Тоталният брюкселски контрол

Тоталният брюкселски контрол

Европейската комисия иска да защити жителите на Европа от болести и всякакви опасности, бълвайки инструкция след инструкция. Нима гражданинът на XXI в. стремително оглупява?

Диего нямаше никакъв шанс за успех: едногодишното дете не успя да запали нито от една от запалките made in China, нито от френското "защитено от деца" изделие. По-големите деца като петгодишната Теса след три минути приведоха китайската запалка в действие, а малко по-късно се справиха и с френската.
От гледна точка на бюрократите този научен експеримент с малолетни се е увенчал с пълен успех. Та нали според предписание N К 1567 на ЕС от 11 март 2008 г. в продажба трябва да постъпват само "защитени от деца" еднократни запалки. А дотогава тяхната "детоустойчивост" трябва да бъде потвърдена в лабораторни условия.

Продуктът ще бъде пуснат на пазара само ако не повече 15 от 100 деца на възраст до 51 месеца успеят да запалят запалката. Явно е само въпрос на време брюкселската мелница да започне да контролира всичко чрез нелепи нормативни изисквания. Та нали контрольорите от ЕС трескаво се стараят да обхванат в инструкции и последните кьошенца на географията и битовите ниши: от финландското мече Инари на север до кипърския град Лимасол на юг.

Те се опитват да регламентират и нормите на шум, и мерките за защита на почвения слой от разрушение, и работниците от слънчевите лъчи, и особено - непушачите. При това председателят на Европейската комисия Жозе Барозу и неговите 26 комисари се ръководят изключително от добри намерения. Те не искат да ги смятат за върли бюрократи, затова влизат в ролята на ангели-хранители на всички свои съграждани - те искат да гарантират спокоен живот, в който няма място за опасности.
ЕС трябва да убеди 493 милиона потребители в Европа, че се грижи за тях, се казва в новия "Стратегически документ за защита на потребителите", автор на който е ЕК в Брюксел. При това много от директивите на ЕС са просто гротескни, някои са безсмислени, макар че някакво рационално зърно все пак има. Но като цяло резултатът е, че се създават все нови и нови контролни учреждения.

Например властите в много градове и региони, подчинявайки се на разпореждане от Брюксел,

сега съставят т.нар. карти на "шумово замърсяване"

Те трябва да измерят нивото на шума на всяка улица - в центъра на града, в промишлената зона, край жп линиите или във вилните зони. В някои места тази гигантска работа вече е свършена, в други - тепърва започва. Но недоволни са всички.

"Ние просто затъваме в това море от числа. А в резултат на тази скъпоструваща измерителна кампания ние ще узнаем това, което и без това ни е отдавна известно - че на натоварените и обкръжени от пътища квартали е по-шумно, отколкото във вилните зони, където скоростта е ограничена до 30 км/ч", възмущава се кметът на Мюнхен Кристиан Уде. Преди много години Мюнхен и други градове сами са си съставили т.нар. кадастри на шума. Но те са неизползваеми, защото Брюксел си е изобретил други критерии и сега ще трябва да се мери наново.

Защитата на интересите на човечеството в ЕС е насочена най-вече към санитарните норми за хранителни продукти. Тяхната цел е цикълът на хранене - от производителя до чинията на потребителя да бъде напълно регламентиран: и производството, и превозът, и продажбата. Разбира се, и тук са водени от добри намерения - грижа за здравето на европееца.

Проблемът е, че и новите правила не дават гаранции нито срещу скандалите с развалено месо, нито от ексцесии с пестициди. Затова пък могат да породят куп други нелепости. На практика се получава така, че свиневъд от Вестфалия, пасящ свинете си в собствената си гора, както това е правел и дядо му, нарушава предписанието на ЕС, че отходните течности от добичетата не се стичат в бетонни тръби, както изискват правилата, а попиват в почвата на същата тази гора.

Усърдието на брюкселските любители на норми и стандарти доведе някои производители до разоряване. Например изискването за задължително наличие на водопровод и електричество за производството на сирене по стандартите на ЕС означава, че много сортове алпийски сирена не могат повече да бъдат правени. А инвестициите, нужни да се изпълнят предписанията на Брюксел, за малките производители на сирене са просто немислими.

Да не говорим, че днес всеки, на когото му хрумне да вземе кана и да отскочи до някой фермер за прясно мляко, нарушава алинея 1 на параграф 17 на "Постановлението за санитарните изисквания към продуктите за хранене от животински произход", което гласи: "Забранява се да се дава на потребител сурово мляко и суров каймак".

Само в изключителни случаи и при спазване на множество подробни правила фермерът може да продаде на купувача непреработено мляко. В списъка с изискванията е регулирано всичко: от параметрите на пода в помещението, където се съхранява млякото, до материала, от който трябва да бъдат направени вратите на краварника. Освен това на видно място трябва да има предупреждение: "Преди употреба суровото мляко трябва да се свари".

При целия този разгул на стандартизация от полезрението някак си е изпаднал "разумният гражданин", за когото толкова обичат да говорят политиците.

