Проф. Александър Кьосев:

Това е протест на моралното възмущение

Проф. Александър Кьосев, сн. Калин Серапионов

Всички млади хора, които от 14 юни са по улиците на България, вече не искат да живеят в такава държава. И ако протестът не успее, много от тях ще емигрират, казва проф. Александър Кьосев пред Дойче веле.

 

Един професор по културология като участник в протестите? Питам Александър Кьосев, професор по културология в Софийския университет "Кл. Охридски”, дали се чувства естествено в тази си роля.

Според мен онова, което обединява всички, е моралното възмущение. И в този смисъл протестът не може да бъде социално определен. Той не е на една група, на една прослойка, на някаква класа - на средната класа, на красивите и богатите или на младите и образованите. Той е на всички, които се чувстват морално отвратени от това, което се случва.

Дотук аз ясно виждам логичната и заслужаваща комплименти негативна цел на протестите: да се събори една система, проядена от корупция и непотизъм. Не виждам обаче позитивната...

За позитивната цел тепърва ще се спори. И тепърва ще се намесват експертни мнения. В момента негативната цел е по-важна. И тя е: "Така повече не може!”. Трябва просто да се сложи край на този задкулисен начин на управление на страната, където нищо не е ясно. Където не е ясно кой е кукла и кой - кукловод.
Една тъжна прогноза

Седмици наред блуждаеше заклинанието: "Нищо няма да стане, докато не строшат няколко прозореца и няколко глави”. Предизвестено ли беше насилието?

По въпроса за насилието трябва да сме много внимателни. Насилието може да има различни източници и агенти. Със сигурност част от проблема е, че хората започват да губят търпение. И това може да накара празничните и креативни протести внезапно да се преобърнат. От друга страна това се знае от всички онези, които са включени като провокатори и манипулатори на протестите и не бих се учудил, ако се окаже, че те съзнателно търсят конфронтация. Впрочем, конфронтация може да се търси както от онези, които искат да използват протестите за свои цели, така и от страна на правителството.

На улицата сигурно срещате много свои студенти. Какво казват те за протестите?

Аз съм много разтревожен. В продължение на 20 години виждам как вълни от емигранти - млади, добре образовани, най-доброто на нацията - напускат България, защото не могат да я търпят. Те напускат страната дори не поради морално възмущение, а поради морално отвращение. Понякога това е просто лесно оправдание, за да се насочат към едно добро западно образование и евентуално кариера в развитите страни. Основният им движещ мотив обаче си остава валиден: те просто не искат да живеят в такава страна. На улицата са излезли и млади, и по-стари, но движещата сила безспорно е поколението на Фейсбук. И ако протестът не успее, значителна част от тези хора ще емигрират - това е моята тъжна прогноза.

Все по-модерно става, включително по западните медии, да се сравняват протестите по света. Сега вече и София попадна в листата "Ню Йорк-Мадрид-Атина-Истанбул-Кайро”.

Трябва да сме внимателни в тези сравнения. Върви една разпространена неомарксистка теза, нейн автор е Славой Жижек, който казва, че това са различни аспекти на един и същ проблем: глобалния неолиберален капитализъм. Че едва ли не това са отделните части на един огромен революционен пъзел. Аз не споделям подобно левичарско тълкуване. Протестите имат своя локална специфика. Имат все пак и нещо общо. Очевидно е, че съвременната политическа система има тежки структурни дефекти и огромен брой хора по света просто вече не искат да живеят така. Те не искат да търпят, не могат да търпят и освен това са намерили медията - Фейсбук, социалните мрежи, интернет, дигиталната комуникация, чрез която да създадат една нова солидарност.

Нека опитаме една друга интерпретация на протестите в България. През 1968 година в САЩ, във Франция, в тогавшната ФРГ и другаде на Запад младите се надигнаха и с протеста си успяха радикално да променят обществото. Това беше поколенчески бунт. Специално западногерманските млади не искаха повече да живеят с лъжата за миналото на своите родители по времето на Хитлер. Можем ли да си представим, че и българският протест е поколенчески бунт на млади хора, които не желаят вече да живеят с лъжите на поколенията на своите родители, които искат да изметат всичко това, да изметат, впрочем, всички нас, да свалят предишните поколения от сцената?

1968-ма година наистина е поколенчески бунт, защото едно поколение се изправя срещу предишното по много радикален начин. Но тогава този радикален бунт на децата-цветя има зад себе си сериозна философска утопия. Много крайна, радикална. Това е утопията "Правете любов, а не война!”, това е утопията за нерепресивна цивилизация, за сексуална революция и за отхвърляне на каквото и да е лицемерие. Сегашните бунтове нямат такава утопия.

А лицемерието?

Да, то винаги е проблем, но днешните протестиращи не разполагат със собствена философска база. Във въздуха има някаква морална реакция, която не подлежи на превръщане в доктрина. Коя е тази морална сплав? Кое е това морално лепило на протестите по света? Много трудно е да се каже. Според мен става дума за изискването за минимален морал. За онази черта, отвъд която не бива да се прекрачва.

Споделяне
Още от Интервюта

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?