Тотален крах на прокуратурата и МВР по делото срещу "абсолютния престъпник"

Върховният касационен съд (ВКС) окончателно потвърди във вторник тоталния крах на прокуратурата и МВР в опита им да докажат, че бившият военен министър Николай Цонев е дал на следователя Петьо Петров, известен като Пепи Еврото, подкуп от 20 000 евро с посредничеството на съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов.

Съдиите Таня Кънчева, Юрий Кръстев и Биляна Чочева недвусмислено приемат мотивите и позициите на колегите си от долните две инстанции, че не тримата подсъдими, а именно основният свидетел Петров е извършил престъпление в случая – провокация към подкуп.

"Внимателният прочит на мотивите на въззивната инстанция разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение", недвусмислено заявява ВКС в мотивите си, отхвърляйки категорично доводите на прокуратурата срещу досегашните две оправдателни решения на съда по делото.

В момента Пепи Еврото оглавява следствения отдел към Софийската градска прокуратура, известен с това, че работи по почти всички знакови разследвания, образувани след идването на Сотир Цацаров начело на държавното обвинение.

Решението и унищожителните за разследващите мотиви на Върховния касационен съд (ВКС), меко казано, би трябвало да разклатят стола на Петьо Петров предвид факта, че той не само, че е логично да е заплашен от уволнение, но и би следвало на свой ред да стане обвиняем и подсъдим.

Самият Цацаров досега коментираше твърде лаконично катастрофалния за прокуратурата ход на делото, заявявайки единствено, че трябва да се изчакат решенията и на трите съдебни инстанции по случая, което вече е факт.

Знаковото дело започна, след като на 1 април 2010 г. полицаи арестуваха Николай Цонев във Военна болница, където той бе отишъл на преглед. Акцията бе ръководена от тогавашния заместник-градски прокурор Роман Василев. Самият Василев, който бе там, за да осъществява надзор за законност върху действията на полиция, на практика наруши правата на задържания.

Случаят ще се запомни с "крилатата" реплика на вече бившият зам.-градски обвинител към Цонев: "Г-н Цонев, обвинен сте в престъпление корупционно... Тъй като сте абсолютен престъпник, колеги...като за всеки престъпник, долу на земята!" Заради нея той бе наказан с порицание от Висшия съдебен съвет и си направо отвод по делото.

ВКС е напълно съгласен с мотивите на долните две инстанции

Подобно на мотивите на Софийския градски съд (СГС) и Софийския апелативен съд (САС), ВКС също съсредоточава основната част от разсъжденията си по казуса върху поведението на основния свидетел и агент под прикритие по делото – шефът на столичното следствие Петров.

Както и долните две инстанции, третата е категорична, че "че без активната намеса на свидетеля Петьо Петров, подсъдимите Сантиров и Попов не биха се ангажирали в извършването на инкриминирания им корупционен акт, в който е било въвлечено и името на подсъдимия Цонев".

Върховните съдии Кънчева, Кръстев и Чочева се спират подробно и на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) по случаи, в които е налице престъплението, извършено от Пепи Еврото – провокация към подкуп.

"Основополагащ е принципът, че вътрешното право и съдебна практика не следва да толерират употребата на такива доказателства за осъждане на подсъдимия за престъпление, което той не би извършил без недопустимата намеса на агенти под прикритие, свързани с държавните служби, които в такива случаи имат ролята на провокатори. Само намаляване на наказанието на подсъдимото лице, възприемано като подход в някои европейски държави, не е достатъчно ефективно средство за преодоляване на негативния ефект от употребата на подобни доказателства.

Следвайки посочените дотук принципни положения, ВКС намери доводите в протеста (на прокуратурата – бел.ред.)за незаконосъобразно оправдаване на подсъдимите, което да е било свързано с неправилна оценка на доказателствата по делото при изясняване на инкриминираната им дейност и ролята на свидетеля Петьо Петров, като напълно неоснователни", категоричен е Върховният касационен съд.

Третата инстанция тотално отхвърля мнението на прокуратурата, че за да направи извод за наличие на провокация към подкуп, Софийският апелативен съд (САС) е "превратно е оценявал или игнорирал съдържанието на доказателствените средства".

