Темите на Срещата на Земята в Йоханесбург

Световната среща за трайно развитие в Йоханесбург ще направи равносметка на извършеното през десетте години след конференцията в Рио де Жанейро през 1992 година. Тогава 178 държави приеха План за действие през 21-и век. В Йоханесбуг ще се се набележат конкретни мерки за изпълнение на неосъществените досега планове и на новите цели за борба с бедността, замърсяването на околната среда и социалната несправедливост.

Световната среща за трайно развитие в Йоханесбург си поставя амбициозната задача да формулира принципите на една общност с глобални ценности и отговорност. Основните теми, които ще бъдат обсъждани на срещата, са:

Борбата с бедността
1,2 милиарда души или всеки пети жител на планетата разполагат с по-малко от 1 долар на ден. Още през 2000 г., на Срещата на хилядолетието, държавите обещаха до 2015 г. да намалят наполовина броя на хората, които живеят в неописуема мизерия. През последното десетилетие броят на бедните намаля само с около 0,1 милиарда.

Защитата на видовете
Застрашени са над 11 000 животински и растителни видове, 800 вече са изчезнали от лицето на Земята. Повечето споразумения за околната среда в глобален мащаб са неясно формулирани или не може да се реализират поради липсата на пари.

Възобновяемите енергийни източници
В световен мащаб делът на водата, вятърната и слънчевата енергия, както и другите алтернативни енергийни източници в енергийното потребление съставлява 13 процента, сочат данните на федералното правителство в Берлин. Амбицията на ЕС е този дял да нарасне на 15 процента до 2010 година. Екологичните организации залагат на т.нар. съвременни възобновяеми енергийни източници като слънчева и вятърна енергия, енергия на морската вода, геотермална енергия.

Сътрудничеството в помощ на развиващите се страни
Още през 1970 г. промишлено развитите страни се задължиха с резолюция на ООН да отделят годишно 0,7 процента от своя БВП за подпомагане на развиващите се страни. През 1992 г. в Рио де Жанейро те отново обещаха същото. Досега единствено Дания, Люксембург, Холандия, Норвегия и Швеция са прехвърлили границата от 0,7 процента. През миналата година Германия отдели за развиващите се страни 0,27 процента от БВП, на гражданин на ФРГ се падат по 80 долара. САЩ наистина предоставиха 9,6 милиарда долара през 2000 г., сумата обаче съставлява едва 0,1 процент от БВП.

Риболовът
Близо 400 милиона хора се препитават от риболов. В една четвърт от риболовните райони запасите от риба са вече изчерпани.

Здравеопазването
Осем милиона деца под 5 години умират всяка година в развиващите се страни от инфекции на дихателните пътища, малария, шарка и недохранване. Близо три милиона умират от замърсен въздух, 800 милиона водят полугладно съществуване. На Срещата на хилядолетието през 2000 г. държавите се договориха до 2015 г. да намалят с две трети смъртността сред децата под пет години, броя на гладуващите да спадне наполовина и поне да се задържи на сегашното ниво броя на заразените от СПИН и малария.

Селското стопанство
По принцип има достатъчно хранителни продукти за цялото човечество. В по-бедните държави обаче селскостопанските добиви намаляват в резултат на хищническо замърсяване на земите, продължителна суша и наводнения. Така например обработваемата площ на човек от населението в развиващите се страни е намаляла от началото на 60-те години до края на 90-те години с една трета. По-рано за храна са използвани 7000 растителни и животински видове, днес 90 процента от произвежданите хранителни продукти включват едва 120 видове.

Достъпът до пазарите и честната търговия
Една от най-големите бариери за развиващите се страни са защитните мита и аграрните субсидии, които богатите страни гарантират на своите селяни. По този начин се затруднява достъпът на развиващите се страни до чуждите пазари. Нещо повече, субсидираните аграрни продукти на богатите страни се предлагат на дъмпингови цени и наводняват пазарите на развиващите се страни. По данни на Световната банка земеделските субсидии възлизат на 350 милиарда долара годишно и превишават седем пъти помощта за всички развиващи се страни.

Горите
От 1992 г. досега са унищожени 940 000 кв. км гори или колкото е общата площ на Германия, Франция и Швейцария. Най-големи щети са нанесени на тропическите райони в развиващите се страни. Досега няма сключено международно споразумение за опазване на горите.

Недостигът на вода
Между 1,1 и 1,3 милиарда души в света нямат сигурен достъп до чиста питейна вода. Два милиарда души не разполагат със санитарен възел и канализация. Целта на ООН е да намали броя на тези хора наполовина до 2015 г. Над 2,2 милиона души, предимно деца, умират всяка година в развиващите се страни от замърсена вода. Конференцията за сладководните води от 2001 г. в Бон гласува 26 препоръки, липсват обаче пари за реализиране на необходимите мерки.

Пустините
В много сухи райони се изсичат твърде много дървета било за отопление, било за да се освободи място за пасища. Наблюдава се настъпление на пустините, което застрашава условията на живот на над един милиард души. На световната среща в Рио де Жанейро бе представена инициатива за борба с пустините, конкретни мерки обаче почти не са предприети.

По БТА