Тежки дефицити при спазването на човешките права у нас

Тежки нарушения на човешките права през 2009 г. констатира Българският хелзинкски комитет (БХК) в годишния си доклад за състоянието на правата на човека в страната, който бе представен в понеделник.

Организацията отбелязва, че през изминалата година положението с правата на човека в България претърпява разнопосочно развитие - положителни промени в определени сфери (някои законодателни промени; развиване на юриспруденцията на националните органи за защита от дискриминация) и тежки дефицити в други.

Най-засегнати от нарушенията са били уязвимите социални групи, сред които хората с психични разстройства и децата в институциите, някои етнически и религиозни малцинства, жените, някои категории лишени от свобода и хората, живеещи в бедност.

Организацията отбелязва, че най-тежки проблеми с правата на човека са свързани с липсата на реформа и преструктуриране на детските домове.

Прокуратура бе сезирана от БХК да направи проверки във всички домове за деца с увреждания. Доказателства за извършени престъпления срещу деца не бяха открити, въпреки че има многобройните данни за смърт, физическо и сексуално насилие на деца в домове.

Друг основен проблем, който продължава, е малтретирането от полицейски служители по време на задържане или в полицейските управления. Тези практики и през 2009 г. остават безнаказани, с малки изключения.

Друга критика на БХК е влошаването на законовите гаранции за защита срещу незаконно използване на специални разузнавателни средства;

Потъпкването на правата на хората в институциите за възрастни с психични разстройства и умствена изостаналост, също е сред основните проблеми. Посочени са и мизерните условия в затворите, както и употребата на физическа сила в местата за лишаване от свобода.

Изтъква се липсата на съдебен контрол при настанявания в социални домове за възрастни, в домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, в кризисни центрове за деца-жертви на трафик;

Към проблемите БХК добавя спирането на медии с подчертано обществена насоченост като RE:TV и RFI и продължаващата неяснота при собствеността на големи медии.