Това не беше спонтанна, а планирана война

Това не беше спонтанна, а планирана война

Днес за мен е напълно очевидно, че руското нахлуване в Грузия беше предварително планирано. При това окончателното политическо решение да бъде подготвена и започната през август война изглежда е било взето още през април.
Осетинците провокираха преднамерено грузинците и всеки отговор щеше да бъде използван като повод за нападение. Ако грузинците бяха изтърпели безропотно, тогава абхазците щяха да започнат - както направиха сега – отдавна подготвената операция по “прочистването” на горната част на Кодорското дефиле. Повод винаги ще се намери, ако войната е вече планирана.

През август значителна част от корабите на Черноморския флот беше готова за продължително бойно излизане, частите с постоянна готовност от Сухопътни войски, Въздушнодесантни войски и морската пехота бяха готови за придвижване, а по време на учението “Кавказ 2008”, което завърши на 2 август, седмица преди войната, силите на ВВС, ВМФ и армията завършиха последната проверка на бойната готовност близо до грузинската граница.

В същото време в началото на август железопътните войски в Абхазия завършиха ремонта на жп линията, по която тази седмица бяха транспортирани към Ингури танкове, тежка техника и снабдяване за около 10-хилядната групировка, която нахлу без всякакъв повод или формална причина в Западна Грузия. Естествено, спешно ремонтираната линия не беше използвана за никакви “народно-стопански цели”, както официално съобщаваше Москва. Държавният пропаганден апарат също извърши подготовка, като обработи подопечното му население с постоянни съобщения за неизбежното грузинско нападение и че зад това стоят САЩ и Западът, на които този конфликт всъщност им беше напълно излишен.

Естествено, не е възможно безкрайно да се държат войската и флотът в 24-часова готовност. През октомври времето ще се развали, снегът ще затвори проходите на Главния кавказки хребет.

Крайният срок за началото на пълномащабна война с Грузия беше втората половина на август.

През април на срещата на върха на НАТО, в която Путин взе участие, стана ясно, че присъединяването на Грузия и Украйна е неизбежно, макар и решението да е отложено. Руските цивилни и военни началници предупреждаваха открито както Запада, така и властите в Тбилиси и Киев, че “натягането за НАТО”, по израза на нашите дипломати, на държавите, които Москва смята за традиционна бащиния, ще предизвика криза. Беше обявено, че Русия “с всякакви средства” не ще допусне присъединяването на Грузия в НАТО, но това не повлия на Михаил Саакашвили.

Тогава събитията започнаха да се развиват все по-бързо.

Путин нареди на правителството “да разработи мерки по оказването на предметна помощ” на Абхазия и Южна Осетия, което юридически отхвърляше държавния суверенитет на Грузия. После руски изтребител свали в небето над Абхазия грузински безпилотен самолет. В Абхазия под прикритието на миротворци бяха въведени бойни части с тежко нападателно оръжие, а след това жп-войски. Последва серия от маневри, нахлуване на руски бойни самолети в грузинското небе, фактически отказ от дипломатическо разрешаване на конфликта под измислени предлози и накрая войната, която трябваше окончателно да освободи Абхазия и Южна Осетия от грузинското население, Тбилиси – от Саакашвили, а Южен Кавказ – от НАТО и американците. По принцип Москва е готова да запази териториалната цялост на Грузия под формата на някаква конфедерация и да даде на грузинците възможност да избират демократично за свой президент всеки, който е одобрен в Москва.

Точно така руското правителство подготвяше нахлуването в Чечения през 1999 г. Тогава още през ранната пролет, по свидетелството на бившия премиер Сергей Степашин, е било взето решението да се започне война през август-септември. През цялото лято се извършваше инженерна и друга подготовка за развръщането на ударните групировки. Тогава Путин и неговият отбор възстановяваха териториалната цялост на Руската федерация, днес явно са се захванали с изграждането на постсъветското пространство.

През 1999 г. нахлуването на чеченските партизани в Дагестан стана предлог за война,

но неочакваният му първоначален успех предизвика криза и смяната на Степашин с Путин. Днес неочаквано мощният удар на Саакашвили – мигновеният разгром на осетинските сили – също сериозно разбърка картите. Москва загуби възможността да се преструва, че, ето на, храбрите осетинци се сражават с режима на Саакашвили, а нашите само се опитват да озаптят двете страни, да възстановят мира и затова въвеждат войски. Наложи се да започнат открито нахлуване, да понесат загуби и да бъдат подложени на западен натиск, неустоим за интегрираната в световната финансова система руска бюрокрация.