Създава се впечатление, че

европейците на ХХI век стремително оглупяват

и без помощта на Големия брат от Брюксел няма да оцелеят.
Да допуснем например, че един германец реши да си построи виличка в Майорка. Ясно е, че той се излага на немалък риск, защото може да му пробутат заразен участък. Затова еврокомисарите предложиха на Европарламента да приеме директива за "защита на почвата", предписваща проверка на състоянието на повърхностния слой на почвата в цяла Европа, участък по участък - от Полярния кръг до Сицилия.

Авторите твърдят, че това е нужно за опазване на околната среда. Проблемът е, че тъй като ЕС има само частична компетентност в тази сфера, повечето страни членки сами решават как да постъпят с резултатите от тези проби, което пък обезсмисля начинанието.

Тъй като ЕС е такъв майстор на регламентацията, различните обединения на предприемачи, фирми и граждани все по-настойчиво искат да бъдат защитени - както в сферата на трудовите отношения, така и в частния живот. "Появи се търсене на бюрокрация", отбелязва министърът по европейските въпроси на провинция Хесен Фолкер Хоф. Защитниците на потребителите, на децата, на животните, на пациентите и още бог знае на кого непрекъснато предлагат нещо да се регулира, а най-добре - направо да се забрани. Чиновниците от Брюксел с благодарност подхващат всички предложения.

Ажиотажът около изтеглянето на продуктите на американския производител на играчки "Мател" в края на лятото е ярък пример за това. Направената в Китай кукла бе боядисана с боя, съдържаща олово, а в друга играчка имаше малки магнити, които децата можеха да глътнат. Милиони вредни играчки бяха изхвърлени от лавиците на магазините и детските стаи.

Еврокомисарят по защита на потребителите Меглена Кунева бе доволна. Системата за ранно оповестяване проработи. Нищо, че след няколко дни истината се оказа доста по-различна. Това не попречи на комисаря по промишлеността Гюнтер Ферхойген да внесе в Европарламента нов законопроект, съдържащ "най-строги предписания за безопасност". Но дали детските играчки станаха по-безопасни? И на кого ще навреди още едно такова постановление?

Всъщност от този поток от предписания даже юристите са ужасени. Миналата година председателят на Конституционния съд в Германия Ханс-Юрген Папир предупреди, че "напоследък има твърде много излишно регламентиране" и затова правовият ред рискува "да задуши у хората чувството за собствена отговорност".

Но Брюксел не се терзае от подобни съмнения и продължава да усъвършенства тоталния контрол. "Всеки гражданин е потребител. Всеки потребител е потенциален обект на защита."
Това лято бяха предприети най-подробни и сложни правила за това какви рекламни примамки могат да бъдат използвани върху опаковката на продуктите. Там подробно е описано кога производителят може да рекламира питателните качества на продукта.

Например има следното задължително условие: хранителният продукт трябва да има положителен "профил на калоричност": да не е твърде мазен, да не е твърде сладък, нито твърде солен. И само "добрите" продукти могат да се рекламират, "лошите" трябва да се скрият. А може би скоро съвсем ще изчезне нуждата от рекламни агенции, тъй като Брюксел вече ще съставя списък с рекламни слогани, които могат да бъдат използвани. Така че производителите ще могат да избират реклама от централен регистър от такива изречения като: "Укрепва защитните сили на организма" или "Калцият е важен за здравето на костите".

"Кредото на тази комисия е: аз забранявам, значи аз съществувам",

жалва се евродепутатът от Партията на свободните демократи Силвана Кох-Мерин. Брюкселският синдром процъфтява и от факта, че "имаме 27 комисари, а всеки комисар си има свое поле, където иска да се изяви". Така министър Хоф обяснява феномена на непрестанното съставяне на норми. Например на еврокомисаря по здравеопазването Маркос Киприяну едва ли не всеки ден му хрумват нови идеи. Той иска да влезе в историята на ЕС също както своя предшественик от Ирландия Дейвид Бърн, прочул се с борбата си за "Европа без цигари".

Киприяну иска да избави Европа от алкохолизма. Затова иска на младежта да се забрани да употребява не само твърди напитки, но и вино, и бира. А върху всяка бутилка с гигантски букви да е написано: "Алкохолът е вреден за вашето здраве". Даже Върховният съд на провинция Северен Рейн - Вестфалия в гр. Хам се усъмни в ценността на такова просветителство.

"Осведомеността за въздействието на алкохолните напитки се отнася в нашето общество към базовите сведения, които са известни на всеки", отбеляза той в едно от своите решения.
И тъй като здравеопазването все пак е в компетентността на всяка държава и Брюксел малко може да се намесва там, еврокомисарите трябва да проявяват фантазия, за да наложат нормите си. Когато налагаше тоталните мерки срещу тютюнопушенето, Бърн се позова на правомощията на ЕС в областта на охраната на труда.

Киприяну отива още по-далеч - в описанието на своя нов "стратегически подход към здравето в Европа" той стъпва върху опасността от "трансгранични епидемии" и заплахата от "биотероризъм".

"Това, от което наистина имаме нужда, са директиви, които биха ни защитили от защитниците на потребителите в ЕС", горчиво заключава Александър Радван, депутат в Европарламента от ХСС. Внимание: животът е опасен за живота!

По Кафене.нет

Още от Европа

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?