Теория за бонбоните

Преразпределението на бонбоните в кесийката далеч не е единственият метод за намаляване на бедността

Теория за бонбоните

Когато бедността се дефинира като "имане на по-малко от останалите", вместо като "имане на прекалено малко", се стига до големи абсурди. Едно ново изследване например твърди, че в Германия има 16 милиона (!!!) бедни.

Дори и в богата Германия има бедни хора. Това са предимно дълготрайно безработните - те разчитат на социалния минимум от 374 евро, към които се добавят и помощи за наем и отопление. Към тази категория спадат обаче и мнозина, които всъщност имат работа, но не изкарват толкова, че да могат да преживяват от труда си. И все пак: възможно ли е в Германия да има повече бедни хора, отколкото в Чехия, както твърди една нова статистика? Реалистично ли е всеки пети германски гражданин да е застрашен от бедност и социална изолация? Пак според същата статистика, делът на засегнатите от бедност хора в Германия се е увеличил на близо 20% през миналата година. В абсолютни числа това би означавало, че става дума за 16 милиона души!

Представете си, че...

Тези стряскащи цифри са резултат от една недомислица - бедността се изчислява по специална формула, която обаче е доста странна, така че данните са отчасти изкуствено раздути, пояснява експертът Улрих Шнайдер. Така например към групата на бедните и застрашените от бедност са причислени и хора, чието място просто не е там: например голяма част от студентите, които са взели кредит, за да финансират следването си. Всъщност проблемите започват още оттам, че е изключително трудно да се изготви адекватна дефиниция на бедността. Общоприетата формула гласи, че беден е онзи, който разполага с определен процент по-малко от средното ниво на доходите в дадена страна (обикновено 40 или 50%). От това излиза, че бедността се дефинира като "имане на по-малко от останалите", вместо като "имане на прекалено малко". На пръв поглед това изглежда като игра на думи, но разликата е доста съществена.

Нека разгледаме следния пример: представете си, че живеете в град, в който всички жители имат доходи от поне 1 милион евро годишно. В такъв случай средните доходи за този град биха могли да са например 10 милиона евро. Ако приложим общоприетото правило за бедността, ще излезе, че хора, чийто доход е да речем 1 милион евро годишно, са бедни, а това разбира се би било абсурдно. Именно тази логика обаче е заложена в дефиницията за относителната бедност, според която бедни са онези, които имат най-малко в сравнение с останалите. Очевидно е, че подобен мащаб не може да се прилага в по-заможните общества. Докато съществува абсолютна и действителна бедност и то като масов феномен по целия свят, не е правилно да я измерваме с относителни индикатори.

Богатите са виновни?

И още нещо изкривено има в сегашната дискусия за бедността: широко разпространеното схващане, че щом някои получават повече, за другите не остава нищо. Подобна наивна представа би отговаряла на истината само, ако светът представляваше нещо като пакетче с бонбони. Защото е ясно, че ако едни си поделят всички бонбони, за останалите няма да има нищо. За щастие нещата са значително по-сложни и комплексни - преразпределението на бонбоните в кесийката далеч не е единственият метод за намаляване на бедността.

По-правилно би било, ако се опитаме да увеличим производството на бонбони, така че всяко следващо поколение да има повече от предходното. Следователно: който иска да се бори срещу бедността, трябва да спре да се бие с призраци. Богатството на богатите не е причината за бедността на бедните, нито пък за това, че хората в различна степен извличат ползи от съществуващото благосъстояние. Който по принципни съображения или от завист се опитва да ореже възможностите за трупане на благосъстояние, действа неморално и глупаво. Защото потърпевшите от подобна политика са именно по-бедните хора в обществото.

Споделяне
Още от

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?