Томислав Дончев: Ще направим всичко възможно да изразим солидарност с Великобритания

Ако скандалите в управляващата коалиция са обществена щета, още по-лошо е обратното

Сн.: БГНЕС

Господин Дончев, защо България не отзовава руски дипломати, както направиха почти всички останали европейски държави?

Това е решението към момента. Очакваме премиерът Бойко Борисов да се прибере в София идните часове (интервюто е правено във вторник -бел.ред.), междувременно текат разговори и у нас, и с партньорите ни - ако има промяна в решението, ще го разберете.

Да, но това не отговаря на въпроса за солидарността. А именно - защо България не показва солидарност, каквото правят останалите държави-членки? И не само те.

Длъжни сме да покажем такава. Тя наистина е политически сигнал и ние ще направим всичко възможно да изразим солидарност с Великобритания. В този смисъл очакваме, разбира се, и доклада на Международната организация за забрана на химическото оръжие.

Членове на правителството вече се похвалиха с успеха на срещата ЕС - Турция във Варна. Защо тълкувате това за успех, при положение, че всички прогнози за липса на какъвто и да било пробив, се оказаха валидни?

Не знам защо е имало очаквания само в рамките на една среща да има пробив. Не знам кой е очаквал това. Ако има новина, това е, че диалогът започва или продължава – зависи от интерпретацията. Имаме няколко теми, всички те са от съществено значение и нито една от тях не е ″лесна″. Едната е сигурност, тероризъм, мигрантски натиск; от другата страна е далеч по-обемния и сложен въпрос с амбициите на Турция да стане член на ЕС.

Защо, според вас премиерът Борисов предпочете да постави пред Ердоган въпроса за тракийските обезщетения, както настояваха от БСП и президента, но не и въпроса, за който настояваха редица неправителствени организации и извънпарламентарната опозиция – за човешките права в Турция, за съдиите в затворите, за журналистите?

Не знам дали тези теми не са били поставени, доколкото сме информирани, е имало двустранна среща, част от тези въпроси мисля, че са поставени, но не съм присъствал.

В средата на председателството и на фона на всичките ни претенции като държава, че сме несправедливо извън Шенген, миналата седмица стана ясно, че граничари напускат постовете си на летище София и в България безпрепятствено влизат десетки хора. Как си обяснявате това като представител на правителството?

Стандартният отговор е, че очевидно става дума за извънреден случай. Дори и съвършената система има някакви пропуски. Тук за мен въпросът е - без да издавам присъди в аванс и да изземам функции – как така невероятно няколко служителя си оставят работата в синхрон? Толкова невероятно изглежда, че чак дори не изглежда случайно. Дори и репутационно, не просто от гледна точка на сигурността, е неприятен инцидент, предвид политическите усилия на правителството България да влезе в Шенген.

Да се върнем малко назад в политическото време. Господин Дончев, има ли гадове в българската политика?

Има, как да няма.

Кои са?

Този въпрос е по-труден от първия. Не ми харесва обаче, че ме вкарвате в ролята на херменевт и тълкувател на думите на премиера. Питайте него.

Въпросът бе дали има гадове, а не какво мислите за изказването на Борисов. Вие сам казахте, че има. Затова, моля назовете ги.

Не очаквайте да ги изброя поименно. Но искам да уточня - за мен укорително прозвище заслужава не този, който поддържа политическа теза, различна от моята. Също и не този, които говори лоши работи за мен - тази технология е позволена.

Тревожат ме две неща - патологичната склонност в последните години да се пълнят главите на хората с глупости. Това има дългосрочен унищожителен ефект по отношение на самата политика. И после, дори да ти се отвори възможност да управляваш, няма инструментарум за това. Концесия, обществена поръчка, еврофонд - всичко стана мръсна дума, всичко е лошо. Мога да продължа още: ако се съобразяваш с европейското законодателство и си стриктен и дисциплиниран член на ЕС, ти си послушко, с мек гръбнак, който служи на "господарите". Тая технология е патологична в дългосрочен план, както казах. Това за гадовете.

Вторите, които не знам дали бих нарекъл гадове, но при всички положение терминът би бил нелюбезен, са всички онези, които правят политика с неполитически средства.

Как се прави такава политика?

Да си купуваш любов или подкрепа е неполитическо средство. Политическото такова е убеждение, избори. Не купуването на любов.

