Топлофикационните дружества и “крепостните” граждани

В последните години ценообразуването в областта на енергетиката, нововъведената система на “дялово разпределение” на топлинната енергия и т.нар. такса мощност се превърнаха в изключително болезнен социално-политически и правозащитен проблем. Постоянното повишаване на цените на енергоносителите, създаването на дружества-посредници между крайните потребители и енергийните компании, неяснотата и сложността на нормативните актове, регулиращи тази сфера, са само част от факторите, довели до социално недоволство срещу “закрепостяването” на потребителите към доставчиците на топлинна енергия.

Голяма част от проблемите са заради приложението на подзаконови нормативни актове, които регулират подотрасъла. През юни 2002 г. Върховният административен съд (ВАС) бе сезиран с жалба на "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", срещу текстове от наредбата за формиране на цените на топлинната енергия, съдържащи драстични несъответствия със законови норми и предпоставки за произвол в ценообразуването на енергоносителите.

В наредбата се включваха формули за определяне на цените на топлинна енергия, в които фигурираше величината "други разходи, независещи от количеството пренесена топлинна енергия". Абстрактната и неопределена формулировка създаваше сериозни предпоставки за субективизъм, произвол и злоупотреби при ценообразуването. Така можеше да се включи в тази компонента и да се търси, под формата на цена за енергия, всеки разход, който бе извън пряката дейност по доставка на енергия, в това число командировки, джакузита, масажни столове и т.н.

Политическият и морален парадокс в случая произтичаше от факта, че предпоставките за това юридическо злепоставяне на българските граждани бяха нормативно заложени от Висшия изпълнителен орган на държавата.

С решение на ВАС от 18 юли 2002 г., обжалваните подзаконови норми бяха отменени като незаконосъобразни.

За съжаление, след влизането в сила на новия Закон за енергетиката (ЗЕ), беше приета Наредба за регулиране на цените на топлинната енергия, (обн.ДВ. бр.55 от 25 юни 2004 г.). В нея бе “възкресен” обявеният за незаконосъобразен от ВАС израз “разходи, независещи от обема на производството”. С това проблемът отново стана актуален.

След скандалните разкрития за злоупотреби в “Топлофикация – София” АД, по болезнено убедителен начин се потвърди предположението, че нормативната база позволява в цената на енергията да се калкулират “екстри”. Както се знае, проверките, които разкриха злоупотребите, бяха по повод поредното искане за увеличение на цените, отправено от столичната топлофикация до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). 

Към настоящия момент ВАС е сезиран с нова жалба на “Асоциация за европейска интеграция и права на човека” срещу новата наредба, имаща за цел преодоляването на “възстановената” неяснота при ценообразуването.

Нормативно заложената неяснота благоприятства злоупотреби при определянето задълженията на гражданите. Има дори случаи, в които експерти доказват, че е физически невъзможно количеството енергия, отразено в сметките, да е консумирано от потребителя.

Надписаните сметки

Относително най-голям брой са делата, заведени от хора, съмняващи се в точността на начислените им суми за парно. Много хора са принудени да прибегнат до съдебен процес, тъй като топлофикациите образуват изпълнителни дела срещу тях по “бързата процедура”. Дружествата имат право да получат изпълнителен лист само въз основа на извлечения от техни счетоводни сметки и да заведат изпълнително дело за по-малко от седмица.

Надеждно средство за защита срещу такава “атака” е завеждането на отрицателен установителен иск. Това не изисква заплащане на начислените суми. Предимство за ищеца, при предявяването на отрицателен установителен иск, е прехвърлянето на доказателствената тежест върху ответника. Топлофикационните дружества трябва да докажат наличието на валидно сключени договори с потребителя и точно отчитане и разпределяне на топлинната енергия.

Поради принципа на работа на уредите за измерване на топлинната енергия, при разглеждането на делото, от топломерите не могат непосредствено да се “черпят” данни за потребеното от абоната количество енергия за предходен период. Обичайно в хода на делото се назначава  съдебно-техническа експертиза. Тогава се налагат сложни изчисления за установяване на общото количество топлинна енергия, доставена до етажната собственост, установяване на количеството технологични разходи и топлинна енергия, и накрая изчисляване на количеството топлинна енергия за отопление на съответния апартамент.

В повечето случаи, дружеството не може да представи други документи, освен изготвени от него (частни свидетелстващи), за да докаже, че в съответната абонатна станция е постъпило количеството топлинна енергия, което те твърдят.

Съгласно чл.144 от ГПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, биха могли да удостоверят единствено, че съдържащите се в тях изявления са на съответните лица. Те не са в състояние да докажат, че количествата топлинна енергия, отразени в тях, са реално потребените.

