Тероризмът ще реши изборите в САЩ

Евентуален насилствен акт в навечерието на вота може да преобърне гласуването в полза на Доналд Тръмп

Тероризмът ще реши изборите в САЩ

Тероризмът е метод за военни действия, създаден за постигане на политически цели чрез насаждане на страх и тревоги.

С терористичните атаки не се печелят войни, нито пък се свалят режими, но страхът на гражданите за тяхната безопасност и за безопасността на близките им ги мотивира да търсят окончателни решения, които да уталожат страха им от атаки.

Извършването на няколко терористични нападения в страната в рамките на кратък период от време, или дори на една особено смъртоносна атака, може да повлияе на поведенческите модели на цялото общество, както и на действията на правителствата и лидерите. След терористични атаки с много жертви политиците понякога ускоряват приемането на драконовско законодателство, предоставящо на силите за сигурност отричани по-рано прерогативи (например Патриотичният закон в САЩ, влязъл в сила шест седмици след 11 септември 2001 г.), разпределят големи бюджетни средства за придобиване на контратерористични технологии и за повишена дейност в сферата на сигурността.

С предприемането на стъпки като тези, хората, които вземат решения, следват "волята на народа" или най-малкото това, което те мислят, че обществото очаква от тях по време на извънредна ситуация. Във времевата рамка след терористична атака, когато "демократичната дилема" в контратероризма е на върха си, се наблюдава сблъсък между необходимостта от ефективна борба срещу тероризма и необходимостта от защита на либерално-демократичните ценности. Демокрациите са общества, основани на обществен договор, в който правителството, избрано от народа, се ангажира с благосъстоянието на своите избиратели и преди всичко е длъжно да гарантира безопасността и сигурността им.

По време на криза вследствие на терористични атаки обществото по никакъв начин не е готово да слуша оправдания като например защо редът и сигурността не могат да се възстановят, какви вреди могат да последват от прибързана контрареакция или какви вреди могат да бъдат причинени на ценностите на обществото и държавата.

Общественият договор, работещ във времена на мир и спокойствие, се изправя пред трудна проверка по време на вълна от нападения. Нежеланието на правителството да предприеме всички възможни мерки за предотвратяване на тероризма може да проправи пътя на радикалните елементи в опозицията, които да вземат властта с обещанието, че имат решение за възстановяване на стабилността и имат решителността да го направят.

Независимо дали това ще е невярно представяне на някакво магическо решение или последователен план на действие, обществеността би предпочела да разчита на тези обещания, отколкото на ръководство, възприемано като колебливо и слабо. По този начин терористичните атаки биха могли да имат значително въздействие върху изборите.

Подобен ефект може да бъде резултат от поредица от сравнително малки по мащаб атаки, или на една-единствена голяма атака близо до датата на гласуването. Тези атаки могат да станат причина избирателите да променят приоритетите си, като отдадат предпочитание на сигурността.

В различните страни конкретни терористични атаки са имали дълбоки последици върху поведението на гласуване по време на избори. Например в Израел, няколко месеца преди изборите през 1996 г., обществената подкрепа за десните партии достигна безпрецедентно ниско ниво поради убийството на премиера Ицхак Рабин през октомври 1995 г. Но тази тенденция се промени, може да се каже напълно, след подновяването на самоубийствените атентати през февруари и март 1996 г. Терористичните атаки предизвикаха политически промени и избирането на кандидата на десницата Бенямин Нетаняху, вместо на този на левицата – Шимон Перес. Подобен процес се случи и при изборите през 2001 г., когато Ариел Шарон победи Ехуд Барак с голяма разлика от около 25%, поради изблика на вълна от насилие и тероризъм след провала на споразуменията от Осло с палестинците.

На испанските парламентарни избори, проведени на 14 март 2004 г., три дни след най-зловещата терористична атака в историята на страната, се случиха промени в правителството, каквито преди насилието никой не предвиждаше.

Изглежда терористичните атаки са накарали хората, които не са планирали да участват, да участват в изборите и да гласуват за опозицията. Други промениха политическия си предпочитания в резултат на нападенията.

