Тленните останки на цар Фердинад ще бъдат положени в двореца "Врана"

Тленните останки на цар Фердинанд ще бъдат пренесени от германския град Кобург и ще бъдат положени за вечен покой в семейната крипта в двореца "Врана" в София. Очаква се това да стане до месец, съобщи неговият внук – бивш български цар и премиер Симеон II на страницата си в интернет.

Цар Фердинанд умира на 10 септември 1948 г. на 87 години в малкия германски град Кобург, разположен в провинция Бавария. Тялото му е "положено временно в криптата на католическата църква "Св. Августин" в същия град".

"В годината на смъртта му погребението на царя във втората му родина България е напълно невъзможно с оглед на политическата ситуация у нас и следвоенния период в цяла Европа, въпреки голямото му желание и това на близките му", отбелязва Симеон Сакскобургготски.

През 1948 г. България вече е социалистическа република и на власт са дошли комунистите след преврата на 9 септември 1944 г. Те правят референдум и на 16 септември 1946 г. царица Йоанна, заедно с децата си Симеон II и Мария Луиза напускат страната и заминават в изгнание в Египет, а по-късно – през 1951 г., се установяват в Испания.

След демократичните промени през 1989 г. бяха създадени няколко инициативни комитети за връщането на тленните останки на цар Фердинанд в България. Усилията им обаче не се увенчаха с успех, въпреки добрите намерения на организаторите им, отбелязва Симеон Сакскобургготски.

Той смята, че "днешните условия на демокрация и уважение към историята позволяват тленните останки на цар Фердинанд да бъдат положени за вечен покой в семейната крипта на любимия му дворец "Врана" в София".

"Така ще се отдаде нужната почит към един дългогодишен държавен глава и главнокомандващ, който въпреки редица противоречиви оценки за някои моменти от управлението му е дал много за развитието и модернизацията на държавата ни", пише Симеон Сакскобургготски. Той допълва, че подробности ще бъдат дадени в навечерието на самия акт.

Както сам обелязва бившият български цар и премиер оценките за делото на цар Фердинанд не са еднозначни.

Цар Фердинанд се възкачва на престола на 2 август 1887 г. след абдикацията на княз Александър I Батенберг. Той абдикира от престола година след съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., което царска Русия не може да му прости.

България е нападната в гръб от Сърбия през 1885 г. Княз Александър застава начело на младата българска армия, която печели битките, но е принуден да се съгласи на примирие под натиска на Австро-Унгария. Извоюваната победа изиграва важна роля за укрепване на международния престиж на българската армия и за признаването на акта на Съединението.

Този успех окончателно настройва Русия срещу княза и тя започва кампания за отстраняването му. За целта привлича част от армията и на 9 август 1886 г. е извършен военен преврат, а княз Александър е принуден да абдикира.

Именно в този исторически за страната ни момент идва младият княз Фердинанд. Той довършва делото започнато от княз Александър I Батенберг. На 22 септември 1908 г. в църквата "Свети 40 мъченици" в старата българска столица Търново Фердинанд провъзгласява България за независима държава, а самият той е обявен за "цар на българите".

Наред с изтъкване на заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост, следват двете национални катастрофи с участието в Междусъюзническата и Първата световна война.

В тези войни България влиза, за да реализира националния си идеал – освобождаване на останалите заграбени български територии и основно Македония. Страната ни обаче не само не прибавя нови територии, но губи южна Добруджа и Западните покрайнини. В същото време дава стотици хиляди жертви и плаща жестоки репарации след като се оказва на страната на губещите войните.

От тогава е изразът, че каквото и да спечели българският войник на фронта, политиците го проиграват на масата на дипломацията.

След капитулацията на България на 30 септември 1918 г., принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври в полза на сина си - княз Борис Търновски (цар Борис III) и напуска страната.

Братовчед му - австрийския император Карл I, не му разрешава да остане в именията си в западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия). Така цар Фердинанд I се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си.

След абдикацията си от българския престол той се посвещава на хобито си - природата, като предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка.

Фердинанд никога не е допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.

Умира на 87 години в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял и двамата си синове, и края на династията в България.

На смъртния си одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: "Кога заминаваме за България?". Според генерал Ганчев, последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в "любимата му България".

До момента нито едно българско правителство, както и Българската православна църква, не са съобщавали, че ще участват или ще помогнат по някакъв начин за полагането на тленните останки на цар Фердинанд в двореца във Врана.