Това правителство вече е вредно за България

Както се казва – очаквахме положението да се влоши, а то стана безнадеждно. Правителството, което бе създадено с редица безпринципни компромиси и договорки под масата и оправдано с една единствена заветна цел – членството в Европейския съюз през 2007 година, се проваля именно в изпълнението на този безспорен национален приоритет.

Негативната предварителна оценка на еврокомисаря по разширяването Оли Рен е звучен шамар в лицето на самозабравилото се управляващо мнозинство. То толкова си повярва, че може да направи каквото и както поиска, че дори пое риска да играе контра на Брюксел месец и половина преди съдбовното решение дали да ни отложат членството и колко предпазни клаузи да ни наложат, ако ни приемат навреме.

Кой ни прецаква? – вероятно се питат българите, на които вече толкова им е втръснало от бодряшките лозунги за ЕС, че вече едва ли им обръщат внимание. Премиерът Станишев посочва удобния му отговор – жертва сме на вътрешните проблеми на ЕС. Не българското правителство, а европейските експерти са некомпетентни и некадърни. Критиките на евроекспертите към промените в българската конституция били отправени от лица, които всъщност не разбирали от конституционно право. Вътрешният министър Румен Петков не остана по-назад и обяви, че написаното в мониторинговия доклад за дейността на неговото ведомство било чиста импровизация. Той директно заяви, че не приема критичните оценки, защото преценява като много добро всичко, извършено под негово ръководство през последните 7 месеца.

Министърът на правосъдието Георги Петканов каза едно към едно, че ще изпълним препоръките на Еврокомисията само дотолкова, доколкото те съответстват на българските условия.

Със същата страст преди две –три години бившият главен секретар на МВР и настоящ най-рейтингов политик Бойко Борисов оспорваше разгромяващите критики на други евроексперти за липсата на реални действия срещу мафията.

Като гледа и слуша човек, просто се чуди защо е тая мъка със зле прикритите дипломатически фрази – не можем ли просто да им покажем един хубав среден пръст – каквото всъщност е съкровеното послание на управляващите.

В действителност е много е трудно да се обясни по внятен начин какво точно се случва. Със сигурност и правителството, и неговият архитект и ментор в лицето на президента Първанов, искат България да бъде приета навреме в ЕС, без предпазни клаузи и без финансови санкции. Не само че искат, ами отчаяно се нуждаят от този успех, който, освен че ще е печеливш за страната, ще им донесе редица политически дивиденти.

Истината е, че не могат. Пределно ясно е, че българското правителство не разбира какво се изисква от Брюксел или ако разбира, умишлено го преиначава така, както на него му изнася и накрая се опитва да се измъкне с универсалното оправдание: така искат от ЕС. Да, обаче от ЕС не искат имитация на съдебни реформи и борба с престъпността, а най-после истински съдебни реформи и престъпни босове зад решетките. Освен това разбират от балкански тарикатлъци и май вече им писна от тях.

Водещи неправителствени организации и дясната опозиция месеци наред повтаряха, че необходимата прозрачност, отчетност и ефективност на правораздаването не може да се постигне с привикването и изслушването пред парламента на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор, нито с палиативното решение парламентът да може да освобождава предсрочно тези трима магистрати.

Вместо структурни промени в прокуратурата, управляващите заложиха на старата практика – да сложим наш човек, по-свестен от Филчев, и той ще свърши работа. Преди това търпеливо изчакаха да свърши мандатът на Филчев, не се намесиха по повод на нито едно безобразие,  извършено от него и подопечните му. Не е ли подигравка, че именно старателно подбираните верни хора на Филчев, под чието крило се развиха мафията, корупцията, и прословутите обръчи от фирми около властта, сега се оказват елитният отряд на новия главен прокурор, който трябва да се бори с мафията и корупцията?

Липсата на компетентност и несвършената работа трябваше да бъдат компенсирани с лобистки действия в полза на България пред проблемните европейски правителства. За целта бе обявен конкурс и избран лобист със скандална репутация в Европа и извън Европа, където е разследван за корупционни афери, а освен това му е забранено да влиза в сградата на Съвета на министрите в Брюксел. Начинът, по който стана изборът на лобистка фирма – хем в рамките на закона, хем при пълна липса на прозрачност и защита на обществения интерес, и начинът, по който бе анулиран договорът – по взаимно съгласие и с извинение от българската страна, е крайно показателен за нивото на държавническото мислене в София.

Най-лошото е, че ситуацията няма как да се промени. БСП, НДСВ и ДПС имат силно мнозинство, хванали са се здраво за разпределените квотни ресори и еврофондове, всякакви размествания във властта са немислими, тъй като нещата се крепят на крехки баланси.

И все пак, докога Първанов, Станишев и компания ще си затварят очите пред очевадни факти като този, че не може да се очаква от ковчежника на управляващата партия, който е уреждал финансиране от всякакви източници, включително и съмнителни, да действа ефективно срещу тях. Неслучайно в доклада от партньорската проверка е обърнато внимание, че службите в МВР трябва да работят по организираните престъпни групи, а не само по отделни техни членове. Колкото и вътрешният министър да не е съгласен с оценките, няма как да обясни защо Маргините са в ареста с повдигнати обвинения, а Маджо и други по-високопоставени членове на СИК са на свобода и никой не ги закача.

Някак си е трудно да се обясни и на българите, и на европейците с какво спокойствие и безнаказаност се приемат хвалбите на партия от управляващата коалиция за обръчи от фирми.

Брюксел вече даде ясен сигнал, че губи търпение с българското правителството. Макар и потънали в безразличие, българите също не са безкрайно търпеливи.

Доскоро правителството изглеждаше само неефективно и безполезно, но бе схващано като необходимия временен сал, който да ни приведе до европейския бряг. Сега обаче се вижда ясно, че това правителство е вредно за България. И макар и никой да не е готов, трябва да се мисли за промяна.