Методика “на тъмно”

От общото количество топлинна енергия, отчетено от служителя на енергийното дружество, трябва да се приспаднат технологичните разходи. Винаги се оказва, че тези разходи се изчисляват по някаква методика, изработвана “на тъмно” от всяко топлопреносно предприятие. Тази методика-фантом никога не се представя по делото и не се цитира от вещото лице. Не се цитират и конкретни количества топлинна енергия, които се приспадат ежемесечно под формата на технологични разходи.

За да се установи разпределяната между апартаментите топлинна енергия е нужно да са известни поне общото количество топлинна енергия по топломера и технологичните разходи. Както беше посочено, данните за първата величина биха могли да се вземат единствено от частни свидетелстващи документи на съответното дружество, а за втората липсва обективна информация.

Това изначално опорочава резултатите от разпределението на топлинната енергия по апартаменти, защото не става ясно дали се разпределя действително консумираното количество енергия, или произволно посочено от топлофикационното дружество. В общия случай този извод е достатъчен, за спечелване на делото с решение, признаващо недължимостта на начислените суми за топлинна енергия.

По тези причини почти никога топлофикционните дружества не успяват да докажат пред съда дължимостта на претендираните от тях суми и потребителите печелят водените срещу монополиста дела.

Договорите с топлинните счетоводители

След въвеждането на топлинното счетоводство, разпределението на потребената топлинна енергия не се извършва от топлофикационното дружество, а от т.нар. търговец, извършващ услугата дялово разпределение. Неговата функция е да постави върху отоплителните тела на абонатите индивидуални разпределителни устройства и през определени интервали от време да отчита стойностите им.

Правозащитният проблем произтича от това, че сключеният с посредника договор обвързва и абонатите, които не са били съгласни с избора му.

До влизането в сила на ЗЕ (05.03.2004 г.), избирането на търговец, извършващ услугата “топлинно счетоводство, се регламентираше от чл.54, ал.1 Наредбата за топлоснабдяването. Според този текст, договорът за топлинно счетоводство не се сключва от общото събрание, а от всички потребители.

Следователно, за да бъде валиден, договорът трябва да е подписан от всички етажни собственици или от техен пълномощник.  Липсата на валиден договор за топлинно счетоводство, подписан от всички в етажната собственост, опорочава извършеното разпределение и е самостоятелно основание за уважаване на исковите претенции срещу топлофикационните дружества.

След приемането на ЗЕ, договорите за извършване на услугата “дялово разпределение” на топлинната енергия могат да бъдат сключвани от потребителите, чиято собственост общо възлиза най-малко на 90 % от отопляемия обем в сграда - етажна собственост. Така хората, притежаващи общо по-малко от 10 % от етажната собственост и отказали да подпишат договор за “дялово разпределение”, сключен при действието на ЗЕ, не биха могли да се позоват на обстоятелството, че не са имали воля за обвързване със сключения от “мнозинството” договор.

“Наказателните” сметки

За хората, които не са подписали договор с фирмата-разпределител, практически проблем от “обвързването” им с него възниква при отчитането на топломерите. В договорите традиционно се включва клауза, според която, неосигуряването на достъп за отчитане на тези разпределители означава автоматично начисляване на т.нар.сметки по “екстраполиран отчет” или добилите популярност “наказателни сметки”.

Често този механизъм се задейства по отношение на хора, които не живеят в апартаментите в съответната етажна собственост и дори не са знаели за съществуването на подобен договор. Обичайно топлоподаването в тези жилища е преустановено, но невъзможността за отчитане на уредите се интепретира от фирмата-разпределител и топлофикационното дружество като отказ за предоставяне на достъп. По тази причина се начисляват огромни “наказателни сметки”.

Като цяло, създадената до момента съдебна практика аргументира извода, че пренасянето на споровете между потребители и топлофикационни дружества в съдебна зала е стратегически добър ход за гражданите. В съда особеностите на нормативната регламентация и по-конкретно нейната неясноста, се обръщат срещу нейните създатели и “бенефициенти”, които срещат сериозни затруднения при доказването на конкретни вземания срещу потребителите. Воденето на такива дела е и най-ефикасно правно средство за граждански отпор срещу толерираните и свързани с държавата монополисти.

*Катина Бончева е адвокат от “Асоциация за европейска интеграция и права на човека” (АЕИПЧ) – гр.Пловдив. Тази публикация е част от съвместния проект “На светло” между CEE Trust, фондация "Правна алтернатива" и Mediapool, чиято цел е да изважда наяве и да дискутира казуси от широк обществен интерес.