, които според Брюксел ще подпомогнат военното сътрудничество в НАТО и ще допринесат за подобряване на реакцията в условията на военни кризи. Независимо от европейските аргументи, САЩ се опасяват, че ако ЕС стъпи на пистата на общата отбрана, единството в НАТО ще бъде драстично нарушено, а следователно ще бъде застрашена и водещата роля на САЩ по въпросите на сигурността.

Опасенията, че и двете страни не желаят да направят компромис, доведе до това, че НАТО предложи на правителствата на САЩ и ЕС да обсъдят параметрите на стратегическо сътрудничество на предстоящата среща на върха на Алианса през месец юни тази година.

Очаква се това да бъде най-трудната среща за настоящите съюзници, защото в ЕС вече се съмняват, че САЩ няма да искат компромис заради факта, че американският проект за противоракетна отбрана е преминал тази фаза, в която би могъл да бъде спрян.

Всъщност ЕС трудно може да изгради единна позиция по трансатлантическите отношения. Всяка от европейските държави има своите собствени опасения, както относно трансатлантическото сътрудничество, така и за отношенията в рамките на ЕС. Британският премиер Тони Блеър се опасява от появяване на търкания в отношенията със САЩ преди парламентарните избори във Великобритания през месец май. Блеър има основания за това, защото британските консерватори са готови да използват и най-малкия черен облак в отношенията със САЩ, за да критикуват лейбъристкото правителство за подкрепата на френските планове за европейска военна система.

В Германия ляво-центристката правителствена коалиция, водена от Герхард Шрьодер, се опитва да накара Вашингтон да забави или промени плановете си, защото изграждането на противоракетна отбрана на САЩ ще възобнови старите противоречия в германската управляваща коалиция относно контрола върху въоръженията и ядрените оръжия.

Франция от своя страна е най-ревностният идеологически и политически съперник на САЩ в Европа. Френската външнополитическа доктрина се материализира в непрекъснати опити от страна на Париж да отнеме политическото лидерство на САЩ в отбранителните дела на стария континент. Във Франция знаят, че Германия и Великобритания са подозрителни към френските амбиции за доминация в ЕС, но също така разчитат на това, че европейският консенсус е невъзможен без участието на Париж.

Докато дипломатите от двете страни на океана търсят решение на спорните въпроси, на срещата в Мюнхен се чуха съмнения относно сериозността на намеренията на ЕС за обща отбрана. Тези съмнения бяха аргументирани с твърде близките отношения със САЩ на държави като Великобритания. Бившият кандидат-президнт в САЩ, републиканецът Джон Маккен дори обвини ЕС в "безполезна упоритост" по отношение на намеренията за създаване на обща европейска отбрана.

В същото време законодателната власт в САЩ засили темпото на работа по противоракетния проект, а министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд заяви, че администрацията на Буш иска Европа да се присъедини към проекта. Но ако не го направи, САЩ ще го изпълнят самостоятелно.

По отношение на европейските отбранителни планове, САЩ поискаха да видят ясен резултат, преди да излязат с твърдо становище за общата отбранителна рамка. Според плановете на ЕС, до 2003 г. трябва да бъде създаден корпус за бързо реагиране, който наброява 60 000 души. Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън обяви, че подкрепя този проект при условие, че ще допринесе за повишаване на отбранителните способности на Европа. Робъртсън обаче предупреди, че в краткосрочен период ЕС не разполага с нужната институционална структура, в рамките на която да бъде създаден и управляван корпусът.

Ръмсфелд също предупреди ЕС да не прибързва със създаването на корпуса и с проекта за институционализиране на намеренията за обща отбрана, като намекна, че в противен случай американският Конгрес може да прекрати финансирането на американските войски в Европа.

Все пак за компромиси има място. САЩ биха били склонни да подкрепят ЕС, ако това означава съкращаване на американските разходи за военно присъствие на Балканите и запазването на сегашния статут на НАТО за по-дълъг преходен период. От своя страна Европа ще търси формула за някаква степен на институционални гаранции за контрол върху проекта за противоракетна отбрана на САЩ.

Но при сегашното политическо статукво напрежението от двете страни на океана вероятно ще се задълбочава, макар и бавно. Възможно е идването на власт в страните от ЕС на по-консервативни правителства или ново идване на демократите на власт в САЩ да сближи позициите на съюзниците в НАТО. През следващите четири години обаче САЩ и ЕС ще бъдат доста неотстъпчиви по набелязаните военни приоритети.

Източници на информация:

Bush plans review of U.S. Nuclear Arsenal-Official - Ройтерс:
http://www.reuters.com/news_article.jhtml;$sessionid
$XCK2EJIAAY0KQCRBADLSFFAKEEANMIV2?type=topnews
&Repository=USTOPNEWS_REP&RepositoryStoryID=%2Fnews
%2FIDS%2FUsTopNews%2FNEWS-ARMS-BUSH-DC_NEW.XML

U.S. and EU Ponder Defense Trade-Off - Интернейшънъл Хералд Трибюн -
http://www.iht.com

CNN - U.S. and Europe tense on defence:
http://www.cnn.com/2001/WORLD/europe/01/28/davos.defence/index.html

CNN - NATO battles EU over defence
http://www.cnn.com/2000/WORLD/europe/12/14/belgium.nato/index.html

The Center for Defense Information -
http://www.cdi.org/weekly/2000/issue48.html

US View on EU Defence
http://www.nyu.edu/globalbeat/emu/Golino051400.html

US - EU Relations
http://www.usembassy.de/dossiers/us_eu