Случаят с Испания илюстрира факта, че влиянието на атаките на модела за гласуване не е задължително да облагодетелства кандидата с образа "твърдо срещу терора", а по-скоро отразява разочарованието на избирателите от необходимите действия на правителството по отношение на тероризма и предпочитанието им за друга тактика за справяне с него. Това се случва, защото, изправени пред тероризма, атаките доказват, че методите на действащия режим не отговарят на очакванията на избирателите.

Изследванията на Мартин Гасебнер, Ричард Ченапин и Йохен Мирау установиха, че "тероризмът има силен положителен ефект върху вероятността настоящото правителство да бъде заменено. Степента на ефекта се увеличава в зависимост от тежестта на терористичното нападение".

Сегашните избори в САЩ се разиграват в период на засилващ се глобален тероризъм и фундаментални промени на начина на извършване на атаките, което увеличава чувството за опасност и уязвимост сред много хора от западния свят, включително и в САЩ.

Засилващото се проявление на т. нар. "атаки на самотния вълк" и независими мрежи, които не е задължително да са свързани или да получават указания или оперативно съдействие от терористична организация, доведе заплахата от тероризъм до прага на средния гражданин, било то в Сан Бернардино, Орландо, Ница, Париж, Брюксел или Ню Йорк.

Комбинацията от смъртоносност на атаките, жестокостта, с която те се извършват, и техният случаен характер засили чувството за безпокойство. Освен това добре смазаните пропагандни машини на "Ислямска държава" и "Ал Кайда", които непропорционално усилват заплахата от тероризъм, може да увеличат въздействието си върху тенденциите при гласуване в такъв деликатен момент.

По този начин всеки самотен терорист, вдъхновен от "Ислямска държава", може да има стратегическо влияние върху модела на гласуване в САЩ. В изследванията си за влиянието на тероризма върху модела на гласуване Дженифър Мерола и Елизабет Цехмайстер установяват, че заплахата от тероризъм увеличава подкрепата за онези политици, които са възприемани като притежаващи определени лидерски качества.

Нещо повече, двамата изследователи твърдят, че това дава предимство на мъжете, републиканците с позиции на ястреби във външните работи и сигурността, както и на тези с опит в националната сигурност.

Последните проучвания на общественото мнение, проведени в САЩ, показват, че въпреки че Хилъри Клинтън води пред Доналд Тръмп в анкетите със значителна преднина, когато става въпрос за справяне с тероризма и "Ислямска държава", американската общественост е склонна да вярва, че способностите на Тръмп надминават тези на Клинтън.

В анкетата на "Си Ен Ен" от юли, която сравнява възможностите на двамата кандидати за справяне с "Ислямска държава", 53% от анкетираните оценяват, че Тръмп е по-способен от Клинтън, докато 40% смятат обратното.

Резултатите от подобни проучвания показват, че тази тенденция става по-силна с течение на времето и че разликата във възприемането на способностите на Клинтън за справянето с ИД в сравнение с тези на Тръмп само става по-голяма.

Вярно е, че сегашната надпревара за президентския пост на САЩ не е между кандидат на опозицията и настоящ лидер. На повърхността, поне засега, са двама нови кандидати. Но Клинтън, като бивш държавен секретар на президента Обама и член на Демократическата партия, е възприемана от обществеността като естествено продължение на сегашната администрация, докато Тръмп, който в речите си редовно критикува политиките на Обама (и Клинтън) по националната сигурност и тероризма, е възприеман от американската общественост като войнстваща алтернатива.

В случай на терористични атаки в САЩ в навечерието на изборите е вероятно американската общественост, както направиха в миналото и други народи, да предпочитат алтернативата, която ще ѝ осигури чувство за сигурност, дори ако това е само една фалшива стратегия, без ясна или доказана доктрина.

*Проф. Боаз Ганор е основател и директор на Международния институт по контратероризъм в Херцлия. Анализът му е публикуван във в. "Джерусалем пост", преводът е на БГНЕС.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари