Местни избори 2015

"Топлофикация-София" е черна дупка за пари и емоции

С идеи и желание столицата може да стане по-добър град за живеене, смята Трайчо Трайков, водач на листата за общински съветници на София от Реформаторския блок

Тройчо Трайков, сн. БГНЕС

В момента взаимоотношенията между абонатите (не клиентите) и "Топлофикация-София" са ужас без край, породен от съмненията им, че плащат за нещо, което не ползват, а в същото време не могат да се "разведат" с дружеството. Това трябва да се промени, а възможностите са различни, смята Трайчо Трайков, водач на листата с кандидати за общински съветници в София на Реформаторския блок.

По думите му, в момента общинската администрация се интересува повече от себе си, отколкото от нуждите на бизнеса и хората.

Г-н Трайков, София добро място ли е за правене на бизнес?

София е може би най-привлекателното място за бизнес в страната по редица причини – транспортна и комуникационна инфраструктура, квалифицирана работна сила, административен център, наука, културен живот, гастрономия и т.н. Проблемите са в две посоки – от една страна замърсена градска среда и проблеми с придвижването, от друга – ниско качество на административните услуги.

Ефективна ли е общинската администрация?

Получава се усещането, че тя слабо се интересува от нуждите на бизнеса и хората, а основно от себе си. Трудно се получава информация, процесът на взимане на решения е непрозрачен.

Решението е въвеждането на инструменти, които автоматично да дават приоритет на "клиентите“ на общинската администрация, като например принципът на мълчаливото съгласие вместо мълчаливия отказ, който в момента е масовата хипотеза.

Крайно належащо е да се създаде регистър на плащанията, за да се види в какъв ред общината плаща по договорите си, в регистъра на общинските обществени поръчки да се вижда кой печели и с каква оферта, а в регистъра на общинските имоти да са представени намеренията на общината по всяка позиция – дали ще ги развива сама, в партньорство или ги предлага на външни инвеститори. В момента такава информация е много трудно достъпна.

Освен това общината не е ефективна в събирането на вземанията си и за компенсация таксува например сметосъбирането значително над реалната цена на услугата, като само за последните три години столичани са надплатили около 100 млн лв.

Има ли нужда общината да притежава свои дружества, включително и банка?

Не виждам проблем в това, стига общината да се отнася към собствеността си като добър стопанин.

В досегашната практика обаче, примерите са повече в обратната посока. Водната концесия е неизгодна, масово се продадоха общинските жилища, които биха могли да са инструмент за социална политика, а "Топлофикация-София", която общината държеше да получи от държавата, е наникъде. Все пак връщането на контрола над Общинска банка беше добре.  

Трябва ли "Топлофикация-София" да остане общинска собственост и как могат да се решат проблемите на това дружество?
 
Запазването на собствеността в "Топлофикация-София" се разглежда като гаранция, че ще има централно топлоснабдяване в София, а цената ще е под контрол. На практика обаче дружеството създава сред абонатите си - умишлено не казвам клиентите – усещане за несправедливост и принуда, задълженията са огромни и растат, а цената никак не е ниска.

Събираемостта на сметките е малко над 50% - положение, при което никоя фирма не би оцеляла, а задълженията са 800 млн лв и растат. Жалко е, че не беше инвестирано в инсталация, която да ополозотворява RDF-горивото от новооткрития завод за боклук, като по този начин цената на топлоенергията можеше да намалее с над 10% - честно казано ми е трудно да си обясня този пропуск на общината.

Вместо това сега столичани ще трябва да плащаме по 25 млн лв годишно за транспортиране и изгаряне на брикетите в циментовите заводи из цялата страна. Основният проблем обаче, независимо чия е собствеността е, че сметките не са директно свързани с количеството потребена енергия, а раздялата, като в някакъв католически брак е невъзможна. Това създава омраза, която принципно няма място в отношенията между клиенти и доставчик на услуги.

Как може да бъде решен този проблем?

Ако говорим основно за финансово оздравяване на дружеството, стъпките са следните: сключване на договор с независим външен мениджмънт с висока репутация, който в срок от една година да повиши оперативната ефективност с поне 30% и събираемостта поне до 90% (основно чрез юридически действия и споразумения), както и незабавно начало на подготовката за изграждане на инсталация на RDF-гориво от завода за боклук и евентуално на нова когенерация (ако сметката излиза след оправдано затегнатите наскоро изисквания за изкупуване на енергията от когенерации).

За двата проекта ще е необходим значителен финансов ресурс, който общината може да избере да гарантира или със собствените си активи и да запази пълен контрол, или под формата на някакво публично-частно партньорство и да остане с частичен контрол, но без да поема нови задължения.

Ако обаче искаме да решим и моралния проблем между дружеството и клиентите като елиминираме недоверието и злоупотребите и свържем сметките директно с потреблението, сякаш няма друг вариант освен преустройство на сградните отоплителни инсталации от вертикални в хоризонтални и смяна на щранговете.

Как може да се финансира такъв мащабен проект, защото ако се чака това да стане само с пари от собствениците на имоти, надали ще се случи?

Факт е, че в новопостроените, топлоизолирани сгради с хоризонтална отоплителна инсталация, сметките са по-ниски, а температурният комфорт по-голям. Такава инвестиция е самоизплащаща се, така че може да се финансира на еско-принцип от общински или държавен фонд или чрез публично-частно партньорство. Може да се съчетае с програмата за саниране и да представлява допълнителен стимул за етажните собствености.

Във всеки случай, алтернативата е запазване на сегашното положение, което е черна дупка за пари и емоционална енергия. Поне докато технологиите за локално отопление на базата на ВЕИ не станат толкова достъпни, че нуждата от централно топлоснабдяване отпадне. Което вероятно ще стане в не толкова далечното бъдеще.

Нужна ли е промяна в системата за паркиране в София, разширяване на платените зони?

Сегашната система е по-добра от предишната никаква. Убеден съм, че повечето хора предпочитат да платят 1-2 лв. за паркиране в центъра на града, вместо да обикалят половин час да търсят място. Затова и разширяването на зоните е резонно, но при положение, че живеещите в тях плащат разходоориентирани цени за винетките – от порядъка на 5-10 лв за година.

В същото време е неправилно паяци да вдигат колите със софийска регистрация от зоните за платено паркиране, въпреки че по дефиниция не пречат на движението, само защото общината е неспособна да събере глобите по нормален начин. Дори поставянето на скоби е прекалено, по същата причина, а и защото допълнително те "глобяват“ с времето за изчакване на екипа. По-честно ще е и да се промени софтуера на системата, така че да дава възможност с втори смс да маркираш края на паркирането и плащането да отговаря до минута на реалното време за престой.

По-големият проблем е с изграждането на многоетажни паркинги в ключови локации, което ще даде възможност за престой над два часа в синята зона. Твърди се, че такива паркинги не са привлекателни за инвеститорите, в сравнение с алтернативни инвестиции на същите парцели. Затова е смислено общината да поеме водеща роля. Тогава вече няма да има никакво оправдание за паркиране по тротоари и зелени площи и паяците могат да влизат в действие.

Предизборна кампания Местни избори 2015. Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Споделяне
Още от Интервюта