"Толкова много чудеса, напразно разпилени щедро пред полузатворени очи!"

"Нещата от живота", Пол Гимар, превод Лилия Сталева, издателство "Кръг"

Един признава само книгите, друг предпочита да гледа филма. Има задължителни, канонични класически заглавия и може да ги изгледате старателно, за да се образовате; или пък да ги избягвате също толкова старателно, защото подозирате, че са прехвалени и скучни. Ние мислим, че светът е пълен със съкровища, които очакват да ги открием, и затова ги търсим навсякъде.

Издателство "Кръг" съвсем неотдавна преиздаде "Нещата от живота" от Пол Гимар. Корицата е нова, непретенциозна; преводът е старият, същият като в предишното издание от 1980 – блестящ, поетичен, безупречен превод на Лилия Сталева. Впрочем кое му е старото, след като междувременно няколко поколения съвсем нови читатели са израснали и някои от тях ще го видят за първи път. Родените през 1980 вече са надживели с 5 години адвокат Пиер Деломо, привлекателния трагичен герой от "Нещата от живота"; тази книга е точно за тях сега.

Кои са "нещата от живота"? Малките, привидно незначителни детайли, гледки, докосвания, звуци. Ароматите, които долитат, натоварени със спомени. Кестените, любимата картина на стената, стипчивият сок на дивите плодове, топлият вятър, домът… Това, което е част от човека и ще изчезне заедно с него, докато големите събития и животите на другите ще продължат да съществуват, колкото безразлични, толкова и безпомощни да го задържат.

Сюжетът на романа се състои от едно-единствено събитие, описано в технически подробности, изчерпателно и сухо: една бърза кола навлиза в завой и последвалата катастрофа смазва шофьора. През цялото време читателят чува мислите на този човек, преди удара и след него. И ако в началото ни прелъстява прекрасният език, доста скоро след това вече сме влюбени в начина на мислене, в интелигентността, в откровенията на героя.

Бързите погледи от страни към сцената на действието нагласяват фокуса, дават контекст, показват (само)заблудите на катастрофиралия… Но дори и подведен от незнание, самозалъгване или безсилие, той стига до прозрения, които са остри, обективни, кристално избистрени. Независимо дали отрича смъртта, дали се гневи, умолява или се опитва да води преговори, дали я приема с любопитство, той е искрен. Умен. Жаден за живот. Спомените, които прекосяват съзнанието му, разкаянията и копнежите, плановете за бъдещето, стъписани пред своята невъзможност… всичко е изказано с такава чистота и смелост, че се врязва в съзнанието на читателя едновременно като удар и като дар.

"Смъртта е нещо твърде сериозно, за да я приемем слепешката."

Тя е нелепа, случайна, безразборна, и в същото време абсолютно сигурна (затова казваме "сигурно като смъртта"). Тя може да има тъпото лице на търговец на свине. Или нежното момчешко лице на младеж, който копнее да бъде приет в бандата. На вражески войник, глупаво попаднал на неправилното място.

Понякога човек е проводник и оръдие на смъртта; понякога самото му тяло е място на срещата. То се подготвя за нея в хода на годините, и все пак винаги се изненадва, когато тя дойде. "Малко по малко, възползвайки се от удобното ми нехайство, тялото беше започнало, без да разбера, дългия процес на абдикация, който щеше да му позволи да ме изостави един ден."

Всеки път смъртта е чудовищно лична драма. Никой роман не може да ни подготви за нея. По-скоро потапянето в историята ще обогати часа, деня, настоящия съвършен и безвъзвратен миг от чудовищно личния ни живот.