Тодор Живков в Белия автобус

Тодор Живков в Белия автобус

"(Тодор) Живков и царят са ми като два университета". Думите са на премиера Бойко Борисов, който често е представял бившия комунистически диктатор за своя незаменима школа в живота и политиката. Борисов никога не е крил възхищението си от Живков и е изтъквал като свое конкурентно политическо предимство възможността да се учи от него, докато е бил негов телоохранител.

Борисов обаче явно е попил и страха на диктатора, който прекара последните 7 години и половина от живота си под домашен арест, унизен и забравен.

Страхът, че непостоянната народната любов ще се обърне в омерзение и затвор, изглежда никога не е изоставяла премиера. Когато "Реформаторският блок" настояваше за създаване на независима прокуратура по румънски модел, премиерът препоръча да престанем да вдигаме всеки ден темата с корупцията. През 2015 г. Борисов призова българите "да изоставят народопсихологията си и да не се самобичуват всекидневно по темата с корупцията". Инак можело да ни спрат еврофондовете – най-голямата заплаха за  властта и присъдружния ѝ бизнес елит.

Тогава премиерът обясни за първи път в пряк текст, че не подкрепя идеята за създаване на независима прокуратура по румънски модел.

"Държавата няма да го понесе - едните ще арестуват единия ден, другите ще арестуват на другия ден другите. Ако беше хубаво, във Франция и Германия щеше да има по две, а в Швеция сигурно три. Да не се подвеждаме по конюнктурата", каза Борисов.

Румънският модел за Борисов е олицетворен от драмата с осъдения през 2012 година бивш румънски премиер Адриан Нъстасе. Румънецът направи опит да се самоубие, за да не понесе унижението да влезе в затвора.

Сега София е блокирана от десетки хиляди граждани, които искат оставката на Борисов и главния прокурор Иван Гешев. В събота вечерта премиерът се появи в странно декорирано аматьорско видео. Видимо изтощен, той се опита да демонстрира решимост и обяви, че остава на поста. Негова отговорност била да преведе страната през най-тежката криза, защото само той можел.

Борисов сравни своите успехи с тези на първия си политически ментор Тодор Живков, а не със своя европейски патрон "liebe Merkel": "Построили сме два пъти повече магистрали от Живков", обяви премиерът.

Поставен в подобна критична ситуация, Борисов несъзнателно показа, че се възприема много по-близо в политическото си развитие до късния Живков, отколкото до късната Ангела Меркел.

Още през 2013 г., когато пак имаше протести и политическа криза, изпадналият в опозиция Борисов разказа как си представя окончателното си падане от власт - убит или в затвора. Подобна житейска перспектива съществува неминуемо само пред гангстерите или диктаторите. Останалите политици от подобен ранг в ЕС си представят как четат лекции в престижни университети, основават тинк танкове или пишат мемоари.

В края на февруари 2013 година Борисов падна от власт след масови протести и веднага обяви, че Ахмед Доган го е "поръчал". През юни същата година лидерът на ГЕРБ обяви, че бил "мишена" на нов заговор за убийство, този път чрез назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Планът за убийството му бил разработен от ДПС и БСП, но осуетен от гражданските протести, довели до отмяна на избора на Пеевски за председател на спецагенцията по национала сигурност.

Тогавашният главният прокурор Сотир Цацаров обяви твърденията за "нелепи", а прокуратурата така и не ги разследва.

Неофициалната информация тогава бе, че пред БСП е поет ангажимент изборът на Делян Пеевски за шеф на ДАНС да се увенчае с ареста на Борисов. Протестите наистина осуетиха подобно развитие, а назначаването на Пеевски, така или иначе, лиши властта на БСП от морално основание. Социалистите избраха да се барикадират в "Белия автобус"*, за да останат още няколко месеца на власт. И досега им се налага да отговарят за това.

Пеевски изглежда постигна друга голяма цел. От краткото му назначаване за шеф на ДАНС досега най-рейтинговият играч в българската политика - Борисов, върши работа в полза на сараите. Неслучайно той е обвиняван за скритата си коалиция с ДПС и от сегашните си коалиционни партньори (Обединени патриоти), и от предишните (Реформаторския блок).

Сега логичното се случи. В "Белия автобус" се е барикадирал Бойко Борисов, който държи да бъде запомнен с два пъти повече магистрали от Тодор Живков. То няма и с какво друго. Акцията с гумената лодка на плажа край летния сарай на Доган бе като олицетворение на това, че ДПС и Пеевски вече държат не само ДАНС, а и конците на изплашения Борисов.

Преди пет години премиерът плашеше, че държавата не може да понесе две прокуратури. Сега той казва, че тя може да бъде "счупена" от самото допускане, че той може да не е власт.

При положение, че главен прокурор е Иван Гешев, Борисов няма как да не допуска всички груби опции за себе си, ако правителството падне. Скоро той може да е в позиция да не може да понесе дори и една прокуратурата - настоящата. Вероятно все по-често си спомня как Нено Димов изкара три месеца в ареста, за да се потуши недоволството на един областен град, оставен на воден режим за няколко месеца.

По мярата на Гешев: Колко ли арест се полага като "възмездие" за три правителства и десет години на власт?

На фона на сегашните събития звучи като черен хумор задочната размяна на реплики между Бойко Борисов и Иван Гешев през февруари. "С този прокурор се разбрахме да се размаже всичко живо, което си е позволило да цапа въздух, земя, вода", каза Борисов свойски на Гешев. А прокурорът му отвърна да не му дава акъл кой да бъде мачкан.

Бойко Борисов имаше избор, за да не абдикира скришом от реалната власт. Той го изпусна през 2009 година, изпусна го през 2015 година, а при третото му идва на власт вече беше прекалено късно.

Цялото усилие на премиера през тези десет години бе да изгради съдебна система, която да го пази, докато е на "Дондуков 1". Слабата страна в този план е, че всички опции, когато паднеш от власт, са много плашещи. Тогава Борисов ще може да разчита само на честта на онези магистрати и медии, които създадената от него система не е успяла да смаже. А те не са много.

*На 23 юли 2013 година полицията се опита неуспешно да изведе от сградата на парламента блокираните депутати в 40-тия ден на протестите срещу кабинета "Орешарски". Властите използваха бял автобус, за да извозят депутатите, но протестиращите изпочупиха стъклата му и попречиха с телата си да си тръгне. Много хора бяха ранени, предимно от протестиращите. Това беше кулминацията на протестите, започнали след избора на Пеевски за шеф на ДАНС.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари