Терористите от Централна Азия привлякоха внимание след атаката в Стокхолм

Узбекистанското гражданство на извършителя на атаката с камион в Стокхолм, при която загинаха четирима човека, привлече вниманието на западните спецслужби към заплетения от геополитическа гледна точка източник на екстремизъм- бившите съветски републики в Средна Азия, пише "Уолстрийт джърнал".

Още преди атентата на 7 април в шведската столица, граждани на страни от този регион бяха заподозрени за нападенията в нощен клуб и на летището в Турция миналата година, както и в метрото в Санкт Петербург по-рано този месец.

Шведските власти съобщиха, че задържаният за атентата е 39-годишният гражданин на Узбекистан Рахмат Акилов, издирван от 24 февруари за неизпълнение на постановление за депортирането му.

Броят на хората от Централна Азия, сражаващи се в редиците на "Ислямска държава" в Сирия, се подценява. От началото руската военна намеса в Сирия миналата година, тези хора започнаха да се връщат в Афганистан или Турция, а в някои случаи и в Европа, коментира анализаторът Джейкъб Зен от изследователския центъра Jamestown Foundation (Вашингтон).

За европейските държави се оказва особено трудно да противодействат на екстремистите от Централна Азия заради сложните отношения с Турция и Русия – двете държави, които имат най-добре развито разузнаване в региона, отбелязва "Уолстрийт джърнал". Някои европейски държави искат да преразгледат разногласията си с Русия, за да възстановят сътрудничеството в борбата с тероризма. Други обаче твърдят, че този подход е безперспективен.

"Аз се съмнявам, че някой може да получи полезни разузнавателни данни от Русия", заявява Андерс Аслунд от Atlantic Council, Вашингтон. "Те имат много информация, но не мисля, че биха я споделили с някого, те са прекомерно затворени", смята той.

"Емиратът на Казказ"- най-опасната терористична организация в Русия

Германското издание "Фокус" също отделя специално внимание на рисковете, произтичащи от бившите съветски републики в Средна Азия. Историкът Кристиан Остхолд посочва в анализа си, че "Емиратът на Кавказ" ("Имрат Кавказ") е най-опасната терористична организация в Русия.

Атентатът в Санкт Петербург на 3 април, при който загинаха 14 човека и 73 бяха ранени, погреба надеждите на руското общество, че с ислямския тероризъм на територията на страната е свършено.

Макар че самоличността на атентатора камикадзе е установена, мотивите на 22-годишния руски гражданин от Киргизстан все още са неясни. Една от версиите, по която работи руското следствие, води в Северен Кавказ – район, който от няколко десетилетия е жертва на произвола на ислямските джихадисти, отбелязва експертът, чиято научна дейност е посветена на ролята на исляма в установяването на чеченския сепаратизъм в постсъветския период.

На фона на жестоките престъпления на "Ислямска държава" в Сирия, Ирак и Европа, мнозина остават с измамното впечатление, че "Ислямска държава" е уникално явление.

Заблудата на подобни заключения е видна, когато се направи сравнение с "Емирата на Кавказ", най-опасната терористична организация в Русия, която стои зад най-кървавите атентати в историята на страната, пише Остхолд.

Чеченският лидер Доку Умаров провъзгласява създаването на "Емирата на Кавказ" през 2007 г.

Независимо, че тази организация никога не е разполагала с такива ресурси като Ал Каида и др., за три години – до края на 2009 г., тя извършва стотици атентати, утвърждавайки се на международната джихадистка сцена.

Поемайки ролята на емир, Умаров застава начело на вертикала на властта. Неговата позиция е сходна с тази на халифа на "Ислямска държава", с тази разлика обаче, че халифът, за разлика от Умаров, претендира да е глобален ръководител на мюсюлманската умма (общност).

 

Макар че включва много организации, "Емиратът на Кваказ" няма централизирана структура, а се състои от отделни клетки. Най-съществената му отлика от "Ислямска държава" е това, че емиратът функционира като нелегална организация, без да има дълготрайна подконтролна територия, пояснява експертът.

 

В тази връзка е трудно да се установи какъв е броят на поддръжниците на емирата. Като се има предвид, че от момента на основаването на "Ислямска държава" през 2014 г., към Сирия се отправиха от 3 до 6 хиляди души от Северен Кавказ, мнозинството от тях чеченци, може да се направи извод, че емиратът още е активен и броят на членовете му достига до 5 хиляди души.

За разлика от Чеченска република Ичкерия, "Емиратът на Кавказ" не преследва никакви политически цели. Политически мотивираната борба за независимост окончателно придоби религиозен контекст, посочва изследователят.

Идеологията, която разпространяват получилите образованието си в емирата, правилно е разпозната от Москва като свръхопасна. Това беше една от основните причини, поради която чеченското ръководството начело със съюзника на Москва Рамзан Кадиров да се стреми да формира своя собствена ислямска идеология. Тя е призвана да попречи на правоверните мюсюлмани да се включват в емирата. Това обяснява също защо Москва вече няколко години финансира Грозни с милиарди.

На какво е способен "Емиратът на Кавказ" показват атентатите, зад които стои организацията: в московското метро и на международното летище "Домодедово" през 2010 и 2011 г., а също като многочислените по-малки атентати в други руски градове.

Според ислямската йерархия халифатът стои по-високо от емирата. Емирът е длъжен да бъде лоялен на халифа, който е предводител на умма. Освен това, от гледна точка на емирата, изпращането на бойци в Сирия е добра възможност те да получат боен опит и да влязат във връзка с международната джихадитска мрежа.

В случай на победа на халифата, емиратът може да разчита на сериозна подкрепа от него. Севернокавказките бойци от ИД неведнъж са казвали, че в бъдеще ще пренесат джихада в своята родина.

В заключение Кристиан Остхольд посочва, че представителите на "Емирата на Кавказ" действат не само в Русия, но и в Европа. За това свидетелстват данни на германското разузнаване още от 2013 г., когато е установено, че на територията на Германия пребивават около 200 привърженици на емирата, които се занимават главно с вербуването на нови членове и финансови въпроси.

Ясно е, че заради тесните връзки на "Емирата на Кавказ" с "Ислямска държава", тази организация представлява повишена заплаха и Москва бе трябвало да се заеме по-интензивно с нейното ликвидиране. Берлин от своя страна трябва да следи внимателно за потенциални терористи, пише експертът.