ТЕЦ-овете ни тънат в неизвестност ще работят ли след 2021 г.

Липсата на методика за оценка на дерогациите за новите екоизисквания бави с месеци процедурата

Засега е започнала само процедурата за държавната ТЕЦ "Марица Изток 2"

Месеци наред след като са подали заявления пред Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) да получат право на изключение от влизащите в сила от 2021 г. нови евроизисквания за опазване на околната среда, шест от седем български топлоелектрически централи нямат обратна информация какво се случва с исканията им. Работи са – и то от скоро, само по заявлението на единствената държавна ТЕЦ  - "Марица Изток 2". Причината е, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) все още не е разработило методика за оценка на заявленията на централите. Така подопечната ѝ агенция не е знаела как да подходи. Вече ведомството се е захванало да напише методиката, а за да не се бави още повече процесът е започнала процедурата за държавната ТЕЦ.

Повишените тавани на пределно допустимите норми за замърсяване на въздуха от големите горивни инсталации със серен двуокис, азотен окис, живак и фини прахови частици бяха приети от специален комитет на страните членки на ЕС през април 2017 г., въпреки съпротивата на България и още седем държави. Те влизат в сила от 2021 г., но са допустими изключения за мощности, които ако трябва да достигнат тези норми на пречистване на емисиите си, ще трябва да увеличат много цените на електроенергията си и това  ще има тежко социално и икономическо отражение.

Българските ТЕЦ реално попадат в тази хипотеза. Защото дори и най-новите и екологични български въглищни централи -  т.нар. американски, трябва да подобрят пречистващите си инсталации, за да отговарят на всички норми, а например досега за живака не е имало таван за изхвърлянето му от горивните инсталации.

Седем мощности искат изключение

Според предоставената от енергийното министерство справка девет топлоцентрали имат право на дерогация –  ТЕЦ "Марица изток 2", американските "Ей И Ес-ЗС Марица Изток I" и "КонтурГлобал Марица изток 3", притежаваните от спорния бизнесмен Христо Ковачки централи "Брикел", "Марица 3" в Димитровград и "Бобов дол", както и също неговите топлофикации в Русе, Сливен и Перник.

От тях ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация – Перник" не са внесли заявление в ИАОС за промяна на комплексните им разрешителни до изтеклия в края на април 2018 г. срок, който е окончателен, обясниха от агенцията пред Mediapool.

За ТЕЦ "Бобов дол" вече стана ясно, че смята да изгаря заедно с въглищата неопасни отпадъци и биомаса и така да се вмести в допустимите норми за замърсяване на въздуха. Комплексното им разрешително за това е в процедура на обществен достъп за жалби срещу промяната на горивото до 8 септември. Според "Грийнпийс" същите планове се правят и за други мощности на Ковачки, които не отговарят на екологичните стандарти, но от ИАОС твърдят, че при тях няма постъпили други заявления за промяна на гориво от ТЕЦ.
 
От предоставената от екоагенцияга справка става ясно, че документи за дерогация е подала "Топлофикация-Бургас", също на Ковачки, въпреки че не е в списъка с големите горивни инсталации на енергийното министерство. Това е така, защото мощността е изключение и не се води голяма горивна инсталации по принцип, но попада под ударите на новото екозаконодателство на ЕС, обясниха от ИАОС.

Някои от дружествата са подали документи още през февруари, но досега от ведомството не са се свързали по никакъв начин с тях да ги уведомят какво се случва с процедурата, разказаха представители на компаниите пред Mediapool..

Така към момента във ведомството има подадени седем заявления за промяна на комплексните разрешителни и "към настоящия момент процедурите по преразглеждане на комплексните разрешителни на горепосочените оператори са на етап преглед и оценка на внесената документация преди тяхното стартиране", според официалния отговор на ИАОС. В него се игнорират напълно поставените въпроси за това коя централа за кои вещества е поискала изключения и за какъв срок и дали има оценка на разходите за покриване на еконормите. За инвестициите за постигане на новите екоизисквания се твърдеше, че ще са огромни и ако трябва да се изпълнят, цената на тока и ще се повиши много.

При дерогация няма да поскъпне токът заради инвестиции в очистки

От ИАОС посочват, че "дерогация може да бъде допусната единствено в случаите, че операторът гарантира, чрез обосновка и доказателства, че няма да бъде причинено значително замърсяване на околната среда и трябва да осигурява постигане на висока степен на опазване на околната среда". "В случай, че бъде разрешена дерогация, това не би следвало да доведе до допълнителни инвестиции за ТЕЦ-овете, съответно не би следвало да доведе до частично затваряне на въглищни мощности", посочват от ведомството по повод полемиката за отражението на новите екоизисквания върху цената на тока.

В официалния отговор на въпроса за срока, в който ИАОС трябва да се произнесе за това дали променя комплексните разрешителни, ведомството посочва, че при прието решение на Европейската комисия за най-добри налични технологии, какъвто е случаят от април 2017 г., преразглеждането на комплексното разрешително и последващото актуализиране се извършва до 4 години от публикуването на Решението на ЕК.

Процедурата значително забавена

Експерти от ведомството все пак обясниха, че това не означава, че четири години могат да бавят произнасянето си по заявленията за промяна на комплексните разрешителни на ТЕЦ-овете. По процедура месец след внасянето на искането ИАОС трябва да влезе в кореспонденция с оператора на инсталацията. Това е просрочено с месеци, защото МОСВ не е изработило методика за оценка на заявленията за изключение от европравилата. Такава все още няма, но ведомството се било захванало да я пише, а за да не се бави повече процесът, са започнали разговорите с държавната ТЕЦ. С останалите предстои да се стартират разговорите, като ИАОС иска да ускори решенията си за дерогациите, но това зависи от бъдещата методика.

Дали ще се навакса закъснението предстои да се види, но промените в комплексните разрешителни подлежат на обществен достъп и окончателно одобрение, а 2021 г. не е чак толкова далече. Но възможно най-бързото решение е изключително важно, за да могат операторите да си преценят бизнес плановете, а не да са поставени в обстановка на несигурност.

Още по темата
Още от Бизнес