Терористите едва ли можеха да изберат по-символично време и място

Атентатът в Ница, който отне живота на най-малко 84 души, пометени от камион на Английската алея, нанесе удар върху най-емблематичното място в град, известен в цял свят като столицата на Лазурния бряг и пети по брой жители във Франция, предаде Франс прес.

Градът е туристическа дестинация още от ХІХ век, а Английската алея дължи името си на английски пастор и зет му, които през 1824 г. проправили първата пътека, която с течението на времето бива разширена.

През 1860 г. Ница, която дотогава е част от Сардинското кралство, става френска територия.

В периода Бел епок Ница е в апогея си със своето космополитно общество. Много аристократи и рентиери посещават често града, привлечени от меките зими. Към 1880 г. по английски образец на вълнолом, врязан в морето, е построено казино в ориенталски стил.

През 1920 г. възниква летният туризъм, на който дават тласък американските преселници на Лазурния бряг като писателя Джон Дос Пасос.

В периода между двете войни в града са построени стотици сгради, някои от тях в стил Арт деко. Ница е притегателен център за много артисти - художници, музиканти, писатели. Появяват се голям брой луксозни хотели и казина.

Днес градът е известен и с празничните прояви на Английската алея като Карнавала в Ница или фестивала на цветята, познат като "Битката на цветята".

Всяка година столицата на Лазурния бряг посещават около 4 милиона туристи. При все това равнището на безработицата в града надвишава средното за страната (15 процента през 2013 г., при 10 процента в национален мащаб).

Със своите 342 000 жители град Ница е пети по население в страната след Париж, Марсилия, Лион и Тулуза. Но района Нис-Кот д'Азюр, който обхваща 45 общини, наброява над 500 000 жители.

Удар по сърцето на френската национална идентичност

Британският вестник "Гардиън" припомня, че парижките атентатори и убийци през ноември миналата година избраха нощ, когато играеше френският национален отбор по футбол, а в Ница атаката бе извършена навръх националния празник. Денят на превземането на Бастилията е един от най-важните дни в годината за много французи.

Той не бележи нито началото, нито края на Великата френска революция, както някои смятат, но в съзнанието на френския народ се възприема като мощен удар срещу един тираничен режим и като въплъщение на духа на самата френска република. Семейства и приятели се събират да празнуват заедно. И именно един такъв ден избраха нападателите (в Ница). Затова няма как да не заключим, че техният удар е насочен в сърцето на френската национална идентичност, изтъква "Гардиън".

В този смисъл атаката в Ница е съзвучна с предишните, извършени в две от най-тежките години, които Франция е преживяла след нацистката окупация. В Париж терористите избраха за свои мишени освен националния стадион, пълен с френски футболни фенове, и места, в които хората се събират за социални контакти. При разстрела в "Шарли ебдо" на прицела на екстремистите се оказа свободата на словото, с което Франция се гордее, посочва "Гардиън".

Дълбок символизъм в избора на времето и мястото на поредната терористична атака във Франция вижда и американският "Вашингтон пост". Прочутата Английска алея с историческото си достолепие и архитектурната си прелест, с широкото си улично платно, обрамчено от красиви палмови редици, е любимо място на французите за празненства и забавления, пише всекидневникът.

Трудно би могло да се избере и по-символичен момент за атака срещу Франция от Деня на щурма на Бастилията, когато се веят знамена и пукат фойерверки. Това е ден на революция и на отхвърлянето на игото на краля. То е все едно да извършиш атентат в някой от култовите градове на Америка на 4 юли - Деня на независимостта. Докато полицаи и войници броят труповете по алеята, народът на Франция отново се изправя пред кошмарната реалност, че цялата страна може да се превърне във фронтова линия на войната с "Ислямска държава" в момент, когато нейният "халифат" в Сирия и Ирак започва да се сгромолясва, пише вестникът.

Като отбелязва, че Франция от доста време вече е принудена да свиква с травмиращия страх от тероризма, "Вашингтон пост" заключава, че след днешните атентати страната се изправя пред още по-трудна задача. Застрашен е животът на обикновените хора, а политическите последствия могат да наложат тежък отпечатък върху президентските избори следващата година.

Политическите последици

"Гардиън" отбелязва, че случилото се вероятно ще има сериозни последствия за френския президент Франсоа Оланд. Фактът, че Франция отново бе атакувана от терористи по такъв мащабен начин само 8 месеца след ужасяващите атентати през ноември в Париж, заплашва да предизвика криза на управлението на Оланд.

През идните дни вероятно ще последва интензивен политически дебат за политиката по сигурността и разузнаването. До френските президентски избори през 2017 г. остават девет месеца и сигурността вече се превръща в главно опасение на избирателите, отбелязва вестникът. Той цитира и думите на френския вътрешен министър Бернар Казньов в Ница тази сутрин: "Ние сме във война с терористите, които атакуват Франция без оглед на цената и по много насилствен начин".

Оланд и без това бележи рекордно нисък рейтинг този месец. В същото време лидерката на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен се радва на висока популярност и се очаква да достигне до балотажа на президентските избори, които ще бъдат през април или май догодина. Десноцентристките "Републиканци" на Никола Саркози водят първична вътрешна надпревара да посочат свой президентски кандидат, отбелязва "Гардиън". И това става на фона на извънредното положение, въведено от френското правителство след ноемврийските атентати в Париж, което ограничава гражданските свободи и позволява на полицията да извършва обиски без изрична заповед и да поставя хора под домашен арест без нормална законова процедура, добавя авторът.

"Гардиън" отбелязва още, че френското парламентарно разследване на миналогодишните терористични атаки в Париж е разкрило многобройни пропуски на френските спецслужби и е констатирало "глобалния провал" на френското разузнаване, като е препоръчало цялостна реорганизация на разузнавателните служби и създаването на единно ведомство за борба с тероризма по американски образец. Цитиран е председателят на комисията Жорж Фенеш, че "нашата страна се оказа неподготвена и е време да овладеем ситуацията, пред която се изправяме" в борбата с тероризма. Отбелязва се, че Франция има шест разузнавателни служби, подчинени на различни министерства.