Терминал

Терминал

Вероятно сте гледали филма “Терминал”. Ако не сте, в него става дума за един особняк (Том Ханкс), който се озовава на летището в Ню Йорк, но по време на полета страната му, някъде в Кавказ, в резултат на битки и преврати, престава да съществува, неговата виза става невалидна, той не може да влезе в страната, но не може и да се върне назад и така месеци наред остава да живее на терминала. Във филма Том Ханкс говори на завален български. Не само това обаче е приликата на филма с България. Има и друго. България е като терминал. Или по-скоро живее в терминал.

В терминала има всичко – ядене и пиене, жени и мъже, дрехи, новини, интриги, душове, книги. Има дори и работа. Терминалът е динамично място, през него постоянно минават хора. Той всъщност зависи изцяло от външния трафик. През него минават важни хора, министри и президенти, мошеници и манекенки, музиканти и затворници. Те пазаруват, ядат, пият, говорят, обитават го за малко и заминават. Някои се връщат, други не. Динамиката на терминала обаче някак не го променя. Той си няма своя физиономия. Независимо от това всички са доволни и щастливи. По своему. Като хора, които са на път и са отседнали за малко.

В България сякаш хората са отседнали. Имат си някакви други намерения и цели, други копнежи и желания, но са отседнали за малко и са доволни. Тези, които твърдят, че хората в България са недоволни, просто не са наясно с терминала България. Затова губят избори по този катастрофален начин. Някои са недоволни от това, че други са по-доволни от тях. Те гласуват за “Атака” и отчасти за ГЕРБ. Но хората не са недоволни от друго, освен от това, че някой друг е много по-доволен от тях. БСП и ДПС са партии на доволните хора. Техните неща се нареждат така, както са очаквали. Те знаят, че нищо няма да се промени драматично, а и те не обичат драматичните промени. Те искат нещата да си вървят по старому, но да има много тоблерони, уиски, джинси, играчки за децата, уокмени, пици и кабелна телевизия. Като на всеки уважаващ себе си терминал.

Всъщност тези, които гласуват за ГЕРБ, също са доволни, но искат малко повече ред в терминала. Затова гласуват за ГЕРБ. И защото с ГЕРБ е по-интересно. Има герой, повече телевизия, малко еротика, която да разнообрази още повече шарения живот на терминала. Затова ГЕРБ, БСП и ДПС са първите партии на европейските избори. Защото хората са доволни от безмитната зона, в която се намират. По време на изборите три четвърти бяха на село, в пицарията или пред телевизора и въобще не се надигнаха да гласуват, защото също не щат промяна и са доволни от това, че терминала е зареден добре. Другата една четвърт някак по инерция, по инструкция или от странно чувство на загриженост за терминала са отишли да гласуват. В общи линии обаче всички са наясно, че терминалът зависи от външния трафик.

Дали ще идват много хора и тръби от Русия; или много субсидии от Брюксел; или пък подаръци от децата, които сервират, зидат или карат таксита в Лондон, Мадрид или Ню Йорк; или пък ще докарат военни бази от САЩ; или пък много хора ще надойдат да прекарат по две седмици на морето – все нещо ще преминава, ще идва, ще оставя и ще захранва терминала. А трафик в следващите години се очаква. Щат не щат, от Брюксел ще идват и ще пращат. И от Вашингтон. И от други места. Няма как България да остане встрани от трафика. Затова всички са доволни.

Има, разбира се, и една фантазна вероятност. Пътниците да вземат съдбата на терминала в свои ръце. Да кажат: “Това е нашата страна, не можем само да разчитаме на външен трафик, искаме ние да решим как да изглежда тази страна.”

Тази версия е малко вероятна, просто защото хората се задоволяват с малко. И малкото, което имат, ги удовлетворява. И така, за разлика от Том Ханкс, България може да си остане завинаги в комфорта на международния терминал.

Други коментари от Юлиан Попов може да прочетете на блога му www.julianpopov.com 

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: