Темповете на ръста на фирмените дългове и БВП почти се изравниха

Темповете на растеж на задълженията между фирмите и на брутния вътрешен продукт (БВП) почти са се изравнили. И през 2013 г. дълговете на бизнеса продължават да растат и достигат 171 млрд. лева в края на годината, което с 1.9% повече спрямо предходната. Това показват данните от годишното изследване, което Българската стопанска камара (БСК) прави за 12-та поредна година и представи в понеделник.

Само по себе си увеличението не е "някаква вредна тенденция, а трябва да се вземе предвид и ръстът на икономиката", коментира Камен Колев, зам.-председател на БСК.

Ръстът на задълженията между фирмите е по-голям в годините на икономически растеж, докато при криза темповете са по-малки, сочат данните на БСК. Така в периода 2005 -2008 г. междуфирмената задлъжнялост се увеличава с 32.5% при ръст на БВП от 6.2%. В годините на кризата 2009 - 2013 г. ръстът на БВП и на задълженията вече са много по-съизмерими – 1.1% ръст на икономиката спрямо средно 2.3% на задълженията, посочи Колев.

В последните години е налице леко подобрение на съотношение между размера на задълженията и приходите от продажби. Ако през 2009 г. на всеки лев приходи е имало 1.57 лева задължения, то през 2013 г. задължението вече е 1.38 лева на 1 лев приходи от продажби.

Ръст на дълговете между свързани предприятия

Най-много са междуфирмените задължения - 117 млрд. лв. или 68% от всички борчове в държавата. Това е 12% ръст спрямо 2012 г. Увеличението се дължи основно на ръста на задълженията между свързани предприятия в една група с над 1.8 млрд. лв., както и на други задължения между фирмите от 1.5 млрд. лв., сочат данните на БСК.

Борчовете на бизнеса към банки и други финансови предприятия са 46.9 млрд. лева, което е 28% от всички задължения, като е отчетен спад от 3.2% през 2013 г. спрямо година по-рано. Това показва, че инвестиционната активност е замръзнала, коментира Камен Колев. Компаниите изпитват недостиг на оборотен капитал, дългосрочните заеми намаляват.

Данъчно-осигурителните задължения на фирмите продължават да растат и достигат над 5.1 млрд. лева (3% от всички) , а задълженията към персонала - 2 млрд. лева. (1% от всички). Данните сочат, че няма съществено намаляване на сивия сектор в икономиката, отчетоха от БСК.

Заплаха от фалити

Предприятията от търговия, транспорт, туризъм, енергетика, рециклиране, строителство са с най-много дългове. В тези сектори може да се очакват фалити на фирми, посочи Колев.

Очакванията на БСК са за скромен растеж на БВП в рамките на 1% през тази година. Това е по-оптимистична прогноза от заложената в бюджета за 0.8% ръст на БВП.

Слабият икономически растеж и свиването на инвестициите с 15.6% за периода 2009 - 2013 г. допълнително ще окаже негативно влияние върху задлъжнялостта на фирмите, посочи Камен Колев.

По думите му за това ще допринесе и високо нивото на необслужваните кредити, както и дефлационните процеси, въпреки че дефлацията оказва позитивно въздействие върху бюджетите на домакинствата.

Благоприятно влияние върху задълженията на бизнеса ще има постепенното излизане на страните от Европейския съюз от кризата, както и увеличаването на износа. Като позитивни фактори се разглеждат намалението на цените на петрола и енергийните ресурси и ускореното усвояване на средствата от еврофондовете.

От БСК препоръчват да се улесни достъпът до правосъдие и да се ускорят процедурите по несъстоятелност като начин за намаляване на задлъжнялостта. Камен Колев посочи, че тромавата процедура по несъстоятелност бави бързото прехвърляне на активите, така че те отново да заработят и да носят доход. Затова и препоръката е да бъде създадена борса на задълженията.

Представителите на бизнеса настояват и за подобряване на финансовата дисциплина на държавата и общините.

От БСК са направили и статистика за задълженията към бизнеса. Данните показват, че през 2013 г. държавата и общините са натрупали 277 млн. лв. просрочени задължения към фирмите. От тях 108 млн. лева са просрочените вземания на бизнеса от държавата, а останалите са на местните администрации.

Колев обясни по-големия дял на задълженията на общините с по-тежкото им финансово състояние, спрените европейски програми и забавени плащания от държавата за делегирани дейности.