ТЕЦ "Варна" на Доган се прицели във водорода

Централата започва проучване за нови парогазови блокове за 450 млн. евро

ТЕЦ "Варна" на Доган се прицели във водорода

Контролираната от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна" започва предпроектно проучване за изграждане на два нови парогазови блока на мястото на три от старите въглищни мощности край село Езерово, с възможност за преминаване на водород. Прогнозната стойност на проекта е около 450 млн. евро, съобщиха от дружеството в сряда.

За целта то е сключило договори с три руски компании - ОАО "Ракитянски арматурен завод", ПАО "Тръбна металургична компания", която бе сред доставчиците на тръби за строежа на газопровода "Балкански поток", и АО "Атоменергомаш", която е част от руския държавен ядрен концерн "Росатом". На тях е възложено да разработят технико-икономически модел за реконструкция на централата с технология на Siemens ("Сименс"). Каква е цената на договора с трите руски компании не се посочва.

Заданието към тях е да разработят икономически и финансов модел за изграждането на два нови енергоблока с комбиниран парогазов цикъл на мястото на старите блокове от 1 до 3, строени през 60-те години на ХХ век и изведени от експлоатация.

След като бъдат готови тези разчети ще се изготви инвестиционен проект, ще стане ясна точната му цена, ще се вземе инвестиционно решение и ще се кандидатства за кредитиране на проекта, обясниха от ТЕЦ "Варна" пред Mediapool.

Предвижда се общата инсталирана мощност на новата инсталация да е е 550 МВт - два блока, всеки от които с мощност 275 МВт.

Технологията на "Сименс" е избрана заради високата ѝ ефективност. Плановете са на всеки от новите блокове ще бъдат монтирани една газова турбина Siemens SGT5-2000E, комбинирана с една парна турбина, с производителност по ISO 54.3% и възможност за горене на водород до 30%, както и съответното електрическо и помощно оборудване.

"Сред основните предимства на новата парогазова инсталация са висока екологичност при производството на електрическа енергия чрез свеждане до минимум на вредните емисии, висока надеждност на работата и по-дълъг период на полезен живот, намаляване на оперативните разходи", посочва се в съобщението.

Очаква се проектът да бъде завършен и въведен в експлоатация в началото на 2025 г., допълват от централата.

Явно тя се подготвя да заеме изцяло или по-голямата част от мястото на въглищните мощности на пазара на ток у нас. ТЕЦ-овете ще бъдат принудени да спрат работа тогава. Причината е, че няма да могат да получават държавни субсидии, тъй като няма да отговарят на екоизискванията на Европейския съюз. Макар че въглищните електроцентрали в Маришкия басейн също работят върху планове за газификация с опция за бъдещо преминаване на водород и дори е подготвен проект за изграждане с европари на тръбопровод за пренос на газ, биогаз и водород, не е ясно кога ще станат факт тези намерения. А ТЕЦ "Варна" започва да работи за инвестиционен проект, който също не е изключено да се опита да кандидатства за европейско финансиране по силата на териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони, какъвто правителството на ГЕРБ претендираше, че е и Варна.

Мощността край Езерово бе спряна през 2015 г. от тогавашния ѝ собственик ЧЕЗ, заради това, че горенето на въглища в блоковете не е рентабилно, а екологизацията ѝ излизаше прекалено скъпа. В края на 2017 г. централата бе купена от дружеството "Сигда" на бившия министър на транспорта в кабинета на Пламен Орешарски – Данаил Папазов. По-късно в "Сигда" като мажоритарен собственик влезе Ахмед Доган. ТЕЦ "Варна" пригоди част от блоковете да работят на природен газ и месеци след приватизацията ударно взе договор за студен резерв с държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), след като от такъв се отказа държавната ТЕЦ "Марица Изток 2".

До миналата година мощността бе абонирана за това да стои в режим на готовност и да получава пари за това. За периода 2018 г. до средата на 2019 т. тя получи над 50 млн. лв., а се е наложило да бъде включена при поискване едва пет пъти. Миналото лято, след широката вълна от антиправителствени протести и недоволство от зависимостите на правителството на ГЕРБ от партията на Доган, тогавашният премиер Бойко Борисов реши да се разграничава от Доган като нареди ТЕЦ "Варна" вече да не получава студен резерв, а плащанията по него да са само за силно закъсалата финансово държавна ТЕЦ "Марица Изток 2".

В началото на 2021 г. обаче ТЕЦ "Варна" отново започна да получава пари от ЕСО, но този път за допълнителни услуги за поддържане честотата на електропреносната мрежа, за да се гарантира търговията с електроенергия и включването на възобновяемите енергийни източници при нужда. Това става пред ежемесечни търгове, за които обаче единствените регистрирани са ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Бобов дол", свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, също считан за представител на интересите на ДПС в енергетиката.

От ТЕЦ "Варна" твърдят, че освен ЕСО имат и други клиенти, на които продават електроенергията си, но не посочват кои са те.

Финансовият отчет на централата за 2020 г. още не е публикуван, но според този за 2019 г. тя е на загуба от 14.6 млн. лв., а основният ѝ източник на приходи е ЕСО. над 30 млн. лв. или 93.5 на сто от финансовите постъпления на дружеството са от ЕСО, а 1.6 млн. лв. или 5 процента – от товарно-разтоварните дейности на пристанището му.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?