Наложи се войската да бъде хвърлена в бой на малки отряди. В Рокския тунел (с дължина 6 километра), който поради теснотата си може да бъде използван еднопосочно на смени, по пътя към Джава и Цхинвали станаха чудовищни задръствания. Остарялата, вехта руска техника непрекъснато се повреждаше. Извозването на ранените и на цивилните, пристигането на напълно ненужните в дадената ситуация доброволци – всичко това доведе до чудовищна и продължаваща до този момент криза в снабдяването, а предните сравнително малочислени сили бяха изпращани в боя веднага след пристигането им в частите.

Атакуващите Цхинвали на 8 август елитни части, включително спецназа на Въздушнодесантни войски, почти два дни не можаха да изтласкат грузинците от града, въпреки масираното използване на артилерия, танкове и бойна авиация. Грузинците дори раниха командващия 58-а армия ген. Анатолий Хрулев, който отиде на фронтовата линия, за да въведе ред.

Редовните грузински войски напуснаха Цхинвали, само защото изпълняваха заповедта на политическото ръководство. Заместник-началникът на Генералния щаб Анатолий Ноговицин призна, че въоръжените сили на Грузия не са същите като онези, които преди 15 години загубиха войната със сепаратистите: “В настоящия момент това е съвременна, добре мобилизирана групировка, въоръжена със съвременно оръжие.”

След напускането на Цхинвали грузинските войски продължиха отстъплението. Към 11 август почти цялата армия беше концентрирана около Тбилиси. По същото време на територията на Грузия, включително Осетия и Абхазия, бяха въведени до 20 хиляди наши войници. Предните отряди се придвижиха към Гори, заеха Зугдиди, влязоха в Сенаки и разрушиха там грузинската военна база. Предните разузнавателни отряди влязоха в пристанищния град Поти. Грузинските войски отстъпваха почти навсякъде, без да влизат в бой. Руските войски се откъснаха далече от базите за снабдяване и бяха твърде малко за успешна окупация, тяхното придвижване в Грузия загуби смисъл и само водеше до допълнителни загуби в техника поради непрекъснатите повреди.

Като заповяда отстъплението, грузинското правителство запази редовната армия,

която с мълниеносния разгром на осетинците спечели престиж в обществото. Запазвайки армията, Саакашвили запази, както той смята, единна Грузия и същевременно основата на своя режим, а остави на западните лидери и дипломати да се оправят с руското нахлуване.
В цялата си история грузинският народ е бил между враждуващи световни империи и се е научил на такава гъвкавост при оцеляването и използването на едни силни противници срещу други, каквато ние не си и представяме. Някои днешни руски държавници само си мислят, че действат като Сталин. Разрушените военни бази и инфраструктура ще бъдат възстановени със западни пари, при което ще се отворят нови работни места. Унищожените радари и оръжие ще бъдат заменени с нови и по-добри.

При това Саакашвили успешно реши своята основна стратегическа задача – окончателно да интернационализира осетинския и абхазкия проблем, което в крайна сметка може да доведе до постепенно изместване на Русия и намаляване на влиянието ѝ в региона.

В края на юни в Тбилиси френският посланик в Грузия Ерик Фурние заяви в присъствието на кореспондента на “Новая газета”: “Международната общност не смята Абхазия и Осетия за сериозен проблем. Имаме си Иран, Афганистан, Судан, Ливан, Ирак. Никой в Брюксел не разглежда възможността за разполагане на международни миротворчески сили в региона. Европейският съюз няма излишни войници за подобен маловажен въпрос. Това си е работа на руснаците, Русия е ключов играч в региона.”

Сега всичко се промени из основи, руското нахлуване пробуди Европа.

Президентът на Франция Никола Саркози предложи мирен план, съгласуван със съюзниците от НАТО и с Япония, който предвижда безусловно прекратяване на огъня, завръщане на всички бежанци, в това число в Абхазия, пълно извеждане на руските и грузинските войски от зоната на конфликта и разполагане на международни мироопазващи сили, които ще включват и руски контингент. Предишният формат на еднолично руско миротворчество вече е напълно неприемлив за Запада, нашата агресия сложи кръст на всичко. За обикновените хора в Кавказ, за осетинците, грузинците, абхазците и останалите такъв изход означава истински мир, сигурност, огромна чуждестранна помощ за възстановяване и развитие на региона. За Русия това може да означава военнополитическо поражение като резултат на успешното военно нахлуване.

