Тереза Мей извоюва пирова победа, основаваща се на илюзии

Тереза Мей

Тереза Мей постигна необичаен триумф в Камарата на общините. Тя успя, след най-тежката парламентарна загуба за правителството си, да осигури по чудодеен начин мнозинство за съживяване на повяхналото ѝ споразумение за напускане на Европейския съюз.

За целта Мей трябваше да гласува против собствената си претърпяла разгром сделка, трябваше да предложи на депутатите нов шанс да направят оценка в рамките на две седмици на управлението ѝ. Наложи ѝ се също да предложи гаранции, че правата на работниците ще се спазват и че при по-нататъшните си действия тя ще взема предвид различните мнения на парламентаристите.

Това несъмнено са стъпки в правилната посока.

При все това е трудно да си представим как министър-председателката ще претвори на дело успеха си в парламента. Много по-вероятно е победата ѝ да се окаже пирова. За да спечели гласуването в парламента, Мей постави партията преди страната.

Тя направи това като яхна брекзитърския полет на фантазията, заявявайки пред парламентаристите, че може да постигне "значителна и законово обвързваща промяна в споразумението за напускане", която може да осигури "алтернативно решение" на т.нар. "бекстоп" - предпазната мярка за ирландската граница.

Опасността се състои в това, че Мей създаде очаквания, които не могат да се оправдаят.

Предпазната мярка е подсигурителен механизъм в споразумението за напускане (предназначен да предотврати твърда граница на остров Ирландия. Тази мярка разгневи брекзитърите, които казват, че тя може да впримчи Обединеното кралство в митнически съюз с ЕС.

По-рано този месец Мей каза пред парламентаристите: "Истината е, че ЕС не беше готов да се съгласи /на промени в споразумението за напускане/, а отхвърляне на предпазната мярка . . . означава да няма сделка".

Това, което преди беше невъзможно, сега изглежда е просто трудно. Министър-председателката на практика каза на парламентаристите, че може да предоговори въпроса за предпазната мярка в сделката за Брекзит и да я замени със споразумение за свободна търговия с все още неизвестен начин на действие, за да се избегнат митнически проверки на ирландската граница.

Френският президент Еманюел Макрон побърза да заяви, че споразумението за напускане няма да бъде отворено за предоговаряне - унизително изказване, което трудно може да се отмине.

Това може да е част от театъра около тези преговори. Мей иска да остане премиер и попромени сделката си, за да я прокара, макар това да означаваше да отстъпи пред фактите. Нейните логически криволици подчертават желанието ѝ на всяка цена да предотврати разцепление в партията си и идване на власт на оглавено от лейбъриста Корбин правителство.

Върховният източник на политическа власт е парламентът. Въпреки че парламентаристите вчера се отказаха да поемат контрол върху процеса на Брекзит, те всъщност предотвратиха възможността правителството да изрази силно желание да не се напуска ЕС без сделка. Това осигури на Корбин предлог да се срещне с Мей, за да обсъдят безпокойствата на лейбъристите.

Макар от една такава среща да не може да се очаква кой знае какво, тя е малка крачка към някакъв вид парламентарен консенсус. Проблемът е, че винаги става ясно за какво мнозинството в Камарата е против, но не и какво подкрепя.

Тереза Мей доста ще се затрудни да се пребори за нова сделка в Брюксел. Как ще го постигне, при положение че разполага с едва месец парламентарно време преди 29 март, не е ясно. Друг министър-председател - французин на име Пиер Мендес Франс - мъдро казал някога: "Да управляваш означава да избираш, колкото и труден да е изборът". Мей не направи избор. Вместо това тя изглежда предпочете да подхрани самозаблудите на твърдите поддръжници на Брекзита.

Тя преследва фикция, която игнорира взаимните компромиси. Мей използва поражението си като възможност да задълбочи очертанията на своите "червени линии", подкрепяйки сделка, която 27-те от ЕС едва ли ще приемат. Това не е управление.

Постигнатото от Мей е провал за здравомислието. Победата, която тя изтръгна от ноктите на провала, е мрачна: намаляване на ролята на Великобритания в света и отслабване на връзките с най-големия ни търговски партньор. Освен това тя изглежда неосъществима.

Мей пое по този път, след като конвенционалният подход за постигане на консенсус в партията ѝ претърпя неуспех. Сега ще се тревожим, че тя е принудена да приеме правилата на твърдия Брекзит, който е неумолим и не се интересува от нищо друго освен обявяването на победа.

Подкрепяйки внесеното от нейния съпартиец Греъм Брейди предложение за замяна на предпазен механизъм за северноирландската граница с алтернативна мярка, Мей пое ангажимент, който не може да спази лесно. Ако се провали, тя ще бъде изкушена да обвини другата страна с причудлива редица аргументи, оставяйки Великобритания да се носи сама в неблагоприятни води.

Парламентаристите трябва да гарантират, че това няма да се случи. 

 

По БТА.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа