Тоталитароподобно

Симптомите на боледуването, обхванало организма “МВР”, са видими. Но дали ще се намери подготвен лекар, за да предложи адекватна терапия? Скромното ми мнение е, че управленците на системата, заемащи постовете един след друг, наред с поемане на задължителна отговорност, са и по своему невинни. Те просто наследяват проблемите, дълбоко вкоренени в миналото. Проблемите, така да се каже, надмогват възможностите им, защото надминават и най-тревожните им очаквания.

Ще изразя мнението си по непопулярна тема, защото искам за това да се говори. Дори предпочитам да не бъда прав, вместо да мълча. И вместо да мълчим. Защото мнозина са тези, които познават същността на проблема. Пристрастията не са ми чужди (по думите на Стефан Цанев) – въпреки юздите на мозъка; ще се постарая само да не препусна в погрешна посока...

Проблемът “оперативно-издирвателна дейност”

“Изразът “за нуждите на оперативно-издирвателната дейност” е много общ и не дава гаранции за спазване на чл. 32, ал. 1 от Конституцията, че личният живот на гражданите е неприкосновен”.

Това е цитат от Решение от 11-ти декември 2008 г. на петима съдии от Върховния административен съд, които по жалба на “Програма достъп до информация” отмениха част от Наредбата, задължаваща предприятията за обществени електронни съобщителни услуги да предоставят данни на МВР.

Дали петимата съдии са си давали сметка, че хвърлят тежък камък в средата на престояло блато? Макар и в по-различен контекст, понятието “оперативно-издирвателна дейност” (ОИД) е подложено на критика.

ОР-та – с какво се занимават тези хора?

Всъщност т. нар. ОИД е основният стълб, около който е изградена българската полиция. Нейната сърцевина е работата с т. нар. агентура. Ще посоча пример. Спомняте ли си за какво бе съден митичният зам.-шеф на ГДБОП Иван Рилски? За това, че като ОР (оперативен работник) в гр. Рила е съставил фалшив рапорт с измислено донесение от негова информаторка от общината. По тази логика мнозинството ОР-та трябва да потреперят. Примерът е христоматиен – в провинциално РПУ, обслужващо рехаво население, има назначени няколко ОР-та (по криминална и икономическа линия). Тези хора са длъжни да имат определен брой “агенти” (наименованието не е важно), а на определен времеви интервал трябва да проведат зададено количество срещи, след което съставят рапорти! И това е императивно задължение, част от длъжностна характеристика; дори да няма никакъв сигнал за престъпление, дори да няма симптом за зараждащи се криминални прояви – агентурата трябва да е внедрена, срещите трябва да се провеждат, рапортите трябва да текат... И началниците отгоре притискат с мантрата за брой агенти, брой срещи, брой рапорти! Защото това подхранва вездесъщата статистика, това е базов критерий за работата на полицията на всички нива, това е изходна точка за всяко кадрово развитие. И основни механизми от машината “МВР” работят и “цъкат” по стародавен обичай с нисък КПД, изсмуквайки финансов, кадрови и (най-вече) функционален потенциал!

Това е страшно самозалъгване! И това се знае от всички началници в МВР по вертикала, до върха!

Когато нещата “опрат” до наказателния процес, т. е. до дознателите (разследващи полицаи), следователите, прокурорите и съдиите, истината проблясва – ОИД е превърната в самоцел, обслужваща псевдоемпиричните си нужди, стоящи в изолация от наказателното производство по подобие на СРС-тата. По тази причина припламваха скандали по оста Следствие/Полиция, а сега по оста Дознатели/ОР-та.

Полицията и новият век

Ще докажа с доводи неадекватността на ОИД.

Първо, оперативната дейност е възприела принципи и практики, присъщи на тоталитарно общество: огромен брой държавни служители (ОР-та) и огромен брой “агенти”. В повечето случаи, разбира се, “на книга”, но не това е важното. Подобна корелация може и да е пригодна за 50-те години на 20-ти век, но днес? Преди половин столетие държавата трябваше да “знае” всичко, за да упражнява всепроникващ контрол. Но – доколкото си спомням – тези времена отминаха. Да, ако става дума за разузнавателни и контраразузнавателни служби – агентурната дейност е съдържателно важна. Но за полицията това е неприемливо през 21-ви век!

Второ, ОИД и агентурната дейност се основават на подзаконови нормативни актове (инструкции). Тук възраженията ми са две: а) формално неприемливо е основна функция на съвременната полиция да се урежда в подзаконов акт, съставен от анонимни чиновници без гаранции за компетентно обсъждане; б) съдържателно агентурната полицейска работа е съмнителна, ако я подложим на дисекция – методи на вербовка, количества ОР-та и агенти (в демократично общество), достоверност на резултати.

Трето, да се вгледаме в лексиката – “оперативни дела”, “оперативни разработки”, “комбинации”, “оперативен интерес”, “информационни дела”. Ами прикачените наименования? – “Галерия”, “Лиана”, “Гном”, “Асистенти”... Изобщо, за какво “разработване” говорим в наши дни, прочее – каква е тази каша? Дори самото наименование “ОИД” е твърде, твърде съмнително...

Дознатели, ОР-та, униформен състав

Основно средство за противодействие на престъпленията е наказателният процес. Дори в тоталитарния строй той бе стъпил върху универсални принципи (с някои изкривявания в приложен план). Но въпреки това през 2000 г. той бе основно реформиран (особено на предсъдебното разследване) чрез въвеждане на съдебен контрол върху действията, накърняващи базови човешки свободи (задържане, претърсване и т. н.). Докато ОИД и нейната сърцевина – агентурната дейност – си стоят безгрижно затънали в принципи и практики, пропускайки своя “10-ти ноември”.

Кусурите на българския наказателен процес не са един и два, но все пак теорията и практиката периодично се превключват на задание “търсене”. При ОИД подобни “напрежения” не се забелязват.

Тези разсъждения (за функциите) биха имали смисъл, ако рефлектират върху структурата на МВР (звена, кадри, финанси). Полицията в белите държави се занимава с две ключове дейности: охрана на обществения ред (превенция) и разследване по НПК (наказателна репресия). Например в Германия това са двата фундамента – Охранителна и Криминална полиция. Охранителната полиция я има в България – патрулите, КАТ, районните инспектори, гранична полиция, жандармерия... Но Криминалната полиция? В България това са ОР-тата, а в Германия – “немските” дознатели. А къде са немските ОР-та? Ами – няма ги! Това трябва да се знае – там най-много са охранителните полицаи, по-малко са криминалните (разследващи) полицаи, а с информатори и доверени лица работят ограничен кръг хора на високо ниво в йерархията – не повече от десет за цяла федерална провинция!

Разумното решение – охрана и разследване

У нас разследващите полицаи по НПК са 2000 (по щат), а заетите места са около 1800. ОР-тата са многократно повече (поне четири-пет пъти). Нима е нормално в едно МВР с численост 63 000 души само 1800 млади момчета и момичета да се борят с престъпността чрез средствата на НК и НПК, а пет пъти повече служители да работят с агентура? Дори и “пресните” промени в НПК (в сила от 27-ми декември 2008 г.) с нищо не променят тази ситуация, доведена до абсурд!

Тук вътрешни трансформации са дефинитивно нужни, за да се конструира МВР върху двата приоритета – разследване и охрана. ОР-тата трябва да останат малко на брой (няколкостотин) и на високо ниво във вертикалата (звената срещу организираната престъпност и областните дирекции), но не и в РПУ-тата. Основната част от състава на полицията трябва да разследва престъпления по НПК, а ОР-тата да са част от тази структура. А охраната на обществения ред, разбира се, следва да се запази – тя олицетворява полицията. Охранителните полицаи (по примера на Германия) също могат да разследват по-леките престъпления.

По този начин българската полиция ще се впрегне да обслужва наказателната политика на държавата по траекторията: разследване – съдебни заседания – присъди.

__________________________________

*Веселин Вучков е завършил право в Софийския университет. Работил е като стажант-съдия и следовател, в момента преподава наказателен процес в Академията на МВР и в други училища. От 2003 г. е доктор по право. Автор е на научни и популярни публикации по проблемите на наказателния процес, вътрешния ред и националната сигурност.