Теодор Ушев: "В България е токсично, не може да се диша"

Теодор Ушев е аниматор, режисьор и графичен дизайнер. Роден е през 1968 година в Кюстендил. През 2017 година неговият филм "Сляпата Вайша" по едноименния разказ на Георги Господинов беше номиниран за "Оскар" за късометражен анимационен филм. Ушев е един от творците, които най-категорично и последователно подкрепят протестите срещу правителството и главния прокурор. Ето какво каза в интервю за ДВ:

Г-н Ушев, подкрепяте исканията на протеста, в това число за оставки на премиера Борисов и правителството му, на Иван Гешев, Емил Кошлуков и Цвета Караянчева. Защо?

Персоналното ми наблюдение от месеците, които прекарах тук, е, че ситуацията в държавата рязко се е влошила. Тенденции, които се развиват от десетилетия, са "еволюирали" в своего рода култ към личността на група от хора, под чийто контрол вече е всяка една дейност в държавата. И ако в София все още има някакви независими клъстери на свободно мислене и предприемачество, то в провинцията зависимостта от благоразположението на властимащите е достигнала съизмеримост с тоталитаризма от времето на комунистическия режим.

Корупция, шуробаджанащина, изземване на лични бизнеси, бюрокрация, неработеща администрация, а в резултат - икономика в стагнация и загуба на мотивация у хората да работят. Когато хората виждат, че най-мързеливите и неграмотни индивиди забогатяват неимоверно чрез злоупотреба с европейски субсидии само заради близките си отношения с местния феодал, това демотивира, хората се чувстват ограбени. И тази схема е практически наложена от най-малкото село до всички държавни институции. Поемането на отговорност сред подчинените е сведено до нула. В страната се е установила медиокрация - система, в която неспособни и посредствени хора са назначавани на отговорни позиции не заради качествата им, а защото са послушни, роднини са на някого и в крайна сметка обслужват интересите на триумвирата Борисов-Доган-Пеевски. Атмосферата в държавата е токсична, буквално не може да се диша, властимащите са арогантни, невъзпитани, брутално нагли, а пропагандата и агитацията от притежаваните от тях медии тече нон-стоп, водена от откровено неграмотни хора.

Нужен е тотален рестарт на държавата - и въпросните хора на ключови позиции са само върхът на айсберга. Работещите и мислещи хора или ще си извоюват обратно държавата, или всички ще трябва да се насочат към Терминал 2 на летището.

Близо 3 месеца след началото на протестите над 400 представители на културата и науката подписаха отворено писмо, с което ги подкрепиха. Защо чак сега се стигна до тази реакция?

Прекариатите не са организирана прослойка от хора - те нямат навика под строй да скачат и реагират, както го правят армиите на прокурорите, партийните членове на управляващата партия или работещите, зависими от шефове или синдикати. Ние сме преди всичко личности, всеки със своите различни политически възгледи. През тези месеци неведнъж индивидуално сме изразявали неодобрението си към системата. Някои бяха редовно на площада, други (като мен) не харесваха присламчилите се към каузата политически зомбита. И винаги, когато някой от нас изразяваше позиция, следваше атака от троловете на властта и администрацията.

А нашата класа пострада най-много от Ковид-кризата. Нашата икономическа логика е ясна - имаш публика, спектакли или книги, имаш хляб. За съжаление все по-намаляващата прослойка от хора, които са активни консуматори на култура, е силно повлияна от политическите си пристрастия. Докато за мен няма значение какви политически възгледи има даден артист, дали е от ГЕРБ, комунист или зелен - ако е добър, уважавам го. Но за жалост мнозинството от хората тук не мислят така. На нашата територия харесвам-не харесвам често е свързано с партизанщина. Всички тези неща вероятно са повлияли на мотивацията на колегите ми.

Повечето от нас са чувствителни артисти, които преживяват тежко всяко обругаване или атака. Малцина са готови да понесат омразата и ненавистта - все пак аплодисментите на края на спектакъла или добрата дума твърде често са единственият ни хонорар.

Да поговорим за състоянието на културата в България: какво Ви отчайва, къде намирате вдъхновение?

Вдъхновението ми идва от десетките талантливи хора, които работят в сферата на културата. Сега снимам първия си игрален филм в България, озаглавен "Ф1.618", и съм очарован от професионализма, отдадеността и хъса, с които работим с колегите. Това са хора, които са дълбоко мотивирани да правят нещата по най-добрия начин, независимо от условията и несгодите. Ако хората на високи позиции във властта бяха така мотивирани, както са всичките ми колеги във филма, тази държава щеше да процъфтява. Сигурен съм, че е така и в другите изкуства. Именно за тези млади и не толкова млади хора си струва да се борим - и за нашите деца.

А как предпочитате да се придвижвате: пеша или с метро? Използвам полемиката около въпросното изказване на госпожа Караянчева, за да Ви попитам: кога уважението към езика и просветеността започнаха да отпадат от критериите, по които избираме управници?

Аз ходя пеша. А управляващите изглежда са забравили за какво са избрани - да правят живота на гражданите по-лесен. Изграждането на транспортни артерии влиза в техните задължения и не е нещо, с което да се тупат в гърдите. Това е, за което са избрани, а не перманентните турове по сутрешните блокове и говоренето на небивалици. Да бъдеш на власт не е да висиш по фризьорски салони и да мислиш как изглеждаш на екран, нито какъв рейтинг имаш, нито пък в каква кола те разнасят от студио на студио. Делата, образованието, добрите маниери, перфектното владеене на поне два езика и умерената реч трябва да бъдат основните критерии, по които си избираме управниците. Те са нашите слуги, а не преродени аватари на Луи XIV. Абсолютизмът и феодализмът са били норма преди векове. Сега са просто гротескна отживелица - и самозабравилите се днешни феодали ще го разберат много скоро.