Тежък сблъсък заради печатането на пари в еврозоната

Германският конституционен съд обяви война на Съда на ЕС и ЕЦБ. Евроинституциите готвят ответен удар

Снимка: Архив

Фундаментално за бъдещето на ЕС и еврозоната решение на Федералния конституционен съд на Германия стъписа Европа миналата седмица. То поставя под въпрос устоите на съюза – правния ред в ЕС и еврозоната, призна в неделя председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в специално изявление.

Става дума за дело, заведено през 2015 г. от около 1750 германски интелектуалци пред Федералния конституционен съд, за законосъобразността на Програмата за изкупуване на правителствени облигации на Европейската централна банка от 2015 г. Тя действаше след предишната финансова криза и приключи през декември 2018 г., но на 1 ноември 2019 г. бе подновена заради нерешените дългови проблеми на част от държавите в еврозоната. По последни данни, към 1 май 2020 г., по програмата са изкупени дългове за близо 2.2 трилиона евро.

В рамките на заведеното дело германските съдии се обърнаха за тълкуване до Съда на ЕС в Люксембург, който единствен има правомощието да тълкува правото на съюза. През 2018 г. СЕС се произнесе, че програмата на ЕЦБ за изкупуване на дългове не нарушава правото на ЕС.

С решението си от 5 май обаче германските конституционни съдии на практика отказат да се съобразят с решението на СЕС и се произнесоха, че ЕЦБ е превишила мандата си, даден по силата на договорите за ЕС, поради което решенията ѝ по програмата за изкупуване на държавен дълг противоречат на германската конституция.

Германският съд: ЕЦБ превишава правомощията си

Основното твърдение на германския съд е, че ЕЦБ не е доказала, че действията ѝ по изкупуване на държавен дълг спазват основополагащия за ЕС принцип на "пропорционалността". Според него действията на евроинституциите трябва да бъдат ограничени до постигането на обявените в договорите за ЕС цели.

Затова германският съд дава три месеца на ЕЦБ да докаже пропорционалността на печатането на пари по силата на програмата си от 2015 г., като в противен случай Бундесбанк трябва да излезе от изпълнението на програмата. Това само по себе си би разклатило устоите на еврозоната, защото закъсалите държави от Юга разчитат основно на Германия за спасителните програми.

Според решението от 5 май програмата на ЕЦБ за изкупуване на правителствени дългове би била пропорционална, ако икономическите и монетарните ѝ цели са балансирани. Ако обаче става дума за неограничени парични стимули, без да се смятат икономическите ефекти от подобни действия, това би било незачитане на принципа на пропорционалността.

Според германския съд трябва да се направи по-задълбочена преценка дали програмата на ЕЦБ не заобикаля забраната в член 123 от Договора за функциониране на ЕС за изкупуване на правителствени дългове. Това е особено важно, за да не се стига до ситуация, в която евросистемата се ползва като основен кредитор на дадена закъсала държава членка.

Окончателното решение изисква германското правителство и Бундестагът да предприемат стъпки, така че да е сигурно, че ЕЦБ действа пропорционално съобразно целите в договорите за ЕС и не превишава правомощията си. В противен случай германските държавни органи, включително Бундесбанк, нямат право да изпълняват решения на институции, които превишават мандата си, тоест Германия трябва да излезе от програмата на ЕЦБ.

Единен отпор от Люксембург, Брюксел и Франкфурт

Решението на германските конституционни съдии предизвика категоричен отпор от страна на всички замесени евроинституции.

Първо, на 8 май Съдът на ЕС излезе с прессъобщение, в което припомни, че само СЕС може да се произнася дали даден акт на институция на ЕС (в случая – решението на ЕЦБ, б. р.) противоречи на правото на съюза. В противен случай различията между съдилищата на държавите членки биха могли да застрашат единството на правния ред на ЕС и правната сигурност. Припомня се още, че националните съдилища са длъжни да гарантират изпълнението на правото на съюза.

В същия категоричен дух се изказа и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през уикенда. Въпреки че е бивш член на германското правителство, тя допусна, че е възможно Брюксел да стартира наказателна процедура срещу Германия, ако правителството и Бундесбанк се съобразят с националното съдебно решение вместо с европейското.

"Паричната политика е от изключителна компенетност на ЕС. Правото на ЕС има предимство над националното право и решенията на СЕС са задължителни за всички национални съдилища", припомни Фон дер Лайен.

"Люксембург има финалната дума, когато става дума за правото на ЕС. Никой друг", отсече тя.

В понеделник пък президентът на ЕЦБ Кристин Лагард даде знак, че независимо от разногласията за границите на паричната политика на банката, тя ще продължи програмата за изкупуване на дълговете и дори може да я разшири - или като обем, или като продължителност. Лагард заяви, че нейната институция "не е възпряна" от правните разногласия за програмата за закупуване на активи и ще направи всичко необходимо, за да запази еврозоната през коронавирусната криза.

"Файненшъл таймс": Печатането на пари не може да е вечният спасителен изход на еврозоната 

Юристи, до които Mediapool се допита, обясниха, че Федералният конституционен съд на Германия има в практиката си и други радикални решения по ключови въпроси на европейската интеграция, като например делото "Маастрихт" от 1993 г., в което се оспорваше съответствието на Договора от Маастрихт с германската конституция. В миналото подобни спорове са се решавали с конституционен диалог и в полза на евроинтеграцията, каквото е очакването и в този случай, но смисълът на сегашното решение не бива да се пренебрегва, защото става дума за трилиони евро, смятат юристите. Според тях е много малко вероятно да се стигне до наказателна процедура срещу Германия.

И докато правната страна на проблема е по-лесно разрешима, то не е така с финансовата.

Решението на германския съд идва в разгара на новата криза, породена от пандемията с коронавирус, в която ЕЦБ отново обяви, че ще изкупува "пандемични облигации" на стойност до 750 млрд. евро с опция за увеличаване на обема. Това засили старите критики към паричната политика отпреди кризата с Covid-19. Изостря се и разцеплението в еврозоната заради искането на Италия, Испания, Франция и други изпаднали в затруднение държави да се емитира общ дълг.

"В крайна сметка германският конституционен съд ни направи услуга. Неговото решение от миналата седмица насочи прожекторите към токсичната идея, че еврозоната винаги може да разчита за оцеляването си на централните си банкери и на тяхната склонност да опъват до краен предел европейското законодателство. Или може би отвъд... Споровете за бъдещето на еврозоната едва сега започват. За да ги спечелят, поддръжниците на политическата и парична интеграция трябва да забравят за ЕЦБ като техен вечен спасителен вариант, който винаги прави всичко, което е необходимо. Тази битка беше загубена миналата седмица", посочва в свой коментар "Файненшъл таймс".

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Какво очаквате да свърши служебното правителство?