Тенгиз Гудава: Русия върви към фашизъм

Тенгиз Гудава: Русия върви към фашизъм

Тенгиз Гудава е роден през 1953 в Имаретия, Грузия. Завършва училище в Тбилиси и биофизика в Московския медицински институт. Два пъти е съден и лежи около 5 години за “антисъветска дейност”. През 1987 е освободен от Пермския политически лагер №35 с условие да емигрира. Живее със семейството си в Чехия. От 1987 до 2004 работи като журналист и редактор в руската редакция на радио “Свобода”. Напуска след реорганизацията на радиото, протестирайки остро срещу уволнението на сътрудници с дисидентско минало и назначаването на агенти на КГБ и срещу подмяната на мисията на радиото. Създава свой сайт: www.gudsite.com

Какво е вашето мнение за конфликта между Русия и Грузия? Какво доведе до днешната ескалация?

Сегашният конфликт между Русия и Грузия е плод на два провала: руският външнополитически провал и грузинският вътрешнополитически провал. Стъпка по стъпка тази поредица от провали доведе до днешната ескалация, за която ще плащат обикновените граждани на Грузия и Русия.

Ясно е, че “кучето е заровено” в началото на 90-те години, когато Русия със силови, военни средства помогна на сепаратистите да откъснат от Грузия Абхазия и Южна Осетия. При това в Абхазия беше извършен истински геноцид над грузинците, имаше такива етнически чистки, пред които бледнеят всички престъпления, извършени от страните в Босна и Херцеговина или Косово.

Абхазките и южноосетинските сепаратисти оправдават своя сепаратизъм с действията и думите на Звияд Гамсахурдия. Те само забравят да добавят, че именно благодарение на неговия краен национализъм възникна отначало вътрешнопартийният, а след това и гражданският разкол в грузинското общество, довел до изолацията на Гамсахурдия и неговото сваляне.

Естествено, след като Русия заложи на сепаратизма, при това докато се бореше със севернокавказкия сепаратизъм съвсем близо, зад кавказкия хребет, в Грузия не можеха да не се появят антируски чувства. Русия направи всичко, за да събуди тези чувства. Но трябва да се каже, че те доминират само на политическо равнище. Обикновените граждани на Грузия се отнасят с голяма симпатия към руснаците. Майка ми, която е рускиня, наскоро беше в Грузия и беше удивена с каква топлота се отнасят към нея грузинците.

Що се отнася до Грузия, тук виждаме очевидния провал на социално-икономическата политика на управляващите. Не може народът да бъде хранен само с декларации за независимост. Независимостта е преди всичко социално-икономическа категория, а народът в Грузия бедства. Нима е толкова трудно да нахраниш, да сгрееш, да изправиш на краката 4-милионно население? Защо страна, която има всичко нужно за живота – от курортите до суровините и заводите, а най-вече човешки ресурс – трябва да влачи жалко съществувание, в пъти по-лошо от това на руснаците или казахстанците? Не е ли това позор на властта?

И по един и същ начин Кремъл “компенсира” своята липса на политика и разбиране на Кавказ с преследвания срещу грузинските ресторанти и казина, а Тбилиси се опитва да оправдае социално-икономическата си немощ с викове за “ръката на Москва”.

На Вашия сайт www.gudsite.com сте публикували декларацията на руски правозащитници по повод антигрузинската кампания. А имате ли преки впечатления за реакциите на вашите руски приятели на тази кампания на руските власти, за реакцията на тези, които могат да бъдат причислени към културната, хуманната Русия?

Не, нямам контакти с руски правозащитници и реакцията им ми е известна само от тази декларация. Но сигурно на всеки културен руснак (а в Русия, надявам се, културата се е запазила) му е ясно накъде върви неговата страна и какво означават всички тези етнически преследвания и политически убийства. А Русия върви, при това с великански крачки, към фашизъм. Всички признаци на “Ваймарска Германия” - с нейните обиди, с търсенето на етническия враг, с наранената имперска гордост и така нататък, са налице. Русия и нейният кагебистки президент не са така безопасни както изглежда на пръв поглед. През 1933 също са смятали, че Хитлер е просто държавник.

Как оценявате реакцията на Запада на този конфликт и неговото отношение към откровеното прилагане от руските власти на колективна отговорност спрямо цял народ, което беше характерно за националсоциализма и комунизма?

Уви, Западът напоследък напълно е загубил способност да чувства и реагира на проявите на открито незачитане на ценностите на демокрацията. Виждате какво става със свободата на словото в Русия – само да споменем последното трагично събитие: показната екзекуция на Анна Политковска. И на този фон американското правителство не намира нищо по-подходящо от това да извърши в радиостанция “Свобода” лоботомия – да изхвърли от нея всичко, което не се харесва на Кремъл, хора, идеи, програми… Какво е това? Идиотизъм или предателство? Налага ми се да гледам украинска телевизия, за да науча нещо за събитията в Русия, тъй като нито руските телевизии, нито убогите предавания за Русия от чужбина не съобщават новини.

Още по-лошо е с политиката. С какво право Русия е член на Г-8, а Китай, Индия, Бразилия и Мексико не са? Всички изброени страни икономически са по-силни от Русия, а по ниво на демокрацията (освен Китай) значително я превъзхождат. Въпреки това президентът Буш смята за свой дълг да тупа Путин по рамото и да повтаря: “Той е мой приятел!”. Точно това “приятелство” подстрекава кремълско-кагебистката власт към разправа с Политковска, с вътрешната опозиция, с грузинската независимост.

Смятате ли, че Западът си дава сметка, че Грузия 2006 може да се превърне в Унгария 1956 с подобни политически и обществено-психологически последствия за десетилетия напред?

Западът едва ли си дава сметка за каквото и да било, освен за цената на газа и нефта. Като се подмазва на Русия (на Китай, на Казахстан, на други авторитарни режими) той сам си създава огромни проблеми. Както впрочем беше и с хитлеровия нацизъм (да си спомним Мюнхен!). Ако Русия нахлуе в Грузия – имам предвид и териториите на Абхазия и Южна Осетия, то ще загине не само Грузия. Ще загине самата идея за демокрация, тъй като всички ще разберат колко предателски и ненужен е Запада, който не е в състояние да помогне на демокрацията в друга страна и който не знае кой му е “приятел” и кой “враг”. И сега рейтингът на САЩ в Грузия и другите бивши съветски републики е нисък, защото народът вижда поразителния контраст между думите и делата на американските власти. Западът трябва да бъде принципен пред едно явно недемократично явление. В Русия днес се извършва ярка дискредитация на самите понятия демокрация, свобода, права и достойнство на човека. Там тържествуват корупцията, ограбването на държавата, бандитизмът, проституцията под покрива на КГБ-ФСБ.

И така, Грузия едва ли ще се превърне в Унгария. Преди половин век беше жива вярата и надеждата в западната демокрация. Днес нещата са различни. Грузия може да се превърне в гроб на демокрацията. Ще поставят на власт генерала от КГБ Игор Гиоргадзе, ще пуснат газ, ще покажат чалга по телевизията – и сбогом грузинска независимост! А след нея и всички други независимости.

Споделяне
Още от Свят