Тероризмът е едно от най-големите падения на човешката раса – каквато и да е неговата кауза, той не е никога оправдан или дори разбираем. Днес, вярвам, всички нормални хора по света са солидарни с Франция и се молят тя да преодолее бързо шока от убийствата, да накаже организаторите им, и да запази начина си на живот, който е обект и на възхищение, а явно и на завист от останалата част на света.
Тероризмът е безумна стратегия, но в действията на безумците винаги има "логика“. И в този случай „логиката“ е прозрачна и фалшива и се състои в желание да се "докаже“ следното:
"Либералната демокрация е провалена, слаба и беззащитна“
Нищо подобно. Либералната демокрация е преживявала всякакви кризи и е излязла победител в Първата световна, Втората световна и Студената война. Всякакви други режими са се срутвали междувременно било под външна заплаха, било под собствената си тежест. Всъщност в съвременния цивилизован свят няма друг модел на демокрация освен либералната: тоест съчетанието на народен суверенитет и защита на индивидуалните права и свободи (конституционализъм). Това са идеите на Мил, Констан, Токвил… и те са се оказали по-успешни (и много по-привлекателни) от всякакви радикални и по-умерени техни алтернативи от фашизма и комунизма, през народните „демокрации“, та чак до талибаните. Не случайно хората са бягали и бягат от тези режими към либералните демокрации.
"Извънредното положение слага край на демокрацията“
Целта е явно да се вкарат европейските държави в режим на "извънредно положение“, което суспендиравременно определени права и свободи. Така например след 11 септември в САЩ бяха въведени мерки за сигурност по летищата, беше приет и т.нар "Патриотичен акт“, в който правомощията на изпълнителната власт да следи комуникацията на гражданите бяха сериозно увеличени. Подобни мерки ще бъдат взети сигурно и във Франция, заедно със затваряне на границите. При обявяване на извънредно положение Франция може да се превърне в едноличен президентски режим – властта в ръцете на Оланд по конституция става неограничена.
Но това не трябва да разпалва паранои от типа на тази на Карл Шмит. Шмит е смятал, че невъзможността да се предвиди всяка „изключителна“ ситуация прави необходим един постоянен авторитарен режим. Нищо в историята на последните сто години не потвърждава тази теория, нито пък извънредното положение във Франция ще прерасне в авторитаризъм.
Германия през 60-те и 70-те преживява период на радикализъм и тероризъм. Тя се справя, прилагайки стандартните защитни мерки – най-вече "милитантната демокрация“. Това означава забраната на някои радикални организации, строго наблюдение от страна на специалните служби върху радикалите и екстремистите, проверки за лоялност в цялата администрация.
Проблемът тук е, че приемането на подобни мерки в справедливия гняв, предизвикан от ужасен терористичен акт, може да доведе до загуба на мяра. Някои от мерките, приети и в САЩ след 11 септември, и в Германия през 70-те години, са се оказали твърде рестриктивни и контрапродуктивни. Но и двете демокрации – както и Франция – имат достатъчно вътрешни политически механизми, за да коригират подобни дисбаланси.
"Тероризмът ще сложи край на френските свободи, на начина на живот, характерен за страната“
Това е всъщност най-голямата грешка, която терористите правят. Напротив, французите ще се консолидират, така както стана след атентата срещу "Шарли Ебдо”. Изобщо, фанатикът иска да покаже, че всички са като него, че и другите ще започнат да действат като него, ако са поставени в определена ситуация. Франция няма да падне в плен на фанатизма обаче. Възможно е радикалното дясно да "спечели“ подкрепа от събитията, но дори и това не е сигурно. Политическата култура във Франция е много висока, а подобен акт на тероризъм ще мобилизира и центъра, мейнстрийма, който в други случаи може да остане инертен. Така че по-скоро очаквам консолидация около основните центристки формации в средносрочен план.
"Франция и Европа ще бъде въвлечена в открита война с „тероризма“
Метафората "война с тероризма“ беше въведена в САЩ след 11 септември. Тя мобилизира хората, създава им представа за ясен враг. Но кой е „тероризмът“ всъщност? В най-чист вид това сега изглежда е Ислямска държава. Тя има някаква локация в Сирия и Ирак. Изглежда следва, че Франция и Европа трябва да организират кампания срещу ИД. Както опитът на САЩ показва обаче, тук всички трябва да са много внимателни. Първо, война срещу ИД и сега се води. Второ, ескалацията ѝ с наземни операции може да е с непредвидими последици, ако не е добре обезпечена. Трето, основният въпрос не е толкова дали може да се прати там експедиционен корпус (може), а какво ще стане, като той си тръгне един ден. Отново опитът на САЩ, а пък и вече на Русия, не е много обнадеждаващ в това отношение – местната подкрепа за светска или поне нормална власт остава слаба и неефективна. Така че колкото и да е голямо изкушението за радикален отговор, той трябва внимателно да се обмисли в цялата му сложност. Нещо повече, една такава мярка няма автоматично да намали терористичната опасност, защото поне досега екстремистите са били по-скоро "вътрешни“ за Европа.
Така или иначе, стратегията на САЩ и НАТО в Близкия Изток имаха нужда от преразглеждане и трагичните събития в Париж са основание това да стане максимално бързо, интелигентно и ефективно.
"Тероризмът слага край на обединена Европа“
Подобни твърдения са много далеч от истината. Всички ожалиха вече Шенген, но неговото временно суспендиране не е нещо, което може да постави ЕС под въпрос. Да, това е сигнал за стресова ситуация, но не е драма. Нещо повече, тези терористични актове едва ли ще уплашат европейците – напротив, по-скоро ще засилят солидарността и чувството, че заедно са много по-силни. Едва ли има в ЕС държава, която в момента би отказала помощ на Оланд – и то от най-различно естество. Най-важното – европейците разбират, че заплахата е за един общ начин на живот – базиран както на сравнително високо материално състояние, така и на гаранция на базови ценности, права и свободи. Европа изглежда най-неориентирана, когато загуби своята кауза. Парадоксално, но подобни трагични събития ясно показват каква е всъщност каузата на Европа и защо си струва да се правят жертви за нея.
Реален проблем е, обаче, че механизмите за „извънредно положение“ са изцяло на национално ниво в Европа. ЕС трябва да излезе от наивната си фаза и да предвиди и наднационални механизми за „извънредни ситуации“. Спешна среща на Европейския съвет и експресни координирани мерки в целия ЕС са от крайна необходимост – не е толкова важно естеството им, а способността да се приемат. Тоест Европейският съвет трябва да е форум за ясна заявка за солидарност с Франция. За в бъдеще такива механизми е необходимо да се институционализират, включително с промяна на договорите. Но сега не е моментът за бюрократични пререкания.
"Европа е неспособна да се справи с бежанската криза"
Мнозина ще хвърлят върху ситуацията с бежанците вината за терористичния акт. Безспорно е, че бежанската вълна е предизвикателство за службите за сигурност. Но трезва глава трябва да се запази и двата проблема – бежанци и тероризъм – да се разглеждат отделно. И двата имат измерение "сигурност“. В крайна сметка, ако нищо не се прави с милионите хора, които се трупат в Турция, Гърция и Италия, в един момент тези страни ще колабират и тогава ще сме изправени пред още по-голям проблем. Ако всички сложат телените мрежи, ние ще станем фронтова линия и целият натиск ще е по нашата граница, наред с Гърция и Италия.
Без планомерно облекчаване на бежанското напрежение в критичните точки, Европа си създава времева бомба, от която телената мрежа няма да я спаси – една Турция извън контрол е може би най-лошият от всички възможни сценарии, например. Така че бежанците не са само „хуманитарна“ кауза – разумното управление на потоците е първостепенен въпрос на сигурността.
Явно е обаче, че приемането на хора трябва да става с някаква проверка на тяхна базова „лоялност“ към политически ценности на Европа. Не в тяхната пълнота, но поне отказа от насилие, зачитането на правата на другия. Без да се изпада в макартистки забежки и истерии, необходимо е много сериозно наблюдение на новопристигналите, което може да е свързано с ограничаване на част от правата им.
"Европа е ислямофобска – тя е кръстоносна сила срещу исляма“
Подобни терористични актове няма как да не засилят ислямофобията в Европа, но и едва ли ЕС ще стане неин пленник. Франция е светска държава и тя ще отстои принципите си на строго въздържане от политизация на религията. Това е всъщност и основната европейска позиция. Ще има натиск за „християнизиране“ на Европа, което е малко парадоксално, защото липсата на пряка политизация на религията е точно базова християнска ценност в съвременността. Да, всеки има право на своя идентичност и запазване на общността, но от XVII век Европа е започнала да настоява за политическа и гражданска, а не религиозно-дефинирана принадлежност към политическата общност. В този смисъл, всеки който приема политическите и гражданските изисквания може по-принцип да бъде член. Така или иначе в Европа, както и у нас, има голямо население, изповядващо исляма. Подобни терористични актове не бива да го превръщат във втора класа граждани. Това би било всъщност сериозна победа за терористите.
Това са основните политически послания на терористичните актове в Париж, това е и перверзната логика, на която те са базирани. Приемайки и тиражирайки техните послания, всъщност изпълняваме безумния план на екстремистите.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Няма наши и ваши жертви от тероризма. Защо се пише това след Франция, а не след Беслан, или след самолетът в Египет, или след Сарафово, или след Либия, Йемен, Бейрут? С какво французите са по-цивилизовани или ценни от другите хора?
Разумно, претеглено, честно написана статия. Поздравления за автора!
Европа не успява да се справи с галопиращото мафиотизиране и пълзящата путинизация на малка и жалка България. Та с тероризма ли ще се справи? Тероризмът е принципно непобедим. Преодолим е само ако се подрежат корените му. Които засега цивилизованият свят умее само да наторява. Честното е да се каже, че страхът, лъжата и злобата раждат чудовища сред бедни и богати, преследвани и привилегировани, невежи и образовани, мюсюлмани и християни. И тая работа с бомби и калашници не се оправя.
Много точен и обективен анализ на същността на ислямската религия (философия, възглед за света). Аз имах наивни и романтични възгледи за Исляма, воден преди всичко от вродената си толерантност, както и от опита си с "българския" т.е. битов Ислям. Идеята за "реформиране" на Исляма или за създаването на "светско" ислямско общество е абсурдна - всъщност май единствения пример за секуларна ислямска държава е Турция на Мустафа Кемал Ататюрк, ама май и тя нещо е нестабилна. Та както на шега казва - към мюсулманин, с който не можеш да изядеш една свинска пържола и да изпиеш чаша вино, трябва да се отнасяш с изключително внимание :-)
Ще излезе прав БАЩАТА НА НАРОДИТЕ-ЙОСИВ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН РЕЛИГИЯТА Е ОПИУМ ЗА НАРОДИТЕ.Това е така поради голямата простотия на народите.В никоя религия не се проповядва УВАЖЕНИЕ КЪМ ЖИВОТА И КЪМ СЪЗДАНИЕТО БОЖИЕ ЧОВЕКА. Така докато се проповядва ненавист ВСИЧКИ В СИБИР.
И С Л Я М Ъ Т
Материалът представлява кратко изложение посветено на основната структура и догмите на Исляма. Това, по наше мнение, е информация абсолютно необходима за всеки интелигентен човек, за да може да се ориентира в една сложна материя и да осъзнае поне част от проблематиката свързана с мястото на тази световна религия в съвременното общество. Много от дебатите са свързани с особено актуални въпроси, като например: как се тълкува категорията „неверници“1 от вярващите мюсюлмани, дали …
Ислямът е религия на мира или на омразата2 и т. н. и т. н….
● Мсюлманите вярват, че Учението е достигнало до хората чрез божествено Откровение предадено (низпослано) чрез Пророка, откъдето произтича и юридическия характер на Исляма, определян преди всичко като Закон (Шериат или Шариат). Шериатът е своего рода феномен, непознат в другите две монотеистични религии. Той обединява в ЕДНО цяло религията, обществения морал и правото. - Първият извор на Шериата е Свещения Коран. В основата на Исляма, като стожер стои тази Книга – Коранът (на арабски - четиво). По същество Коранът представлява не само религиозен, но и социален и юридически кодекс, който регулира поведението на вярващия мюсюлманин от люлката до гроба. Смята се, че в него е казно всичко. Той е свещен не само като мисъл, идея и съдържание, а и като предмет – всяка книга, която съдържа Корана е свещен предмет и посегателството срещу този предмет е посегателство срещу Бог. Текстът на Корана не е установен приживе на Мохамед. След смъртта му, проповедите се разпространявали, както и дотогава - словесно и чак след няколко опити били кодифицирани през 877 г. при халифа Осман. Така установения текст на Корана е разделен на 114 глави (сури), съдържащи 6666 стихове (аяти). В основата на учението си Мохамед се базира на историята от Стария Завет, която той познава само от преразкази, тъй като се смята, че не е бил грамотен. Затова библейските истории в Корана са неточни, непълни и фрагментирани. Но пък сърцевината и догматиката на неговото учение са напълно оригинални и уникални. Редакцията от 877 г. оставя доста спорни въпроси, породени и от несъвършенството на тогавашното арабско писмо, в което не съществуват знаци за кратките гласни. То не уточнява второ и трето лице на глагола и т.н., което предизвиква съществени грешки, избягвани единствено благодарение на устната традиция за установен прочит на текстовете. Освен това в Корана има много смислови, хронологични и граматични противоречия. Като цяло представлява сбор от архаични текстове, изпълнени с мистицизъм и иносказателност и затова позволява широко поле за тълкуване. Повече от 1000 години усилията на поколения ислямски учени-богослови са съсредоточени върху изясняване на несъответствията, неяснотите и явните противоречия в текстовете3. - Вторият извор на Шериата е Сунната (Предание, араб. – ас Сунет). Това са събрани предания – Хадиси (хадис, араб.: едно предание, изречение). Свещените Хадиси са ОСНОВА НА ИСЛЯМСКОТО ПРАВО. За разлика от Корана, който е едно хаотично изложение със слаба конкретика, Сунната, като сбор от Хадиси, представлява практическото ръководство за прилагане на Закона, създава стабилните основи на ислямското право и превръща Исляма в едно монолитно цяло. Това са преразказани случки от решения, които е взел Пророка за конкретни казуси от живота на мюсюлманската общност. Появата на Хадисите е предизвикана от практическа нужда. В общността всички проблеми – религиозни, стопански, социални, граждански, военни, муниципални и т.н., трябва да се решават в пълно съответствие с Вярата. Това било лесно докато бил жив Пророка (защото той получил откровенията от Бог) – за всеки казус се допитвали до него. След смъртта му се допитвали до Сподвижниците (първите четири халифи), които били общували непрекъснато с Пророка.Те си спомняли, как е отсъждал той във всеки конкретен случай. Във времето броят на лицата препредаващи случките нараснал до 13 (степени), същевременно неимоверно нараснал и броя на самите препредадени случки (казуси). Затова по-късно, в IX век били създадени сборници (6 тома), с прочистени и одобрени Хадиси. Видно е, че Хадисът представлява нещо като съдебен прецедент създаден от Пророка или Сподвижниците и препредаден по верига от свидетели през поколенията…Естествено свещените Хадиси не могат по никакъв начин да противоречат на първия извор на Закона – свещения Коран.
- Третият извор на Шериата са решенията на законотворците (араб. - Иджм). Те регулират цялата структура на Света на Исляма (умма). Тези решения обаче не бива да противоречат на първите два извора на Закона. Тук основа са юридическите решения на сподвижниците. Признати в Исляма са четири юридически школи: на Малик ибн Анас, на Абу Ханифа, на аш Шафии и на Ахмед ибн Ханбал. Между четирите школи няма особени догматични различия4. Всяка от школите има преимуществено влияние в отделна част на ислямския свят, но като цяло и четирите са равнопоставени. Те тълкуват Закона (Шериат), който регулира ВСИЧКИ страни на обществения живот, дейността на самата ислямска държава, както и живота на ВСЕКИ отделен мюсюлманин.
● Ислямът е възникнал в пясъците на Арабия преди близо 1400 г. Ислям на арабски означава „подчинение“ и най-добре предава същността на най-младата монотеистична религия. Подчинение на Бог (Аллах), който е единен, вечен и всемогъщ и определя еднолично битието, събитията и причинните връзки в света. Съдбата на всеки човек е в негови ръце. За разлика от християнина, мюсюлманинът е лишен от свободна воля и божествена душа, а пък Пророкът е един обикновен смъртен човек, който се явява само глашатай на Бог. Всъщност, по всичко личи, че Мохамед е действителна историческа личност. Роден нейде в Арабия (единствената меродавна дата в неговия личен живот е тази на смъртта му) в могъщото племе на корейшитите, през 570 или 571г. от Р. Хр.. Според легендата, той от малък остава сирак и е отгледан от своя дядо, а по-късно от чичо си, Абу Талиб, комуто дължи много. За да подобри материалното си положение, на 25-годишна възраст Мохамед постъпва на служба при богатата вдовица Хатиджа, за която не след дълго се жени и докато тя е жива не взема друга жена. От този момент Мохамед започва да се занимава с търговия и керванджийство, поради което няма материални грижи. Изглежда, че по време на пътуванията си се е запознал (от разкази) с основите на християнството и юдаизма. Смята се, че когато започва да проповядва, Мохамед е на 40 години…
● Ислямът се е разпространявал по света изключително „с огън и меч“5. Първият завоевател и халиф ( религиозен и военен водач на ВСИЧКИ мюсюлмани) е бил самият Мохамед. В ислямското право е утвърдено още по негово време, че в света съществуват ДВЕ Области - на Правоверните (дар ул ислам) и на Неверниците (дар ул харб). Главната задача на ислямската държава е да води Свещената война (джихад) срещу неверниците, докато Исляма завземе целия свят (Свещения Коран, гл./сури: 2, 4, 5, 8, 9, 16, 22, 47, 48, 58, 66)… Вътре в „умма“-та отношенията между мюсюлманите са изградени, съгласно Шериата, на базата на взаимното уважение, братството и взаимопомощта. Тези взаимоотношения, както и поддържането на самите основи на Вярата се гарантират от пет основни персонални и обществени задължения за вярващите, наречени „стълбове на вярата“, а именно:
- Молитвата (салат).Извършва се ПЕТ пъти дневно (в Корана е записано три пъти, изискването за пет молитви произлиза от Сунната): на разсъмване (собх), веднага след пладне (зохр), около 4 ч. следобед (аср), веднага след залез (магхриб) и накрая – в произволен час от нощта (иша). В часа на всяка молитва мюезинът се изкачва на молитвената кула – минаре и оттам отправя призив, съгласно определена и неизменна формула от 13 изречения. Молитвата за вярващия се предшества от ритуално измиване и е подчинена на определени правила…
- Постите (саум).Те са единствени и задължителни (освен за болните и за пътуващите, при известни условия) за месец Рамазан. Започват при настъпване на новолуние и стриктно се спазват от изгрев до залез слънце. През това време на вярващия е забранено да приема храна и вода, да пуши и да се отдава на плътски удоволствия. След залез слънце се разрешава вечеря и закуска преди изгрева…
- Милостинята (закят - задължителна милостиня).Тази милостиня е задължен да отдава всеки физически и умствено здрав мюсюлманин, притежаващ някакво имущество и минимален доход. Размерът е между 1/10 и 1/20 от печалбата, реколтата или прираста. Първоначално тази задължителна милостиня е трябвало да представлява данък, който да се разпределя между бедните, пътуващите и доброволците в Свещената война. Впоследствие в ислямските държави тя се превръща в обикновен данък. В момента се практикува и в мюсюлмански общества, живеещи в неислямски страни…
- Поклонничество (хадж).Това е основно задължение за всеки физически и умствено здрав мюсюлманин, който може да си го позволи поне един път в живота. Освободени са бедните, душевно болните и жени, без роднини мъже, които да ги придружават. Целта на поклонението е светилището в Мека, и най-вече свещената постройка Кааба, която се намира в центъра на светилището и е покрита с платно от черен брокат. В светилището се намират също „черният камък“, камъкът стъпван от Авраам и изворът Земзем. Процедурата на поклонението се практикува според строги ритуали и се извършва колективно…
- Свещената война (джихад).За ралика от изброените дотук задължения, които са лични, Свещената война е колективно обществено задължение, дълг на самата ислямска държава, като организатор. Всеки мюсюлманин е длъжен да съдейства на тази война.Освободени са само най-бедните, жените, децата, болните. В изключителни случаи (липса на бойци, нападение на неверниците) повечето от тези ограничения може да отпаднат. Бедствията понесени в свещената война, както и получените рани се зачитат на вярващите, като особени заслуги към Исляма. Падналите във войната с неверниците се признават за мъченици за делото на Исляма и тутакси са пренесени в Рая, където стават участници в небивали наслаждения. Обявяването и воденето на Свещената война се подчинява на детайлно разписани правила. Обявяването на джихад може да се извърши само от Имама (има се предвид едноличен религиозен и светски водач) и то според определени изисквания: неверниците първо трябва да се приканят да се подчинят доброволно и да приемат исляма, а според някои школи, когато неверниците не са чували за Исляма, трябва първо да им се достави Корана, а след това да се иска подчинение… Воденето на военните действия също е детайлно описано: как се напада, как се настъпва (т.е. при какви съотношения на силите спрямо неверниците), кога се сключва примирие, как се сключват и съблюдават договорите с неверниците, как се поделя плячката, кои неверници се убиват и кои се обръщат в робство и т.н. … Свещената война против даден народ от неверници се прекратява юридически, когато той приеме исляма. Ако обаче неверниците упорстват и бъдат победени от мюсюлманите, с тях се посъпва в зависимост от това дали са езичници или хора на Завета (кафир китаби) – християни и евреи. За езичниците изборите са само два: смърт или приемане на исляма, докато за „хората на Завета“ има и трети избор – запазване на живота (в повечето случаи и имотите) и религията, при условие да се приеме своего рода робски статус с редица ограничения на правата и унижения. По такъв начин покорените получават закрила за живота и имуществото си и стават поданици на ислямската държава в категорията на т. нар.“ зимми“. Зимми са длъжни по възможност да се обособят в отделни квартали под управление на собствени старейшини и духовни ръководители. На битово и религиозно ниво те се ръководят от собствени правила, а в углавни и обществени дела, както и при сделки с мюсюлмани са подвластни на Ислямския Закон (Шериат). Бракове с вярващи жени и притежание на роби-мюсюлмани се забранява.В облеклото „зимми“ трябва да се отличава с носенето на особен пояс (зуннар) и жълта наметка (гияр). Те не могат да яздат кон, а само магарета и мулета, в обществени събрания не могат да заемат почетни места, длъжни са първи да приветстват мюсюлманина при среща и почтително да му правят път. Те не могат да строят домове, по високи от тези на вярващите. На „зимми“ се забранява да извършват публични действия, които могат да скандализират мюсюлманите: да пият вино, да бият църковни клепала (камбаните са забранени), или да четат гръмогласно свещени книги. Старите църкви и синагоги могат да останат (тези, които не са разрушени, или превърнати в джмии – в повечето случаи), като нови е забранено да се строят. Ако, след специално разрешение от най-високо място и като изключение се построи храм (църква), той не може да е по-висок от мюсюлманин, яхнал кон (така например забраната за строеж на църкви, започва да отпада в Османската империя в началото на XIX, като строеж е можело да се започне със специален султански ферман, върху основите на стара църква, при това сградата трябвало да се покрие на 40-ден от началото на строежа). Основното задължение на „зимми“ било специалният поголовен данък джизие4, плащан от всеки пълнолетен мъж в умствено здраве, като сумата е в зависимост от годишния доход. Земите на „зимми“ стават собственост на ислямската държава, като им се предоставят в наследствено владение, при условие плащането на особен поземлен данък (хараджа)…
● От изложеното дотук е видно е, че ненавистта към друговерците е документално обоснована във всички догматични съставки (извори) на Исляма: Свещения Коран, Сунната (Свещените Хадиси) и постановленията на Четирите юридически школи. От друга страна тези Извори представляват единният и истински Ислям. Нещо повече, тези извори, приети от основното направление в Исляма – сунизма, не се отричат от никоя от съществуващите ислямски секти, както и от най-голямата „секта“ (условно казано) - шиизма . От горното непосредствено следват изводите, че ИСЛЯМЪТ Е САМО ЕДИН (писаният, от Свещения Коран и Сунната) и че негова реформация практически не е възможна, дори и да има желание за това (въпреки, че дори мисълта за реформа е нечувано кощунство в ислямския свят). Защото това би означавало основна преработка на Трите извори: Свещения Коран, Сунната и Постановленията на Законотворците. Което, разбира се е невъзможно, защото Свещения Коран е даден (низпослан) на Пророка от Бог, а пък Сунната е вдъхновена от деянията на Пророка. Следователно при Исляма, за да се извърши Реформация с цел например очистване от ненавистта към друговерците, трябва да се предприемат действия, които биха унищожили самите основи на Вярата и биха ликвидирали самата нея. С други думи РЕФОРМАЦИЯТА НА ИСЛЯМА Е ЕДИН НОНСЕНС6. Ясно е, впрочем, че ненавистта към друговерците е вложена в самата същност на ИСЛЯМА в неговите основи. Голяма част от мюсюлманите по света (особено живеещите от поколения в страни, където не господства Шериата) изповядват една опростена разновидност на Исляма, т. нар. „битов Ислям“7, където тази ненавист е доста заглушена, а и в много случаи изобщо липсва. Това се наблюдава в случаите, когато мюсюлманите живеят в обкръжение на чужда религия (напр. християнството), а също и когато с околните друговерци ги свързват общи езикови и кръвни връзки (характерно за голяма част от помашкото население в България).
_____________________________
1 „неверници“ са ВСИЧКИ немюсюлмани, на първо място – езичниците (вярващите в много богове), които са най-ненавижданите, а също и „хората на Завета“ - християните и юдеите (вярващи в единния Бог); в тази категория спадат и атеистите (те се приравняват към езичниците), като за езичниците в случай на „джихад“ изборите са само два: смърт или приемане на исляма, докато за „хората на Завета“ има и трети избор – запазване на живота (в повечето случаи и имотите) и религията, при условие да се приеме своего робски статус с редица ограничения на правата и унижения, вкл. икономически – плащане на специалния поголовен данък „джизие“, вж. по-долу
2 само в Корана (съдържащ основните и непогрешими догми на вярата) осъждането на неверниците и призивите да бъдат тероризирани, преследвани и убивани се среща на десетки места (изброени са само главите - сури, понеже често стиховете - аят не съответстват по разположение на оригинала, вследствие на превода) - виж следните сури(глави): 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 14, 16, 19, 22, 41, 42, 47, 58. 3 така например едно основно противоречие в Исляма се явява казусът със свободната воля на вярващия мюсюлманин – от една страна, Коранът НЕ разрешава на индивида свободна воля (всичко става по волята на Аллах, нищо не може да се случи извън волятя Му), а от друга страна ГО ОСЪЖДА за греховете му… 4 Така например и 4-те школи са единодушни по отношениена методиката на събиранe на данъка „джизие“ от неверниците: „...Емирът приема данъка от зимми (араб.: неверник), седнал нависоко. Зимми влиза с наведена глава и в протегнати ръце поднася данъка на емира. Емирът взема данъка, а приближените му, удряйки с тояги по главата неверния, го прогонват навън...“ 5 единственото известно изключение е т. нар. „морски ислям“, разпространяван чрез търговски отношения по островите на днешна Индонезия 6 широката публика, поради некомпетентност, се заблуждава от терминологията и смята, че терминът „реформация“ може да се приложи в контекса на ислямската теология, така като при Реформацията в католическата църква; разликата обаче е качествена, протестанската Реформация не посяга ИЗОБЩО върху основата на християнската догматика - Новия завет( както и Стария завет), а само частично – върху постановленията на някои Вселенски събори и някои трудове на Църковните отци.
7 аналогично на „битовото християнство“ изповядвано в България, вследствие на вековните затруднения в общението на вярващите с Църквата; „битовото християнство“ е своего рода синкретизъм между християнство, стари езически вярвания и ритуали, както и заемки от исляма; негласно е насърчавано при комунизма.
Терористите са си направили грешни сметки. Французите са смели и решителни хора и не се поддават на шантаж. Реакцията им ще бъде безмилостна.