Томислав Дончев: Първокласни играчи проучват проекта за газов хъб у нас

Световни компании от няколко държави проявяват интерес към проекта на българското правителство за изграждане на газоразпределителен център край Варна и дори вече са водили разговори за потенциално участие с вицепремиера по икономическите въпроси Томислав Дончев, съобщи той пред Mediapool. Предстои държавата съвместно с Европейската комисия да определи няколко технически и икономически варианта за реализацията на газовия хъб "Балкан" с източниците за захранването му и трасета на доставки до Европа. Трябва и да се реши каква част от проекта ще се финансира с публични средства и каква – с частни. Остават обаче намеренията през май месец в София да има инвеститорска конференция като очакванията са в нея да се включат първокласни играчи от енергийния сектор.

За газов хъб премиерът Бойко Борисов заговори след като стана окончателно ясен провалът на строежа на газопровода "Южен поток" по дъното на Черно море през България, Сърбия и Унгария до Австрия. Миналия февруари проектът бе представен пред зам.-председателя на Европейската комисия и еврокомисар за единния енергиен съюз Марош Шефчович при негово посещение в София, а през ноември Брюксел се включи в разработването на търговска концепция, бизнес и финансов план.

Работната група вече няколко пъти се е събирала като по думите на Дончев самото ѝ създаване, което е рядкост, трябва да е индикатор колко сериозно се гледа на хъба от двете страни. До голяма степен е изчистена техническата страна на проекта – като източници на газ, трасета. Работи се по много технически сценарии, но те се въртят около обемите, които ще идват от различните източници.

Томислав Дончев, който преди седмица обсъди в Израел възможността за газови доставки от Средиземно море, коментира, че този разговор не е случаен. В сценариите за захранване на хъба влизат не само газопроводите ТАНАП и ТАП, не само втечнен газ от LNG-терминали в Гърция, чиято суровина да се ползва през интерконектора, не само от добива в Черно море, но и още източници.

"Има много варианти (за захранване на хъба) и трябваше да ги разработим като детайли. Има също така южен и северен маршрут (за транспортиране на газа до Европа), всеки от тях е разгледан в подварианти. Единият вариант е да се движим по трасето на "Набуко Запад", отивайки към австрийския газов хъб Баумгартен. Другият се движи през Гърция, минавайки през Адриатика и стигайки до Италия. Едното трасе не е алтернативно на другото. За всеки от тези сценарии се работи с много партньори – газови оператори, инвеститори. Още не е сто процента ясно как ще се случат нещата, но можем да предложим изчистени варианти и икономически предложения", каза вицепремиерът пред Mediapool.

На последната работна среща на съвместната група с ЕК, състояла се преди десетина дни, са били обсъдени чисто правните аспекти на проекта.

"Когато разсъждаваме за газовите връзки, имаме грешния рефлекс да разсъждаваме само в тръби. Което е важно, но по-важно е друго. Няма как да има газов хъб, ако нямаме модерна регулация и истински газов пазар в България. Предполага се в него да влиза газ от три до пет източника. Конкуренция, цени, заявки – всичко това, без зрял либерализиран пазар и силни институции, няма как да се случи. Газов пазар и газоразпределителен център означава всички играчи да са сигурни, че средата е прогнозируема и не трябва да има неприятни изненади. Всяка от институциите – тръгвайки през КЕВР, минавайки през съда, трябва да са необходимото ниво", изтъкна вицепремиерът по икономическите въпроси.

"Хъбът не значи само приходи от транзитни такси, а пазар, на който се очакват големи играчи, и ние трябва да им предложим сигурност и конкуренция", допълни той.

Правните сценарии за хъба продължават да разглеждат и руска тръба, която стига до българския бряг на Черно море, каквато бе предвидена за "Южен поток". Този проект първо бе спрян от Брюксел, защото не отговаряше на изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет, а после и от Москва, която през декември 2014 г. го замени с "Турски поток". Проектът до турския бряг обаче също бе замразен от Русия след влошаването на отношенията ѝ с Анкара. В края на февруари 2016 г. руската компания "Газпром" подписа с италианската "Едисон" (Edison) и гръцката ДЕПА (DEPA) меморандум за доставка на газ от Русия по дъното на Черно море през трети страни за Гърция и от Гърция за Италия. Това се тълкува от руски медии като възраждане в някаква форма на "Южен поток", но ЕК изрази резерви към проекта.

За да предложи България отново на "Газпром" руска тръба през Черно море, правителството иска този път да изчисти всички правни и регулаторни аспекти на подобен проект.

"С руските партньори няма как да водим задълбочени разговори за такава тръба, преди да им предложим ясен сценарий. В крайна сметка става въпрос за проект, за който не може да си позволим да говорим празни приказки. На инвеститорска среща през месец май ще се предложат няколко варианта за газов хъб с ясен правен анализ и с ясни икономически сценарии за участие. Едва тогава може да се обърнем към руската страна, давайки им и на тях уверения, че вариантите, които се предлагат, няма да са обект на промени в бъдеще. Защото като резултат от опитите да бъде реализиран "Южен поток" стигнахме до там да разгневим двама от основните си партньори – и Русия, и Европейската комисия, което е ювелирно изкуство, но ние си го умеем. На база на този предишен злощастен опит имаме намерение да представим на руската страна изключително ясен и устойчив във времето сценарий и на тази база да видим какво ще е тяхното решение. Знаем, че неведнъж Русия е заявявала, че има интерес от още тръби в Черно море, ако ѝ бъде предложен конкретен сценарий. И това, че той ще е разработен съвместно с Европейската комисия, ще е гаранция", посочи Томислав Дончев.

За морския участък и руската тръба и доставчиците по нея отговорите трябва да даде ЕК. Правната експертиза по такъв деликатен казус, свързан с Третия енергиен пакет, е от тяхната компетенция, допълни той.

По думите му, представената в началото на миналата година сурова идея за газоразпределителния център, вече е по-конкретна, но от финалната дейност на работната група ще зависят икономическите анализи.

Проектът все още не е остойностен. Преди година се изчисляваше на 2.2 млрд. евро, но сумата включва и рехабилитацията на газопреносната ни мрежа, по която вече се работи, бяха рехабилитирани компресорни станции, а наскоро и Брюксел включи сред приоритетните за финансиране проекти този за модернизация на газовата ни мрежа за 174 млн. евро. Трябва да се уточни и какъв ще е делът на българската държава в хъба, какво публично финансиране ще бъде търсено и какво ще се даде от българския бюджет. Стои и въпросът каква част от целия проект ще се даде на честни инвеститори.

"Тортата още не е разрязана, това също се преценява. Задачата за май месец е ние да можем да предложим на всички заинтересовани няколко детайлно разработени като технически, икономически и бизнес модели варианта, за да може всеки да избира най-реалистичния от всичките", посочи Томислав Дончев.

"Има интерес от няколко държави, от най-големите инвеститори искат информация в аванс. Едно е държава членка сама да си прави някакви планове, друго е да тръгне по по-трудния, но по-солиден път и да го направи с ЕК. Интерес има от първокласни играчи и лично аз съм водил разговори с повечето от тях", допълни той, но отказа да ги назове с мотива, че не би било сериозно да прави това.