Да не би да искате наречете премиера Борисов "гад" или с друг нелюбезен термин, тъй като откакто е стартирало председателството, няма протест с финансови искания, който да не е удовлетворил? Последният пример са надзирателите в затворите.

Имах предвид друго, вие ме разбрахте, но потърсихте крива аналогия. Купуването на любов е, когато караш някого да ти даде подкрепата си не на база своите убеждения, а на база други средства.

Съвсем права изглежда аналогията, обаче. Така беше със служителите на МВР, така бе и със съдебна охрана и с надзирателите...

Вие бихте нарекли купуване на любов, водейки се от моя израз, но пък има и друга гледна точка: несъобразяването с исканията на една или друга група някой би го нарекъл тотална обществена нечувствителност – неспособност да чуваш болките и страданията на хората. Полярна може да бъде интерпретацията.

Добре, нека погледнем и от този ъгъл: обществена нечувствителност ли прояви премиерът, когато преди няколко месеца каза, че няма как да бъдат удовлетворени исканията на охранителите? И защо едва когато направиха голям протест, стана обществено чувствителен?

След протестите имаше и разговори. Ето защо съм убеден, че в тях е имало аргументи, с които тази гледна точка е надвила и е взето това решение.

Ако се придържаме към вашия изказ, ГЕРБ проявяват "обществена чувствителност", само по теми, които могат да ви навредят имиджово – протести, които могат да се успокоят с определени суми от бюджета и други като Истанбулската конвенция, които са непопулярни в обществото?

Трябва да правим разлика, защото имаше и други протести. Пред Министерския съвет имаше преди две - три седмици абсолютно партиен протест и не си спомням тогава някой да е проявил отстъпчивостта, за която вие говорите.

Съвсем друго е обаче, когато има секторен, отраслово искане на редица хора. Аз не твърдя, че всеки, който събере 60 души с някакво искане, трябва да получи положителен отговор. В крайна сметка демокрацията има много интереси, като голяма част от тях са взаимно изключващи се. Ролята на правителството и парламента е да търси баланс. Това се опитваме да правим - баланс между искания и интереси.

Сам споменахте за баланс при протести. Как балансирате между екопротестите и Цеко Минев, когото Борисов освети като краен собственик на "Юлен"?

Аз нямаше да бъда спокоен, без значение дали съм в кабинета си или не, ако знаех, че има опасност Пирин да бъде наистина застроен. Ако има такава опасност (сега не виждам), твърдя, че познавам и отделни камъни в Пирин, аз самият ще изляза да протестирам.

Друг беше въпросът.

Добре го разбирам. Но в крайна сметка, освен да се водя по законите и правилата, трябва да имам съвест. Аз, обичайки планината, ако видя, че има опасност да се вземе небалансирано решение, което унищожава планината, аз съм готов да протестирам. Честно ви казвам – не виждам възможност да бъде застроена 48% от територията на Пирин, каквито твърдения се чуха. Решението на Министерския съвет дава възможност да бъде строен лифт. Толкова.

Освен лифта и прилежащи съоръжения.

Зависи какви са съоръженията. Ако са водохващания...

Ако са водохващания, са забранени, когато става дума за непитейни цели. А изкуственият сняг все още не е питейна цел...

Обяснението, което получихме от министъра на екологията, е, че става дума за водоснабдяване на населените места под планината.

Иначе добре знаете, че въпросното решение на МС не отваря автоматично възможността да се строи каквото и да било. Оттук нататък има да се взема редица решения от компетентни органи. Т.е. всеки заинтересован има правото и задължението ако види нещо нередно да реагира. Но на този етап аз съм спокоен.

А спокоен ли сте за коалицията в тази широко прокламирана от вас и партньорите ви "стабилност"?

Аз съм тревожен ум по принцип. Но иначе - заплаха за управлението не е разбиването на парламентарния фундамент. Към момента, както казват социолозите, структурни предпоставки за това няма. Опасността за всяко управление, не говоря конкретно само за това, е друга. За да управляваш добре, не ти стига да имаш само мнозинство в НС. За да управляваш добре и със замах, да имаш смелост, трябва да си убеден в обществената си легитимност - че имаш минимум доверие, което ти позволява да работиш.

Усещате ли такъв минимум подкрепа?

Изборите бяха преди година. Трудно ми е да намеря друго доказателство за подкрепата. Ако усетя в лично качество съмнения в тази посока, не бих продължил да си върша работата.

Изпитвате ли известна доза несигурност в прокарването на управленските си решения от това, че разчитате за тях на Волен Сидеров?

Всяка коалиция изисква компромис.

Как ГЕРБ не прави компромис като всеки път критикува проруските позиции на БСП, например, но проруските позиции на "Атака" и Сидеров, не забелязвате?

Ние сме се критикували достатъчно. Исторически. Т.е. през последните години.

Т.е. казвате, че критиката ви към Сидеров от 2013 година, ако добре помня, е напълно достатъчна, за да оправдае настоящето ви управление заедно?

Не, не казвам това. Казвам пак – коалицията изисква компромиси.

Значи би трябвало и с БСП да можете да направите компромис. Те имат едни и същи виждания горе-долу: дружба с Русия, одържавяване - тук става дума за ЧЕЗ и Гинка Върбакова.

Одържавяването никъде не е записано в предизборната ни програма. Просто понякога се появяват ситуации, в които шансовете за действие са ограничени и трябва да се вземат малко или много нестандартни решения.

Иначе въпросът е важен, затова ще си позволя да върна спомените за година назад. Когато говорим за коалиция критериите са два: математика, т.е. подкрепа в НС и още един критерий – коя коалиция ще изглежда най-малко безпринципна. Тази коалиция, в която сме с патриотите, беше единствената възможна.

Не проявява ли ГЕРБ много силен двоен стандарт в сблъсъка си с БСП и в мълчанието си към Сидеров, при положение, че не изглеждат кой знае колко различни в момента?

Има разлики. Ако щете дори склонността да се опиташ да преодолееш различията и да работиш с другия – това също е разлика и тя трябва да бъде политически оценена. Нека не забравяме, че БСП се яви на изборите преди години със стратегия "анти-ГЕРБ". Те говореха само това.

Сидеров също е говорил анти-ГЕРБ доста, Валери Симеонов - също. Нима не помните, че през 2013 го. Сидеров бе на страната на условно наречените от Борисов "гадове"?

Не съм сигурен, че той влиза в тази категориална система. През годините е имал адаптивни позиции. Но връщайки се към периода от преди една година, друга коалиция бе невъзможна.

В коалиционното ви споразумение влезе текст, че различията ще ги уточнявате помежду си, а не през медиите – перифразирам. Как стигнахте до днес, когато коалицията се разбива в някое обзорно предаване по телевизиите следобед и се събира отново на следващия ден в сутрешния блок на друга медия?

Ние не сме се разбирали за омерта, това трябва да се обясни. Ще отговаря, описвайки алтернативата. За да не се случва това, трябва публично да няма ни коментар, ни стон. Аз по-скоро бих се притеснил от такава ситуация. Това означава, че ако има проблеми, те се говорят само по кьошетата и се правят компромиси всякакви – и принципни, и безпринципни. И че единствената цел е да стоим заедно, без значение на различията.

Ако скандалите между нас като партньори в управлението са обществена щета, ако създават чувство на нестабилност и несигурност, аз твърдя, че още по-лошо е обратното.

Като заговорихме за коалиции, как си обяснявате това, че ГЕРБ защитаваше по-жарко от ДПС закона "Пеевски" за КТБ?

Не съм следил в детайл парламентарния сюжет, но вероятно става дума за прагматични аргументи за действието на закона.

Т.е. не ви притеснява това, че ГЕРБ подкрепя проект на Пеевски именно за КТБ?

Мен много неща ме тревожат. Въпросът е има ли на заден план някаква политическа интрига, политически знак.

А има ли политически знак в това, че ГЕРБ подкрепя закон на Пеевски за КТБ?

Аз не бих търсил.

И в подкрепата на ГЕРБ за проекта на Пеевски за КТБ вие виждате само прагматизъм, така ли?

Ще ми се да е така.

Наказателният кодекс: при този вид на нереформирана прокуратура и при характеристиките на властта в България, че някои са "гадове", например, не смятате ли, че предложенията от Министерство на правосъдието, които правят прокуратурата оръжие срещу бизнеса, ще доведат до рекет? И то до такъв рекет, че някой да прави политика с неполитически методи, ако трябва да цитирам вас?

Винаги съществува подобна опасност. Всяка регулаторна функция крие такива рискове.

Още по темата
Още от Интервюта