Топката за АЕЦ "Белене" вече е в полето на кабинета

Парламентът напълно очаквано одобри в четвъртък предложението на ГЕРБ и Обединените патриоти относно възобновяването на АЕЦ "Белене“ и отхвърли далеч по-конкретните текстове на БСП за действия по ядрения проект.

С одобрението на 172 депутати, при въздържали се двама и 14 против, бе прието решение, с което парламентът оставя отговорността за всички бъдещи решения по АЕЦ "Белене“ на правителството на ГЕРБ. Така Министерският съвет трябва да отмени своето решение от март 2012 г. за спиране на строежа на АЕЦ "Белене“, да предприеме действия по отделяне на активите и пасивите на ядрения проект от "Националната електрическа компания“ (НЕК) и до 31 октомври 2018 г. да подготви процедура за избор на стратегически инвеститор.

Така ще бъде направен опит за оползотворяване на направените вече инвестиции за 3.5 млрд. лв., но без държавни гаранции за кредити, договори за изкупуване на тока от централа или за покриване на разликата с пазарните цени, както и без прилагане на други непазарни механизми.

Парламентарното решение за спиране на проекта, взето също през март 2012 г. малко след правителственото като двойно подсигуряване, обаче остава. БСП искаше и неговата отмяна, за да може да се пристъпи към пълноценни разговори с потенциалните кандидат-инвеститори, които по думите на социалистите при половинчато размразяване на проекта няма да прояват сериозен интерес.

Според депутата от ГЕРБ и зам.-шеф на енергийната параламентарна комисия Валентин Николов парламентарното решение за стопиране на проекта може да бъде свалено след като се обяви процедура за търсене на инвеститор.

Представители на ядрения бранш обаче смятат, че взетото сега решение за отмяна само на правителственото решение може да породи юридически казуси и да бъде оспорвано от противниците на АЕЦ "Белене“.

След гласуването на парламентарното решение министърът на енергетиката Теменужка Петкова посочи пред журналисти, че то позволява търсенето на стратегически инвеститор и че ядрената централа може да бъде изградена до седем години.

Тя повтори твърдението си, че до момента има четирима кандидат инвеститори, които проявавали сериозен интерес.

Ден по-рано Китайската държавна ядрена корпорация и руската "Росатом“ потвърдиха интереса си да инвестират в АЕЦ "Белене“. Първите обаче повдигнаха въпроса за държавни гаранции, а вторите казаха, че чакат да видят какво точно ще реши парламентът.

От френската "Фраматом“ отрекоха да искат да стават акционери в проекта и обясниха, че интересът им е да са само доставчици. Четвъртият инвеститор се пази в тайна от правителството, но според представители на ядрения бранш става дума за американската "Дженерал Електрик“, която обаче също имала интерес да влезе в проекта само като доставчик, но не и като инвеститор.

Решението за размразяване на АЕЦ "Белене“ бе взето след тричасов дебат, в който ДПС потвърди позициите си против ядрения проект, а БСП се опита да убеди пленарната зала да приеме нейното предложение за отмяна и на двете решения за спиране на строежа. От ГЕРБ пък опитваха да лавират между коренно различните си позиции в годините. Така парламентарната група на управляващите опитваше да обясни, че решението на НС не е за рестартиране на проекта, а само за проучване ″дали е жизнен“.

ГЕРБ защити ″феникса″ Белене: Колайдерът на ЦЕРН – по-евтин

Заместник-председателят на парламентарната група "БСП за България" Жельо Бойчев се опита безуспешно да убеди колегите си, че, запазвайки парламентарното решения за спиране на строежа, връзват ръцете на правителството в преговорния процес за търсенето на инвеститор.

"Решението на ГЕРБ аз го чета само по един начин – като липса на доверие към вас, към българското правителство, което трябва да проведе тези преговори и след това да представи вариантите за реализация. И тогава ще преценяваме кое е изгодно и кое не е изгодно за държавата, но да ви дадат мандат да водите преговори, да ви вържат ръцете… всичко друго, но това за мене е бламиране, а да не се отмени решението на парламента от март 2012 година – е лицемерие, колеги от ГЕРБ“, заяви Бойчев от паралемнтарната трибуна.

Александър Ненков от ГЕРБ отрече това да е така, но призна, че подходът на управляващите е предпазлив. Според него обаче решението дава ясни граници за преговори.

"И вярваме, че ако бъдещите инвеститори наистина имат сериозно желание и виждат сериозен потенциал – икономически и финансов, то те биха били склонни да поемат по-големия риск, без да твърдим с гръмки заглавия как рестартираме проекта. Нищо не рестартираме. Даваме просто мандат за следващите пет месеца да се направят евентуално проучвания какъв би бил истинският инвеститорски интерес“, каза Ненков.

В подкрепа на решението на ГЕРБ се обявиха от "Обединени патриоти" и "Воля". БСП, макар и с критики, също деклалира подкрепата си за решението на ГЕРБ, за да се направела първата решителна крачка към рестарта на енергийния проект.

В нашия проект за решение доминира пазарната верификация - съгласни сме да се провери пазарната сила на този проект, обяви пък председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). Той обясни, че парламентът няма как да отмени решението си от 2012 г., тъй като то е било обусловено от решение на МС. В крайна сметка, изказването му, което трябваше да прозвучи в защита на рестарта на ″Белене″, прозвуча като негова яростна критика.

"... За тоя феникс, който очакваме да възникне, моля да съобразявате, нека този проект да си провери икономическата адекватност", призова Кирилов. Той припомни оценки на БСП, че АЕЦ "Белене" ще струва 6 милиарда, а колайдерът в ЦЕРН струвал 4.5 милиарда евро.

ДПС: Списъкът с неправилните решения е дълъг

Рамадан Аталай (ДПС) посочи основните аргументи на Движението срещу изграждането на АЕЦ "Белене" - липса на стратегия за енергетиката и визия, която да покаже с хоризонт 2030 г. какъв ще е растежът на икономиката, потреблението и как това ще бъде съобразено с нуждата от нови енергийни мощности, пречупено през диверсификацията на енергийните източници и енергийната ефективност. Освен това - от какъв тип ще са тези мощности: ядрена, парогазова, иновативна, и дали изобщо ще има нужда от нови.

″Поканихме премиера Бойко Борисов с ясната цел, не да дойде, за да го унижим, а да дойде в парламента и да обясни какво се случи в Москва и какви договорености са постигнати, и да поеме към следващата лента за рязане″, заяви Аталай. Смятах, че ГЕРБ вече са приключили списъка с неправилните решения. Явно, че списъкът още е дълъг, добави той.

″Вие спряхте проекта″, обърна се Аталай към ГЕРБ. И продължи: ″Сега какво ново се случи? В този проект, без разрешението на "Атомекспортстрой", без разрешението на Путин не можете да правите абсолютно нищо. Явно след срещата при Путин се е решило: трябва да създадем една нова тема в обществото и пускаме обществото да дъвче ядрената енергетика, защото имаме два реактора на площадката и се чудим какво да ги правим".

По думите на Аталай неясно е как така е преценено, че апортната вноска в едно бъдещо дружество, която държавата ще направи, е 30%, нито е ясно какво ще се случи с отработеното ядрено гориво и затова ДПС няма как да подкрепи "неясния изход от едно решение".