Британското правителство съумя вчера да прокара в парламента законопроекта си за Брекзит, но то остава вкопчено в противопоставяне с някои от депутатите за това как да протече процесът на излизане от ЕС.
Така нареченият "Закон за оттегляне от ЕС" беше приет, след като правителството на премиера Тереза Мей спечели гласуването с много малко мнозинство. Долната камара на парламента, Камарата на общините, отхвърли с 319 срещу 303 гласа предложението да се изисква одобрение на парламента преди подписването на окончателно споразумение за условията на раздялата с ЕС - или преди излизане от съюза без споразумение, ако се стигне до такъв вариант.
По-късно през деня законът за оттеглянето, чиято цел е да замени хилядите правила на ЕС с британски, беше приет и в горната камара на парламента, Камарата на лордовете, която беше последна пречка преди приемането му. Законът ще влезе в сила, когато бъде утвърден и от монарха, което е формалност.
Мнозинството от депутатите е за запазване на тесни отношения със съюза, така че ако поправката, изискваща одобрение от парламента беше приета, това щеше да намали вероятността за Брекзит без споразумение между Брюксел и Лондон. Това е развой, от който се опасяват деловите среди в Обединеното кралство, но се харесва на някои евроскептици в консервативното правителство на малцинството на Мей, искащи пълна раздяла със съюза.
Миналата седмица срещу премиера имаше бунт на проевропейски депутати в парламентарната група на партията ѝ, но министър-председателят избегна поражението с обещание да предостави на парламента правото да има все пак някакъв "значим" глас по споразумението за излизане от ЕС.
Проевропейските депутати след това обвиниха правителството, че не е спазило думата си, защото е предложило не "значим", а само "символичен" глас на парламента по окончателното споразумение за излизането, без той да има възможност да поеме контрол над преговорите.
Говорителят на Лейбъристката партия за Брекзит Киър Стармър обвини Мей, че казва следното на парламента: "Лош късмет. Ако не харесвате предложеното от мен споразумение, може да получите нещо още по-лошо".
Бунтарите искаха да изменят Закона за оттегляне от ЕС така, че ако не харесат евентуалното споразумение с Брюксел или разговорите с ЕС се провалят, да могат да върнат правителството на масата за преговори.
Правителството твърдеше, че това би отслабило преговорните му позиции.
"Не може да започнеш преговори без правото да ги напуснеш", каза в парламента министърът по въпросите на Брекзит Дейвид Дейвис. "Ако го направиш, това вече не са преговори."
Но Дейвис добави, че председателят на Камарата на общините ще решава дали депутатите могат да внасят изменения във всеки предложен текст за Брекзит, представен на камарата.
Тази отстъпка беше достатъчна на депутата от Консервативната партия и водач на разбунтувалото се проевропейско крило Доминик Грийв да даде ход назад и да каже, че ще подкрепи правителството.
Той заяви, че правителството е признало "върховенството на парламента над изпълнителната власт".
Макар че законопроектът за оттеглянето отстрани една от големите пречки, правителството е изправено пред още проблеми в парламента през следващите месеци и по други законодателни актове за Брекзит.
Изминаха две години, откакто Великобритания избра с 52 срещу 48 процента да напусне 28-членния ЕС след четири десетилетия на членство. До датата на излизането - 29 март 2019 г., остават осем месеца.
Но Великобритания - и нейното правителство - остават разделени по въпроса за Брекзит, а лидерите на ЕС продължават да изразяват разочарование, че липсват, както се изразяват те, ясни предложения от Обединеното кралство за бъдещите отношения.
Правителството на Мей е разделено на две подкрепящи излизането от ЕС групи министри - министърът на външните работи Борис Джонсън е за пълна раздяла с ЕС, а други, като министъра на финансите Филип Хамънд, искат да бъдат запазени тесни отношения със съюза, най-големия търговски партньор на Великобритания.
Този месец трябваше да бъде публикуван документ за становището на правителството на Обединеното кралство за бъдещите отношения, но това се отлага за юли, защото кабинетът не може да се обедини около единна позиция.
Вчера водещият преговарящ на Европейския парламент по въпроса за Брекзит Ги Верхофстат заяви, че продължава да се надява до есента да бъде сключено окончателно споразумение за излизането между Брюксел и Лондон, за да може националните парламенти да го одобрят преди март.
"Най-лошият сценарий за двете страни е да няма никакво споразумение", каза той пред британски депутати. "Сътресенията в икономиката, до които ще се стигне, не само на континента, но със сигурност и във Великобритания, ще са огромни и трябва да ги избегнем.
По БТА.
анкета
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
подкрепете ни
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Великобритания е "в мъгла" и не вижда основните идеи на Брекзит, а именно, че той ще я "освободи" от законите и регулациите на ЕС. Т.е. трябва да е налице противоречие между местните и "чуждестранните" закони. Също и дали законите на ЕС причиняват вреда или несправедливост на английските граждани?! Там не се дебатират законите, не се обосновава разликата, а се говори за несъществени неща, като полските берачи на ягоди, българските и румънски имигранти, системата за социални помощи и т.н. Англичаните просто не могат да обхванат проблема, в който се намират.
Те ще се махнат, но въпросите остават: защо решиха да се махнат, защо много страни от ЕС не приемат имигрантската политика на Меркел и бюрокрацията на Брюксел, как ще се интегрират ниско развитите страни (вкл България) към високоразвитите и т.н. Не виждам в дългосрочен план друга възможност за съществуването на ЕС освен разделянето му на две или три категории държави в зависимост от развитието им. Останалото са празни мераци.
Да се махат най-сетне. Стига вече.