Естествено, първоначално френският план беше отхвърлен като неприемлив от нашия посланик в ООН Виталий Чуркин, но след това Москва започна да маневрира. Днешна зависима от Запада Русия може много да приказва за своята възродена мощ, но действителността е друга. Работата не е в това, че старата техника непрекъснато се чупи, а грузинците се оказаха в състояние да свалят нашите свръхзвукови стратегически бомбардировачи. Всички руски лидери, както от фракцията на “силовиците”, така и “либералите”, всъщност са бизнесмени милиардери, техните лични интереси са свързани със Запада, с борсовите котировки, тяхната главна политическа цел е “модернизацията на Русия”, а нахлуването в Грузия сега ги разорява и заплашва с още по-големи неприятности в бъдеще. Запазвайки възможността за интеграция на Русия със Запада, във вторник президентът Медведев обяви “прекратяването на операцията по принуждаването към мир в Южна Осетия”. Според Ноговицин това означава спиране на огъня.

Но все още нищо не е приключило.

В Москва се надяват да свалят Саакашвили, въпреки че това едва ли ще стане,

а и всеки негов наследник, например изгнаникът Ираклий Окруашвили, с когото Саакашвили публично се сдобри, няма да бъде по-различен. Конфликтът е усложнен от силната лична омраза между Саакашвили и Путин. В Тбилиси в дипломатическите и политическите кръгове се говори, че Саакашвили пренебрежително се изказва за “онези от Кремъл”. В лична среща Саакашвили ми каза и ми разреши да публикувам, че е чувал тези слухове, но те не са верни, а са “провокации на руските спецслужби”.

Мъчително е да се примириш, че ехидният Саакашвили, който извади Грузия от ОНД, обяви Абхазия и Южна Осетия за официално окупирани територии, с когото нашите държавници не могат да се мерят в публичната улична политика, така и ще си остане на власт в Тбилиси. Кремълските кръгове настояват за специален международен трибунал за престъпленията в Кавказ. (“Новая газета” впрочем смята това за необходимо, при условие, че ще бъдат разследвани всички страни в конфликта.) Но дори ако такъв трибунал бъде изведнъж създаден, въпреки че вече има Международен наказателен съд, който се занимава с военни престъпления, неговата юрисдикция ще се разпростре и над руското военнополитическо ръководство, което може да се окаже под ударите и за миналите си действия в Северен Кавказ, и за днешните. Веднъж учреден,

Международният трибунал няма да зависи от руските власти,

а ще се ръководи от правото.

По свидетелства на очевидци, на територията на Грузия е въведена през Рокския тунел ракетната бригада на 58-а армия – система за залпов огън “Ураган” и балистични ракети “Точка-У”. Системите за залпов огън “Град” (калибър 122 мм) са с много малка ефективност при удари по градове и по окопали се войски, за разлика от много по-мощните “Ураган” (220 мм). От района на Цхинвали “Точка-У” (радиус 110 км) може да порази Тбилиси и съседните му райони. Фугасно-осколочната бойна глава на “Точка-У” поразява 30 декара, касетната - 70.

Системите за залпов огън “Ураган” и ракетите “Точка-У” бяха масово използвани за обстрелването на Чечения през 1999 и 2000 г., което доведе до масови жертви сред мирните жители и разрушения. Миналата седмица с ракети «Точка-У» бяха обстреляни от Абхазия цели в Западна Грузия. Изстрелвнето им беше регистрирано от американската глобална система за следене на ракетните пускове. Абхазките власти заявиха, че те са изстреляли балистичните ракети. Сега нашите могат също да твърдят, че не 58-а армия, а осетинците стрелят по Тбилиси като отмъщение за Цхинвали. Подобни удари без съмнение ще предизвикат в Тбилиси страшна паника и биха могли да свалят режима на Саакашвили.

Прекратяването на огъня ще бъде под въпрос до момента, когато в Грузия влязат чуждестранни миротворчески контингенти.

Споделяне
Още от

С каква цел премиерът щедро раздава стотици милиони във всички посоки?