Томислав Дончев: Звучи много готино да ни управляват експерти, но е заблуда

ГЕРБ е против програмно правителство. Ако не намерим партньори, ще служим в опозиция

Томислав Дончев, сн. БГНЕС

"Като се получи естествена нормална парламентарна конфигурация и има потенциал за правителство, ще се състави. Всичко останало са технологии за подмяна на вота на гражданите, каквито сме виждали в годините назад. А и всякакъв тип формат експертно, програмно и не знам какво правителство, обичайно в българската история ... са завършвали зле", казва вицепремиерът Томислав Дончев пред Mediapool. Според него ГЕРБ има голям напредък по заложеното в предишната им предизборна програма, но времето не им достигнало, а по доста теми нямало политически консенсус, какъвто ще продължи да се търси.

Г-н Дончев, обявената предизборна програма на ГЕРБ доста повтаря старата – за електронното управление, е-правосъдието, завършването на газовите връзки, либерализацията на енергийния пазар. Какво не достигна на ГЕБ в тези четири години, та залага на същите обещания?

Първо, в програмата няма обещания. Това е планов документ, в който има цели и разчети. Обещания правят тези, които говорят на едро с предизборни заклинания. При нас има разчети. Всичко в програмата не е писано с оглед да плени нечие въображение, всичко е смятано.

Колкото до присъствието на теми и от предишната програма, това очевидно са сектори, теми, ресори, проекти, по които има напредък, но процесът не е завършил. Мога да коментирам всяка една по отделно.

Давайте! Дигиталното правителство и правосъдие са теми, които засягат всички. След като не успяхте в този мандат, как ще го направите в следващ?

Например диверсификацията и доставките на природен газ - миналата година за първи път България потребяваше газ от алтернативни източници. Да, интерконекторът с Гърция не е завършен, но той физически се строи, а преди това десет години само се говореше. И въпреки всички трудности, трябва да бъде готов преди края на годината. Либерализацията на електроенергийния пазар е на последната права – за бита, но това е най-деликатният процес. Защото тук не става дума да се гарантира просто функциониращ пазар, а трябват допълнителни мерки за защита на енергийно бедните. Но това не е тема, по която в мандата ни не се е случило нищо.

Същото е при дигитализацията на администрацията. В самата програма има справки – например колко пъти са се увеличили заявките през REGIX. Ако имаше реални стъпки – смислени, координирани в посока електронизация на работата на администрацията, те бяха направени пред последните години. Има внедрени цели системи. България беше от първите в ЕС въвела електронно подаване и отчитане на проекти. Имаме изградена система за вътрешен оборот на документи за електронното правосъдие. Да, тя трябва да бъде продължена за общуване с граждани и процесуални представители.

Над половината модули на единната здравно-информационна система работят. Да, ще кажете, че не са присъединени към нея всички болници, поликлиники, аптеки. Да, но те са изградени и се интегрират.

В този смисъл остават две големи неща да се направят относно дигитализацията на публичния сектор.

Едното е електронната идентичност в документите за самоличност, което отваря гражданите към всички услуги на администрацията. Но тая процедура потъна в обжалвания през целия ни мандат.

Втората стъпка е електронизацията назад във времето. Електронните поръчки например съществуват отсега занапред. Но когато се говори за удостоверителни режими, говорим за документи, издадени например през 1968 г., а все още част от тях не са обърнати в електронен формат. За да се завърши оцифряването на всичките хартии в администрацията, трябват време и пари. За това дори има предвидени средства в Националния план за възстановяване и устойчивост.

Та, говорим за сфери и проекти, за които в рамките на мандата има прогрес, но не са завършени.

За голяма част от мерките в програмата залагате на парите от Европейския план за възстановяване и устойчивост.

Ние сме в напреднал етап на преговори и през втората половина на тази година България ще може да ползва тези пари. Това е конституция на управлението на публичните инвестиции и през следващите 4 години те ще са на разположение, независимо кой управлява. Всички мерки в националния план са изключително реалистични. Не се предвижда формирането на дефицити, които не е известно от къде ще се запълнят. Докато има програма на една политическа сила, чиято промяна на данъчния модел предвижда недостиг на година от 10 млрд. лв.

Заради Covid пандемията и сериозните плащания на компенсации за затворените бизнеси, и в момента бюджетът е на дефицит, а ГЕРБ не планира вдигане на данъци и осигуровки. Няма ли опасност този дефицит да се задълбочи значително и да доведе до проблеми?

Във времена на криза дефицитът не е най-страшното и най-лошото. Всички европейски държави имат дефицити , а ние сме в изключително скромна позиция в сравнение с тях. Въпреки усилията на българското правителство да осигурява подкрепа на хората и бизнесите, не сме допуснали експлодиране на външния ни дълг.

Пряко на въпроса – всичко зависи каква ще е 2021 г. Дали човечеството ще се справи с управлението на пандемията, за да се върнат икономиките на пътя на растежа, което ще се отрази положително на публичните финанси. Съвсем друг е сценарият, когато не успеем да се преборим с вируса през тази година.

А подготвени ли сте за такъв сценарий?

Кой колко е подготвен е малко условно. За САЩ, за най-големите икономики и държави не може да се каже, че са тотално подготвени, за да коментираме колко подготвена е България. Но очакваме да имаме лято, много близко до миналогодишното. А и голяма част от населението вече или се е срещала с вируса, или се е ваксинирала. И дори вирусът да се появи есента, очакваме да не се отрази толкова много на икономиката.

Сепаративно справяне, разбира се, няма. Една държава не може да се справи сама. Както и една икономика не може сама да се издърпа за плитката като барон фон Мюнхаузен от блатото. България е отворена икономика, и без достатъчен инвестиционен интерес, без потребление от основните дестинации за износ, не можем да говорим за възстановяване.

Не можем да прогнозираме нещо непрогнозируемо. Тъкмо добием увереност, че нещата са под контрол и се появи нова вариация на вируса. Но с повече разбиране и дисциплина от обществото, с лична отговорност, мобилизация на науката, се надявам да има възстановяване.

Как без данъчна реформа, с толкова сериозни разходи за компенсиране на затворени бизнеси, си представяте, че България ще може да постигне по-сериозен ръст на икономиката и да започне да догонва като стандарт останалите европейски държави?

Вдигането на данъци изобщо не е хубава реформа. Нито едно публично финансиране по отношение на бизнеса не може да замести ефектите от истинския стокооборот.

Първостепенно е световното възстановяване. Ако има такова, българската икономика ще се възползва по най-добрия начин от него. В следващите три-четири години по максимално ефективен – не казвам ефектен, а ефективен начин кумулативно да бъдат инвестирани всички средства от кохезионната политика, по общата селскостопанска политика и от националния план за възстановяване и устойчивост. Това ще удвои до 2025 г. обема на публичните инвестиции, включително тези в предприятията. Държавата трябва да направи всичко тези пари да се придвижат максимално бързо не само до гражданите, към които са пряко ориентирани много от мерките, но и към бизнеса.

Но миналата година мерки за подпомагане на бизнеса в Covid кризата, финансирани по програмата "Конкурентоспособност", обявени от правителството през пролетта, не можаха да стартират до есента.

Тук не сте съвсем коректна. Ако е имало забавяне, в масовия случай то се дължи на спор между администрациите и фирмата за съответствието към изискванията. Изрядните са си получили бързо парите.

Но да не забравяме – харчим публични средства и, освен да бъдем бързи, трябва да сме отговорни и към парите на данъкоплатците и те да отиват при тези, които имат нужда от тях и отговарят на условията. Да, администрацията вероятно не е толкова бърза, колкото се иска на бизнеса, но когато става въпрос за защита на публичния интерес, няма място за компромиси. В същото време това е процес, който администрациите никога не са правили. Дори това приходната агенция да стане разходна. Но се учат на нов опит и той ще бъде използван в годините напред.

В момента може да мине година и половина от подаването на проектите до финансирането им. Има срокове за изготвяне, за подаване, за оценка, за сключване на договори, за избор на изпълнители и доставчици – всичко това забавя процеса.

Но опитът от Covid кризата може да използва в проекти, където е необходима само проверка на съответствието. Тоест дадена схема да се отваря за широк кръг от фирми, които имат право на определено финансиране, или ваучерни схеми. Например за дигитализация на фирмите – за софтуер за управление на складови наличности или друго, обявява се конкретен ресурс, кандидатства се, предоставя се и след една година само се проверява дали продуктът е внедрен.

Да речем, че през втората половина на 2021 г. България е стартирала инвестиционния процес по всички налични ресурси, цикълът ще се завърти 2023 г., което е неприемливо. Ефектът от тези пари трябва да започне да се усеща още края на тая, началото на следващата година.

Относно ваучерната система бяхте обявили намерение за подобна помощ за листване на фирми на борсата, но така и не се случи.

Нямаше интерес от страна на компаниите.

Защото не е достатъчно ликвидна борсата ни или заради друго?

Подозирам, че има известна доза консерватизъм, но категорично спектърът за финансиране на бизнесът трябва да бъде разширен. В момента те разчитат на безвъзмездно еврофинансиране и на традиционните кредити, което не е достатъчно, ако искаме по-сериозен растеж.

В предишната си програма имахте намерение да пуснете до 20 процента от държавните енергийни дружества на борсата за набиране на допълнителен капитал, но това също не се стана.

Не беше събран консенсус за това, както и по други добри идеи - както политически, така и от страна на работодателите. Но ще продължим да работим в тази насока. В тази програма имаме същото намерение. Това е добра мярка, защото подобрява управлението на държавните фирми и е външна реакция на пазара. Това е знак, че тази компания се развива и управлява добре. Като се изключи критичната инфраструктура като АЕЦ, електропреносна и газопреносна мержа, може да се води разговор за останалите енергийни дружества.

А има ли по-ясна визия за трансформацията на въглищния комплекс "Марица Изток", който попада под ударите на европейското екозаканодателство, а там работят хиляди?

ЕК е наела консултанти, с които работим от няколко месеца по изработването на териториалните планове. Обсъжда се всичко на място – със синдикати, работодатели, местна власт. До септември те трябва да представят проектите си за териториалните планове за справедлив преход на районите Кюстендил, Перник и Стара Загора. В тях ще има комплекс от мерки, които трябва да имат инвестиционен характер – да създават работни места, а не само за преквалификация.

И в предишната, и в сегашната програма на ГЕРБ се залага на демонополизацията на Здравната каса. Но така и не са факт сериозни здравни реформи. В момента, независимо кой какви здравни осигуровки плаща, като се стигне до болница всички доплащаме. Имате ли по-конкретни идеи?

Кирил Ананиев, докато беше здравен министър, подложи на широка дискусия реформи за финансиране на сектора на здравния сектор, в което имаше елемент на демонополизация на Здравната каса. Но за всички по-чувствителни теми трябва консенсус и парламентарна подкрепа, което не се случи.

Дай Боже, пандемията да си отиде тази година и това е възможно най-добрият момент за равносметка какво работи и какво не. С какво се справи здравната система и с какво не? – включително относно финансирането. Това е най-удобният момент за стартиране на дискусия в парламента. Има и други болезнени теми в здравеопазването – създаването и задържането на медицинските кадри. Увеличеното обучение на студенти не е единственото решение, защото ако не успеем да ги задържим, ставаме донор на кадри за други системи и държави.

Заплащането в здравеопазването е друга важна тема, развитието на доболничната помощ, на спешната помощ – купени са линейките, трябва да се построят сградите, трябва да се купят медицинските хеликоптери. В България здравната превенция не се явява приоритет на хората.

В здравеопазването има много тежки въпроси за решаване, за което ние ще се борим, независимо в каква политическа роля.

Поставяте си за цел да върнете в България част от емигриралите в по-уредени европейски държави. Как ще постигнете това?

Социалното министерство през последните години се опита да представи на завършващи в чужбина български студенти възможностите за работа в България. И не с призиви: Елате си! България ви обича и ви чака! - не, че не е така, а с числа. И всъщност за машинен инженер или подобна специалност това си е оферта. Това са търсени специалисти, които получават добро възнаграждение у нас, и през ниските данъци и оставащите доходи на разположение, през покупателната способност се оказва, че те са по-големи отколкото в западноевропейска държава.

В момента колкото хора напускат България, толкова се завръщат. Тенденцията ще се обърне когато държавата стане по-богата, но истината е, че ремиграцията зависи от всичко – от нивото на сигурност, детски градини, образование, качеството на асфалта, какъв въздух дишаме. Очаквам това да стане към 2025 г. В момента има крехки тенденции за завръщане на българи на мениджърски позиции в компании, резултат от чужди инвестиции. Цели мениджърски екипи – особено в ИТ сектора, се прелокират в България заради ниските разходи и с тях се връщат много българи. Пандемията също върна у нас 100-200 хиляди души.

Тези тенденции могат да се закрепят и развият, защото ние имаме нужда от човешки капитал. Има остър недостиг на кадри – в ИТ сектора, инженери, квалифицирани работници.

Но коректните и атрактивни като заплащане инвеститори са съсредоточени в София и няколко големи града и продължава да се разтваря ножицата между развитието на регионите.

Защо смятате така? Във Враца например се развива фабрика за производство на автомобилни компоненти. Да, София и София-област привличат повече инвеститори, заради развитата инфраструктура и достъпа до летище, както и индустриалната зона край Пловдив – "Тракия", но и на Север има доста добри инвестиции. В Шумен също има индустриална зона, В Плевен също преди две години започна строеж на завод за автомобилни компоненти. В родния ми град (Габрово) има втори инвеститор в производството на оръжие. Не е вярно, че инвестициите са само в София и Пловдив.

Има отчетлив процес на реиндустриализация и благоприятни тенденции, които държавата трябва да засили. Едно е първична преработка на продукция с ниска добавена стойност. При детайлен анализ на експортната кошница на България се забелязват все повече по-сложни изделия, което означава, че голяма част от добавената стойност остава в България, което трябва да се засили. Колкото по-сложно, скъпо и комплексно изделие правиш, толкова повече пари остават на пазара тук. Това е и целта на програмата ни по линия на иновациите.

Кабинетът на ГЕРБ отнесе много критики заради анекса за концесията на летище София, който отлага плащането на такси на държавата през първите десет години за последните десет. Защо приехте това?

Колегата Желязков няколко пъти обясни причините. Аз получих няколко писма от авиационни гиганти след началото на кризата, където числата за състоянието на авиобранша бяха шокиращи. В едно от тях имаше очакване пътническата авиация да се върне на предкризисните нива не по-рано от 2023 г. В този смисъл държавният интерес не е нарушен, защото не говорим за опростени плащания.

Но тези пари от следващите десет години няма да са същите като след 25 години. Ще се отчете ли инфлацията, или днешните 1000 лв. си остават 1000 лв. и през 2035 г.?

Не съм запознат с такива детайли. Другият вариант беше да се прави нова концесията. А дали смятате, че ако днес се прави търг за концесия, би имало същият интерес?

Това означава ли, че ако не сте били склонили за отложеното плащане, е щял да се развали договорът?

Не съм бил в кухнята на преговорите, но мога да гарантирам, че при сегашните условия в авиацията, подобни параметри на концесия не можем да постигнем.

В програмата на ГЕРБ липсва АЕЦ "Белене". Означава ли, че с проекта е приключено?

Искам да отбележа, че конкурсът за стратегически инвеститор в АЕЦ "Белене" не е прекратен. За мен двата варианта за използване на доставените реактори ще се развиват в следващите месеци като конкуренти. Който се окаже икономически по-изгоден за държавата и рамките на националния ни интерес, той ще бъде продължен.

А с руснаците говорено ли е за намерението реакторите за АЕЦ "Белене" да се използват на площадка на АЕЦ "Козлодуй"?

Истината е, че с двата реактори никой не може да прави нищо без участието на производителя. Това ядрено съоръжение без съгласието на производителя не може да се използва и в този смисъл сме в постоянна връзка с "Росатом". Същото е и за процеса по диверсификацията на ядреното гориво в АЕЦ "Козлодуй".

Всичко, за което си говорихме дотук, може да изглежда прекрасно, но знаем какво сочат социологическите проучвания – че макар и ГЕРБ да води в предпочитанията на хората и да се очаква да спечели изборите, няма да има достатъчно подкрепа за правителство. А опонентите ви гледат на ГЕРБ като на побойника в махалата – никой не иска да играе с него. Как тогава ще се състави кабинет, за да се реализират политиките ви?

Това са малко сметки без кръчмаря. Като се произнесе суверенът на 4 април, вече могат да се водят конкретни разговори какво може да се случи. В момента от името на суверена говорят политици, социолози, анализатори.

При всички положения, каквото и да се прави, трябва да е честно.

Добре, излизаме първа политическа сила, водим преговори с партньори, с които партньорството ни не би било противоестествено. Парламентарната аритметика е много коварна дисциплина. Това че някой може да се събере с друг, не значи, че трябва или че наистина може. Водим разговори с такива партньори, ако има в тоя парламент, ако успеем да сформираме правителство честно, не под етикетите програмно, експертно. Ако не, ще служим на народа в опозиция.

Засега само от ДПС са дали знак, че са готови да работят с ГЕРБ. Всички останали се дистанцират от вас.

Тяхна воля. Пък и в крайна сметка да не я докарваме до ситуация, в която ние искаме да работим с някой, пък той не иска. Дори и някоя от тези партии да иска партньорство с нас в бъдеще, не съм сигурен, след всички изречени обиди в последните месеци, че поддръжниците и членовете ни биха били съгласни с подобно партньорство.

Като се получи естествена нормална парламентарна конфигурация и има потенциал за правителство, ще се състави. Всичко останало са технологии за подмяна на вота на гражданите, каквито сме виждали в годините назад.

А и всякакъв тип формат експертно, програмно и не знам какво правителство, обичайно в българската история и то не тази от последните 30 години, а по-дълбоката, са завършвали зле. И за това си има низ причини.

Първо, не е ясно кой носи отговорност за подобно правителство, което е подкрепено от пет политически партии с министър-председател някой свеж и готин човек – експерт, актьор или друг.

Второ, липсата на солидна адекватна подкрепа в парламента от политическите сили, които имат представители в кабинета.

Трето, имаме голям блян да ни управляват експерти. Звучи много готино, страшна работа. Само че това е заблуда. Да управляваш даден сектор трябва да имаш определени нива на експертиза. Но да сведеш политика до експерт е ограничаване и деградиране на основната му функция. Политикът прави политики. В администрацията има експерти за становища. Ако няма, може да се наемат консултанти. А в политиката трябват лидери, които да правят политики и умеят да носят отговорност.

И пак казвам – каквото и да се случва, трябва да е честно, защото тия политически сили, които гражданите са ги пратили в парламента с една задача, вършат нещо друго и после гражданите няма да одобрят това и ще им търсят отговорност.

Може ли да се стигне до нови избори наесен?

Нищо не може да се изключи. Ще стане това, което българските граждани са решили. А пък аз вярвам в колективната мъдрост на българите. Важно е на българския политически пазар да няма стоки менте, на чиято опаковка да пише едно, пък вътре да е друго.

Споделяне

Още по темата

Още от Избори 2021