Изследване на публичността на Програма "Достъп до информация" показва:

Тотален отказ на общините да огласяват плановете и разрешенията за строеж

Финансовата отчетност остава най-сериозният проблем за институциите

Органите за местно самоуправление продължават да демонстрират тотален отказ да публикуват устройствените планове и разрешенията за строеж в интернет страниците си, въпреки множеството сериозни скандали, свързани със злоупотреби със скъпи парцели, защитени територии и природни паркове.

Над 95% от всички 264 общини в България все още не огласяват приетите от тях устройствени планове, а почти толкова (94%) не смятат за необходимо да публикуват издадените разрешения за строеж. Това става ясно от редовното изследване на Програма "Достъп до информация" (ПДИ), представено в сряда.

Изключение правят общините Банско, Батак, Белово, Варна, Долни чифлик, Костинброд, Марица, Перник, Плевен, Стoличната, Тунджа и Ямбол, които са качили на сайтовете си устройствените планове. Впечатление прави, че сред тях има общини (например Банско – бел. ред.), които от години са подложени на изключително силен и постоянен натиск от природозащитници именно във връзка с лобиране за определени бизнес интереси за промяна на плановете.

По отношение на огласяването на строителните разрешения обаче Банско не фигурира сред положителните примери. Подобна информация е публикувана на сайтовете на общините Аврен, Айтос, Аксаково, Асеновград, Балчик, Белоградчик, Бобошево, Враца, Девин, Девня, Димитровград, Септември, Стoличната, Стамболийски, Струмяни и Тутракан.

Друг много сериозен проблем за местните самоуправи е финансовата отчетност, коментира изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева. По думите ѝ болшинството от общините са публикували покани за обществено обсъждане на проектобюджетите си, но не и конкретните предложения. Жулева все пак уточни, че това може да се дължи на периода, в който е направено изследването – между 7 и 25 януари т. г.

В него са включени още 490 институции, сред които 16 министерства, Министерския съвет, 28 областни управи, 73 държавни агенции и комисии и 7 независими органи, като Съвета за електронни медии, Сметната палата и Комисията по досиетата.

До всички тях от ПДИ са изпратили заявления по Закона за достъп до обществена информация, с които са поискали копие от последния договор за възлагане на обществена поръчка, сключен от съответната институция. 128 от институциите въобще не са върнали отговор, 253 са отговорили в срок, а 109 – със закъснение.

"Най-бързо отговориха малки и непретенциозни общини", разказа Гергана Жулева.

По коренно противоположен начин обаче продължават да реагират повечето от министерствата. Тя даде за пример ековедомството, което първоначално не било склонно да изпрати копие от договора за възлагане на последната обществена поръчка. След "активна имейл кореспонденция" все пак от МОСВ поискали от финансовото министерство становище дали предоставянето на обществена информация по електронен път се заплаща. Очаквано отговорът бил отрицателен.

От ПДИ обясниха още, че продължава познатата практика на администрацията да мотивира по странен начин отказите за предоставяне на публични данни. Най-често оправданието е, че третото лице (изпълнителят на обществената поръчка – бел.ред.) не е съгласно. Въпреки че в случая администрацията по закон е задължена да прецени дали общественият интерес надделява над волята на въпросното трето лице.

"В някои отговори все още се наблюдават заличаване на изпълнителя или неговия представител, дори заличаване на цената – все публична информация", добави шефът на правната програма на организацията адв. Александър Кашъмов.

Според него все още е необходима повече практика на администрация в тази сфера, за да преодолеят чиновниците "страха от собствената си сянка". Жулева все пак обобщи, че по време на изследването са получени доста задоволителни отговори и колегите ѝ са комуникирали с доста любезни служители от администрацията.

От изработения рейтинг за активна публичност става ясно, че на първо място от включените институции се класира община Добрия, а на второ – Министерството на отбраната. На дъното на класацията са общините Сунгурларе, Бойница и Ружинци. Областната дирекция на МВР - София е най-ниско класирана дирекция на полицията, като заема 484-то място. Министерството с най-нисък рейтинг за прозрачност е на външните работи, което заема 342-ро място.

Споделяне
Още от България