"Последователно и аналитично, с нужната прецизност и пълнота, въззивният съд е изследвал всички доказателствени материали, съпоставял ги е едни с други, проверявайки тяхната истинност и достоверност, като на тази основа е формирал убеждението си, че без активната намеса на свидетеля Петьо Петров, подсъдимите Сантиров и Попов не биха се ангажирали в извършването на инкриминирания им корупционен акт, в който е било въвлечено и името на подсъдимия Цонев. В тази посока, данните от разпечатките от мобилните оператори, че Сантиров е търсил свидетеля Петров – на 16.02.2010, както и на 15.03.2010 г., а Попов – на 26.03.2010 г., освен, че не са били игнорирани, както се сочи в протеста, то съвсем не са имали определящо значение за извода за реализираната от свидетеля Петров провокация", аргументира се ВКС.

Не е важно кой кого е избирал, а какво си говорят

По-нататък в мотивите си върховните съдии подлагат на детайлна критика твърденията на разследващите, че хронологаията на телефонните разговори между Сантиров, Попов и Петров показвали, че не той е активната страна. Според магистратите "същественото е не кой, кого и кога е избирал, а какво е било съдържанието на провежданите разговори с оглед обвинителната теза, която е била основана на показанията на свидетеля Петров и записите на тези разговори с технически средства, с които той е бил оборудван".

"Съдържанието на записаните със специални разузнавателни средства (СРС) разговори в периода 17.03 – 01.04.2010 г. по недвусмислен начин са очертавали, че до срещата между Сантиров и свидетеля Петьо Петров на 17.03.2010 г., както и общата среща на Сантиров, Попов и свидетеля Петров на 18.03.2010 г. в сладкарницата на "Гранд-хотел София", нито един от подсъдимите не е знаел, нито е проявявал интерес към следствено дело No 105/2009 г. (разследването за закупуването на армейската комуникационна система "Странджа 2", за което прокуратурата твърдеше, че Цонев е искал да бъде "смачкано" – бел.ред.), за да се счита, че всеки един от тях е имал намерение или нагласа да въздействат за благоприятното му разрешаване в полза на Цонев. Още по-малко от разговорите е било изводимо такова намерение на подсъдимия Цонев", допълва съдът.

ВКС напълно се присъединяват към доказателствения анализ, извършен от втората инстанция, според която "идеята за даване на подкуп съвсем не е възникнала самостоятелно при всеки един от подсъдимите, а очевидно е била имплантирана от свидетеля Петьо Петров чрез неговото последователно и целенасочено упорито поведение в изпълнение на предварително разработен план и стратегия за протичане на срещите с участие на служители от МВР и ДАНС".

В окончателното решение по казуса подробно са изброени срещите между Сантиров и Петров, на които настоящият шеф на столичното следствие "е ориентирал темата на разговор към "делото на Цонев", убеждавайки колко сериозно е положението му, той е въвлякъл името на Тенчо Попов като евентуална връзка с Цонев и най-важното – свидетелят Петров е определил параметрите на подкупа (50 000 евро за него и 20 000 лв. за експертите) и действията, които следва да предприеме, за да ги получи".

Петров дава лъжливи сведения още преди началото на разследването

"Данните от записите на въпросните срещи напълно са компрометирали и верността на твърденията на свидетеля Петров за предмета на разговора му с подсъдимия Сантиров при срещата им на 12.03.2010 г. (че Сантиров му говорил за следственото дело на Цонев и желанието на последния "да се оправя")", продължават мотивите на Върховния съд.

Магистратите преповтарят като правилни изводите на колегите си от апелативната инстанция, посочвайки, че очевидно "отразеното от свидетеля Петров в неговата докладна от 16.03.2010 г. (че Сантиров му бил предложил подкуп от името на Цонев) е невярно, а именно това е било използвано като основание за образуване на досъдебно произовдство и предприемане на действия за подслушване и проследяване на тримата подсъдими, както и възлагане на свидетеля Петров на конкретна роля при срещите им от 17.03.2010 г. нататък – роля, която е била сходна с тази на агент под прикритие без същият да е имал такова формално качество, нито да е била приведена в действие процедурата по разрешаване и контрол на такава специална техника за разследване".

"Преценката за провокация към подкуп обаче не е била изградена единствено върху факта за проявената активност на свидетеля Петров при първоначалните контакти, но и с оглед цялостното му поведение, разгледано в неговата последователност и връзка с това на подсъдимите. Внимателно са обсъдени всички аспекти относно причините за започване на операцията, начина ѝ на провеждане, респективно характера и степента на участие на свидетеля Петров и службите, под чийто контрол и инструкции е действал, разкривайки действителната картина на разследване, което се отклонява от принципите за законност и справедливост.

Обстоятелството, че подсъдимият Сантиров се е поддал и се е съгласил да посредничи, а впоследствие подсъдимият Попов е обсъждал детайли от предложената му от свидетеля Петров корупционната сделка, не променя по никакъв начин безспорно установеното положение за осъществената от свидетеля Петров провокация, без която случаят не би имал това развитие", заключва ВКС в края на решението си.

Парите от подкупа продължават да са с неизяснен произход

Върховните съдии Кънчева, Кръстев и Чочева се спират в мотивите си на още едно обстоятелство, коментирано от прокуратурата като превратно възприето от САС и СГС – неизясненият произход на парите от подкупа, който разследващите твърдят, че Попов е дал на Пепи Еврото.

"Оплакванията на прокурора, че в тази връзка е бил даден приоритет на обясненията на подсъдимия Попов от съдебната фаза (че в хартиения плик са се съдържали неденоминирани български лева, а не сумата 20 000 евро), като същевременно не са били съобразени дадените от него на досъдебното производство (за предаден му от непознато лице бял запечатан плик, който той разпечатал и установил банкноти от 200 евро и същия плик предал при срещата му със свидетеля Петьо Петров в нотариалната кантора) не представлява верен прочит на въззивните мотиви. Съвсем очевидно е, че САС не само не е проявил доверие към твърденията на подсъдимия Попов от съдебната фаза, но и внимателно и критично е обсъдил обясненията му от досъдебното производство в съчетание с всички други данни за плика, в който са се намирали банкнотите и начина, по който са били приобщени като веществени доказателства по делото", контрира ВКС.

Подобно на САС, последната инстанция също допуска, че пликът с пари, представен по делото като веществено доказателство, действително би могъл да е станал обект на манипулация, доколкото Петьо Петров първо не го е предал веднага на разследващите, а и по него личат само неговите отпечатъци и тези на следователя по случая, но не и тези на Попов.

"Съпоставката на данните за състоянието и съдържанието на плика, който подсъдимият Попов е твърдял, че е предал на свидетеля Петров (на досъдебното производство – запечатан, който той разпечатил и установил 200 еврови банкноти, а в съдебната фаза – незапечатан плик със стари банкноти, съответно и в двата случая разпечатан плик), пликът, който свидетелят Петров е предал с протокол за доброволно предаване (запечатан, в който са установени 100 банкноти по 200 евро, а това е могло да стане чрез разпечатването му) и предадения за експертно изследване (незапечатан с неотлепена защитна лента, т. е. без следи да е бил запечатван и разпечатван), върху който са били открити дактилоскопни следи само от свидетеля Петров и следователя, са породили сериозни съмнения за идентичността между получения от свидетеля Петров плик и този, който той е предал на следователя", припомня ВКС.

И добавя някои собствени разсъждения по въпроса: "Нещо повече, с оглед особената роля на свидетеля Петров в цялата операция, странното му поведение да не предаде плика с банкнотите непосредствено след получаването му от подсъдимия Попов и излизане от кантората (където са се намирали служители на ДАНС, прокурор от СГП и следовател) и необяснимото поведение на разследващите, които не са предприели мерки да изискат това да бъде сторено, разумно са дали основание на САС да не изключи възможността от манипулация на плика и неговото съдържание преди съставяне на протокола за доброволно предаване от 01.04.2010 г. Това е и решаващото основание да не приеме, че подсъдимият Попов му е предал плик, съдържащ сумата от 20 000 евро, явяващи се предмет на престъплението подкуп."

Твърде много гафове, никаква отговорност

Макар и остро критично, решението на Върховния касационен съд по делото "Цонев, Сантиров и Попов" пропуска редица други съмнения, които станаха известни на обществеността по време на разглеждането на казуса в съдебната зала.

По време на този процес Софийският градски съд категорично установи, че вече бившият зам.-градски прокурор на София Роман Василев директно е нарушил на няколко пъти закона, разписвайки вместо бившия вътрешен министър Цветан Цветанов разпореждания за подслушване, мотивирайки вместо съда разрешения за спешни СРС-та, както и представяйки на съда лъжливи основания за използването на подобни технически средства не в София, а в Пловдив.

Тези заключения бяха подробно изложени в мотивите към оправдателните присъди на Цонев, Сантиров и Попов, произнесени от съдия Иван Коев на първа инстанция. Още при обявяване на решението си той го аргументира накратко със заключението, че "съдът е констатирал множество нарушения на процедурата по искане и даване на разрешения за СРС", уточнявайки, че "тези нарушения, наред с множество други обстоятелства, са дали основания на съда да постанови оправдателни присъди".

Фактът, че съдебен състав констатира подобни нарушения на зам.-градски прокурор, обаче не се стори притеснителен за ръководството на държавното обвинение. Поне не и преди Mediapool да публикува подробен текст по случая, към който бяха приложени факсимилета от искане на Василев за подслушването на Тенчо Попов и от разрешение за прилагане на въпросните СРС-та, подписани от тогавашния председател на Пловдивския окръжен съд и настоящ главен прокурор Сотир Цацаров.

Дори и тогава прокуратурата, вече под ръководството на Цацаров, не се заинтересува толкова от констатациите на съда за действията на Василев, а по-скоро от въпроса – как копия от въпросните документи са попаднали в медия. Въпреки че като част от доказателствата по делото "Цонев, Сантиров и Попов", искането и разрешението за подслушване също бяха декласифицирани още в началото на процеса от съдия Иван Коев и така станаха публично достъпни.

Въпросната публикация обаче стана повод главният прокурор Цацаров да признае публично пред журналисти във Висшия съдебен съвет (ВСС), че Василев е нарушил разпоредбите на ЗСРС, както и че го е подвел, мотивирайки искането си за подслушване до Пловдивския окръжен съд с невярно обстоятелство – че според службите Тенчо Попов щял да извърши престъпление на територията на Пловдив. Данни, каквито от ДАНС и МВР официално заявиха пред Градския съд, че никога не са имали.

Тези констатации на Цацаров претърпяха пълен обрат само за 24 часа. Ден след произнасянето им от прокуратурата съобщиха за спешна проверка, която тотално оневинила Роман Василев за действията му. Оказа се, че всички нарушения, които той извършил по делото, били съгласувани с неназован и до днес зам.-главен прокурор, както и че анонимен служител от ДАНС потвърдил пред обвинението информацията за подготвяното от Тенчо Попов престъпление в Пловдив, която преди това самата агенция бе отрекла пред съда.

В крайна сметка Сотир Цацаров реши да не приема оставката на зам.-градския прокурор и след затихването на този скандал, Василев продължи да бъде несменяем участник във всяка значима изява на държавното обвинение.

Няколко месеца по-късно, Василев все пак бе преместен с разпореждане на Цацаров като редови обвинител в Апелативната специализирана прокуратура. Друга отговорност за откровените си закононарушения по делото обаче, той така и не понесе. Сега, след излизането на окончателното решение на ВКС по казуса, в неговата ситуация попада Петьо Петров, друг скандално известен магистрат, ползващ се с мистериозната подкрепа на висшите етажи от ръководството на държавното обвинение.

Mediapool изпрати във вторник въпрос до ръководството на Върховната касационна прокуратура – какви действия смята да предприеме спрямо него, но до момента оттам няма официален отговор. Междувременно доскорошният подсъдим Николай Цонев коментира пред изданието, че е "крайно време на този следовател да му бъдат повдигнати обвинения".