Тези ядосани популисти

Тези ядосани популисти

Анджей Лепер, свиневъд с уличен език и голяма уста, днес е на път да влезе в полския парламент със своята партия “Самоотбрана” и да стане заместник министър-председател.

Седемдесет и седем годишният Жан-Мари льо Пен тази седмица обяви своята кандидатура за президентския пост във Франция, като проучванията на общественото мнение показват повишаване на неговата популярност. В България, Белгия, Словакия, Дания и дори Великобритания популистите заявяват сериозни претенции за власт, докато политици и медии дават обещания за борба срещу “заплахата”.

Времето им ще бъде по-добре оползотворено в диагностициране на причините за успеха на политиците, които те смятат за извън границите на разумното. Популистите са част от демократичната политика от древността до наши дни. Както политологът Ралф Дарендорф веднъж отбеляза, “популизмът на едни за други е демокрация, и обратното”. Но новата вълна на пополузма говори много за състоянието на Стария континент днес, което никак не е добро.

Разтревожени за бъдещето, европейските избиратели доказват, че са подвластни на страха от крайните проявления на лявото и дясното. Референдумът за Европейската конституция във Франция миналата година се превърна във вот срещу модерния свят с неговите отворени граници и конкурентни икономики. В лагера на тези “против” г-н Льо Пен сподели сцената с такива съмишленици, противници на установените норми, като комунистите, зелените, френските републиканци и немалка част от Социалистическата партия. Подобна коалиция се оформи и на отхвърлилите евроконституцията в Холандия. Социологическите проучвания сочат, че икономическата несигурност е първопричина за обществения гняв, но не е единствената причина.

Незрялата партийна система и слабите политически институции са сред останалите причини. Това важи както за новите демокрации в източна Европа, така и за старите на Запад. Франция губи своя жизнен парламент и издига високи бариери за влизане в политиката, така че голяма част от електората обръща поглед към самопровъзгласилите се “аутсайдери”. Навсякъде в Европа пропорционално представената електорална система прави политиците по-малко отговорни пред избирателите, които трябва да избират своите парламентаристи от списъка, съставен от партийните шефове, а не сред индивидуалните кандидатури.

Удобният следвоенен политически консенсус също подхранва разочарованието от старите партии. В много райони на Европа десните и левите може да се различават по сила, но не и в политиката си. Те често формират коалиции помежду си. Горещите теми като имиграцията, не са добре застъпени от основните политически партии и това дава на популистите монопол върху проблеми, които вълнуват изключително много избирателите.

Изборната победата на “популист” не може да бъде предотвратена, без да се нарушат самите принципи на демокрацията. Това също може да е от полза за страната. В края на 1999 г., когато лошото момче на Австрия - Йорг Хайдер, печели 27% от гласовете и се присъедини към правителството, неговата Партия на Свободата се състезаваше със Зелените - друга група, противопоставяща се на установеното политическо статукво - за гласовете на хората, уморени от четири десетилетия  на червено-кафяви коалиции. Жак Ширак и други европейски политици, търсейки начин да запазят сигурното място на елитите във властта, предприеха безпрецедентни дипломатически санкции срещу Австрия, която е зряла демокрация и чиито граждани бяха разгневени от това, че хора отвън им казват за кого да гласуват.

В повечето случаи популистите стъпват върху празното пространство, оставено от “сериозните” политици. Случаят в Полша е показателен. По време на изборите през миналия септември мнозинството гласува за правителство, формирано от социално консервативната Партия за закон и справедливост и икономически либералната Гражданска платформа. Двете партии обещаха заедно да разчистят развалините, оставени от бившите комунисти. Верни на полския характер, те скоро се скараха и се провалиха в сформирането на правителство. Така, макар и без да са търсили този ефект, оставиха врата на политическата сцена отворена за Лепер.

Без умереното влияние на Гражданската платформа, най-лошите инстинкти на Партията за Закон и справедливост, изглежда, взеха връх. Нейното правителство не успя да реализира обещаното намаление на данъците и уплаши чуждите инвеститори с националистическа риторика за развитието на икономиката. Близнаците Качински, които бяха начело на партията (единият от които - Лех, е президент) казват, че искат да създадат партия на полските републиканци. Тяхното заиграване с антипазарната и антиевропейската политика на Лепер ги отдалечава от градските избиратели, които предпочитат Гражданска платформа. Това може би ще им осигури още няколко месеца в управлението. Но в същото време разруши зараждащата се коалиция в стил Рейгън за свободен пазар и социален консерватизъм, които можеха да формират основата за продължително политическо движение.

Хитлер, който спечели честно и почтено първия път, често се използва за пример във всяка дискусия за опасностите на европейския популизъм. По-добър паралел е Хайдер.  Периодът на участие в правителството не само успокои неговата партия, но и я разцепи, с което националната му политическа кариера бе прекратена. Партията на Хайдер, въпреки това, наистина стимулира реформите на свободния пазар, ползите от които преуспяваща Австрия и до ден днешен използва.

Политическите институции на Европа не са достатъчно силни, за да се справят със своето тежко болестно състояние. Но популистите, разклащайки статуквото, може би са по-скоро част от решението, отколкото от проблема.

Матю Камински е редактор на аналитичните страници на The Wall Street Journal Europe, Париж. Той е един от участниците в международната конференция “Предизвикателствата на новия популизъм”, която се открива на 10 май в София. Сред основните участници в дискусията, организирана от Институт “Отворено общество” и Центъра за либерални стратегии, са световноизвестни анализатори от Европа, САЩ и Латинска Америка.

Споделяне

Още от Свят

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?